Проф. Пламен С. Цветков

Прабългарски речник

  • Увод
  •  

     

    Пламен С.Цветков

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ПРАБЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

     

     

    (РЕЧНИК НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ И ФОРМАНТИ В НОВОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК)

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    СОФИЯ, НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

     

     

     

    Plamen S.Tzvetkov

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    PROTO-BULGARIAN DICTIONARY

     

     

    (A DICTIONARY OF THE ANCIENT BULGARIAN WORDS AND FORMATIVES IN MODERN BULGARIAN)

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    SOFIA, NEW BULGARIAN UNIVERSITY

     

     

     

    По цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потеглиха човеците на изток, намериха в Сенаарската земя равнина и се заселиха там. И казаха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан. И казаха: Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Бог слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И каза Бог: Ето, един народ са и всички говорят един език; и щом са започнали да правят това, не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. Елате, да слезем и да разбъркаме езика им, за да не се разбират един друг. Така Бог ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; и те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон, защото там Бог разбърка езика на цялата земя; и оттам Бог ги разпръсна по лицето на цялата земя.

     

    (Бит. 11: 1-9)

     

     

     

    And the whole earth was of one language, and of one speech. And it came to pass, as they journeyed from the east, that they found a plain in the land of Shinar; and they dwelt there. And they said one to another, Come, let us make brick, and burn them thoroughly. And they had brick for stone, and slime had they for mortar. And they said, Come, let us build us a city and a tower, whose top may reach unto heaven; and let us make us a name, lest we be scattered abroad upon the face of the whole earth. And the Lord came down to see the city and the tower, which the children of men builded. And the Lord said, Behold, the people are one, and they have all one language; and this they begin to do: and now nothing will be withheld from them, which they have imagined to do. Come, let us go down, and there confound their language, that they may not understand one another’s speech. So the Lord scattered them abroad from there upon the face of all the earth: and they ceased building the city. Therefore is the name of it called Babel, because the Lord did there confound the language of all the earth; and from there did the Lord scatter them abroad upon the face of all the earth.

     

     

     

     

    БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА|THE BULGARIAN ALPHABET

     

    Буква|Letter                                       Изговор|Pronunciation

     

     

    Аа                                                      like “a” in “ark”

     

    Бб                                                       like “b”

     

    Вв                                                      like “v”

     

    Гг                                                       like “g” in “go”

     

    Дд                                                      like “d”

     

    Ее                                                       like “e” in “bed”

     

    Жж                                                     like “s” in “measure”

     

    Зз                                                        like “z”

     

    Ии                                                      like “i” in “in” or like “ee” in “bee”

     

    Йй                                                      like “y” in “young”

     

    Кк                                                      like “k” in “keep”

     

    Лл                                                      like “l” in “love” or like “l” in “well”

     

    Мм                                                     like “m”

     

    Нн                                                      like “n” in “north”

     

    Оо                                                      like “o” in “God”

     

    Пп                                                      like “p”

     

    Рр                                                       like “rr”

     

    Сс                                                       like “s” in ilver”

     

    Тт                                                       like “t” in “top”

     

    Уу                                                      like “oo” in “book”

     

    Фф                                                     like “f”

     

    Хх                                                      between “h” in “hill” and “k” in “keep”

     

    Цц                                                      like “ts”

     

    Чч                                                       like “ch” in “change”

     

    Шш                                                    like “sh”

     

    Щщ                                                    like “sht”

     

    Ъъ                                                      like “u” in “buck” or like “i” in “girl”

     

    ь                                                         like “y” in “young”

     

    Юю                                                    like “you”

     

    Яя                                                       like “ya” in “Yankee”

     

     

     

     

    НЯКОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

     

    Предлаганият речник е двуезичен, като статиите към всяка дума и формант са написани на български и на английски. Предпочитание се дава на термина „древнобългарски“, който е по-коректен от популярния термин „прабългарски“, така както гърците не наричат старогръцкия език „прагръцки“, а просто „гръцки“.

    Балканските и славянските езици, с които се сравнява определена българската дума, са подредени по тяхната степен на лексикална отдалеченост от българския, като се започва с най-близкия. Така подредбата на балканските езици е тракийски, румънски, илирийски, албански и гръцки и старогръцки, а на славянските – сръбски, хърватски, словенски, словашки, чешки, украински, руски, беларуски, полски и лужишки (горно- и долнолужишки). За сметка на това уралоалтайските успоредици са подредени по генетичната близост на съответните езици до българския. Затова от угрофинските езици се започва с финските, от които на първо място са мордвински мокша и мордвински ерзя, следвани от останалите фински, угорски и на края уралски езици, а именно марийски, лапландски, фински, естонски, ливонски, удмуртски, коми, унгарски, мансийски, хантийски, юракски самоедски, енисейски самоедски, селкупски, койбалски самоедски, камаски самоедски, тавгийски самоедски и саянски самоедски. При алтайските езици се започва с тюркските, като тук на първо място е чувашкият, следван от якутски, уйгурски, узбекски, киргизки, алтайски, хакаски, шорски, тувински, кумански (къпчашки), карачаево-балкарски, ногайски, кумикски, казахски, каракалпакски, башкирски, сибирски татарски, казански татарски, кримски татарски, караимски, туркменски, азербайджански и турски, за да дойдат на края и останалите алтайски езици, а именно монголският, бурятският, калмъкският (калмикският), тунгузкият (евенкският), манджурският, корейският и японският.

    Останалите индоевропейски езици извън балканските и славянските се подреждат също според близостта на родството им с българския, а именно осетински, кюрдски, авестийски, староперсийски, партски, фарси, таджикски, талъшки, вахански, пущунски, ормурийски, хотаносакски, староиндийски, хинди/урду, хетски, тохарски (А и Б), арменски, латински (романски езици), германски (готски, староисландски, немски, холандски, англосаксонски, староанглийски, английски, норвежки, датски, шведски), келтски (галски, ирландски, бретонски, уелски или кимрийски) и балтийски (литовски, латвийски, старопруски).

    Корените и формантите са подредени в азбучен ред според официалната писменост на Република България. Еднаквите форманти се подреждат според мястото им в думата, като се започва с тези, които са в началото на думата, сетне се поставят тези, които са в средата на думата и на края са тези, които са в края на думата (например най-напред е в-, което бива последвано от -в-, а на края се поставя –в). Напълно еднаквите корени и форманти се отделят с цифров индекс (например –в1, 2, 3 или вари1, вари2 и т.н.), като за корените се дава и съответният смисъл.

    Вътре в статиите за всеки корен или формант думите от езиците, които си служат с кирилица, латиница или гръцка азбука, се предават в писмеността на съответния език според правописните му правила. Думите от останалите езици се предават по фонетичен начин на латиница. Българските глаголи се дават в трето лице единствено число, тъй като тази форма е най-близо до основата на глагола.

     

     

     

     

    SOME PRELIMINARY REMARKS

     

    The present dictionary is bilingual. Each word and formative has both a Bulgarian and an English explanation. The term “Ancient Bulgarian” is used for designating the non-Slavic language, spoken by the Bulgarians both in the Middle Ages and today. “Proto-Bulgarian” is used only as a literal translation from Bulgarian, since the term “Bulgar” is even more misleading, because of its definition as a Turkic language and people, which is inexact.

    The Balkan and Slavic parallels of a particular Bulgarian word are arranged according to their lexical remoteness from Bulgarian, by beginning with the closest one. Thus the order of Balkan languages begins with Thracian and Romanian, followed by Illyrian, Albanian, Greek and Hellenic, whereas the Slavic languages and the respective parallels begin with Serb, Croat, Slovenian, Slovak, Czech, Ukrainian, Russian, Belarusian, Polish and Sorbian (Upper and Lower Sorbian). Unlike the Balkan and the Slavic languages, the Ural-Altaic languages are arranged according to their genetic proximity to Bulgarian. For this reason the Finno-Ugric languages begin with the Finnish subdivision, which is headed by Mordvin (Moksha and Erzya) and then followed by the rest of the Finnish, Ugric and Uralic languages, namely Mari, Sami, Finnish, Estonian, Livonian, Udmurt, Komi, Hungarian, Mansi, Khanty, Yurak Samoyed, Yenisei-Samoyed, Selkup, Koybal Samoyed, Kamas Samoyed, Tawgy Samoyed and Sayan Samoyed. The Altaic languages begin with the Turkic ones, headed by Chuvash and then followed by Yakut, Uyghur, Uzbek, Kyrgyz, Altai, Khakas, Shor, Tuvan, Cuman (Kipchak), Karachay-Balkar, Nogay, Kumyk, Kazakh, Karakalpak, Bashkir, Siberian Tatar, Kazan Tatar, Crimean Tatar, Karaim, Turkmen, Azerbaijani and Turkish. This series ends with the remaining Altaic languages, namely Mongolian, Buryat, Kalmyk, Evenki (Tungus), Manchu, Korean and Japanese.

    Apart from the Balkan and Slavic languages, the remaining Indo-European languages are also arranged according to the proximity of their kinship with Bulgarian, namely Ossetic, Kurdish, Avestan, Old Persian, Parthian, Farsi, Tajik, Talysh, Wakhi, Pashto, Ormuri, Khotanese Saka, Sanskrit, Hindi/Urdu, Hittite, Tocharian (A and B), Armenian, Latin (Romance languages), Germanic (Gothic, Old Icelandic, German, Dutch, Anglo-Saxon, Old English, English, Norwegian, Danish, Swedish), Celtic (Gaulish, Gaelic, Breton, Welsh or Cymric) and Baltic (Lithuanian, Latvian, Old Prussian).

    The roots and the formatives are presented in an alphabetical order according to the official alphabet of the Republic of Bulgaria. The identical formatives are arranged according to their place in the word, starting with the initial ones, which are followed by those in the middle and finally there are the formatives, which are at the end of the word (e.g. в- is first, followed by -в-, whereas –в is the last one). Completely identical roots and formatives are separated from each other by a numerical sign (e.g. –в1, 2, 3 or вари1, вари2, etc.). Moreover, the roots are provided with a short explanation of their meaning.

    Within the framework of an article the words of the languages, using the Cyrillic, Latin or Greek alphabet, are spelled in the respective alphabet. The words of the other languages are transcribed phonetically in Latin characters. Bulgarian verbs are given in third person singular, because this is the closest form to the stem.

     

     

     

     

  • ДУМИ, КОИТО СА РАЗЛИЧНИ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ, НО ЕДНАКВИ МЕЖДУ ФРЕНСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ДУМИ С ВЕРОЯТЕН ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ (ПРАБЪЛГАРСКИ) КОРЕН
  • бълг.                           слав.                                        фр.                                          англ.

                                        (срб., чеш., рус., пол.)

     

     

    белег                          белега/жиг/марка, znamka,    marque                                   mark

                                        знак, znak

     

    бута                            гурати, tlačit,                            pousser                                   push

                                        толкать, pchać

     

    втори                          други, druhý,                              second                                    second

                                        второй/другой, drugi

     

    гора                            шума/лес, les                                forêt                                        forest

                                        лес/роща, las

     

    доган                          соко, sokol,                                    faucon                                    falcon

                                        сокол, sokół

     

    извор                          извор/врело, pramen,                     source                                     source,

                                        источник/родник, źródło                                                               spring

     

    копче                          дугме/копча, knoflík/tlačítko bouton                                              button

                                        пуговица, guzik/spinka

     

    кумир                         идол, modal,                                    idole                                       idol

                                        кумир/идол, bożyszcze

     

    маса                            сто, stůl,                                        table                                        table

                                        стол, stół

     

    лоза                            лоза/чокот, réva                           vigne                                      vine

                                        виноград, winorośl

     

    пазар                          пазар/трг, trh,                              marché                                     market

                                        рынок, rynek/targ

     

    пипа                           пипати/коснути, dotýkat se, toucher                                            touch

                                        щупать/трогать, dotykać

     

    планина                     гора, hora,                                       montagne                    mountain

                                        гора, góra

     

    плъх                           пацов, potkan/krysa,                         rat                               rat

                                        крыса, szczur

     

    топка                          лопта, míč,                                        balle                            ball

                                        мяч, kula/gałka/piłka

     

    чешма                         славина, kašna,                               fontaine                      fountain

                                        кран, kran

     

    чичо                           чика/чича/стриц, strýc,                  oncle                               uncle

                                        дядя, stryj

     

     

     

    ЗАЕМКИ В БЪЛГАРСКИЯ

     

    бълг.               слав.                                                      фр.                              англ.

                            (срб., чеш., рус., пол.)

     

     

    сигурен          безбедан, jistý/zabezpečený, sûr                                             sure

                                        безопасный, pewny

     

    стомах                        стомак/желудац, žaludek,    estomac                           stomach

                            желудок, żołądek

     

    тютюн            дуван, tabák,                                      tabac                                tobacco

                            табак, tytoń

     

     

     

     

     

  • Статистика
  • Общ брой на древнобългарските (“прабългарските”) корени: 171

     

    Общ брой на коренните, производните и успоредните форми: 3380

     

    Уралоалтайски корени: 6

     

    Уралски (угрофински) корени: 13

     

    Алтайски корени: 13

     

    Тюркски корени: 30

     

    Индоирански корени: 39

     

    Хамитосемитски корени: 2

     

    Кавказки (иберийскокавказки) корени: 2

     

    Общи корени за уралоалтайските и индоевропейските езици: 60

     

    Общи корени за индоевропейските, уралоалтайските и семитохамитските езици: 4

     

    Общи корени за индоевропейските, уралоалтайските и кавказките езици: 1

     

    Налице във всички славянски езици: 73

     

    Налице в някои южнославянски, източнославянски и западнославянски езици: 4

     

    Налице в източнославянските и южнославянските езици: 7

     

    Налице в аварските славянски езици:

     

    Налице в аварските и източнославянските езици: 3

     

    Налице в южнославянските езици: 3

     

    Налице в сръбския и хърватския: 3

     

    Налице в сръбския, хърватския и руския: 1

     

    Налице в сръбския, хърватския, словенския и руския: 1

     

    Налице в сръбския: 9

     

    Налице само в сръбския и руския: 1

     

    Налице само в сръбския, украинския и руския: 2

     

    Налице в източнославянските езици: 1

     

    Налице в източнославянските и западнославянските езици: 1

     

    Налице в руския и украинския: 2

     

    Налице в руския: 2

     

    Налице в словенския и руския: 1

     

    Налице в руския и чешкия: 1

     

    Налице в руския и полския: 1

     

    Налице в словенския, чешкия, руския и полския: 1

     

    Налице във всички балкански езици (румънски, албански, гръцки): 32

     

    Налице в румънския и албанския: 21

     

    Налице в албанския и гръцкия: 6

     

    Налице в румънския и гръцкия: 9

     

    Измежду балканските езици налице само в румънския: 13

     

    Измежду балканските езици налице само в гръцкия: 8

     

    Измежду балканските езици налице само в албанския: 8

     

    Думи, които имат само фонетична прилика с някои славянски корени, но не са славянски и нямат нищо общо със славянските езици:

     

    а) корени: 10

     

    б) производни и успоредни форми: 2

  • А
  •  

    А

     

     

     

    Аз съм Яхве, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството. (Изх. 20: 2)

    I am the Lord thy God, who have brought thee out of the land of Egypt, out of the house of bondage. (Ex. 20: 2)

     

     

     

    а свръзка за противопоставяне и присъединяване|a conjunction for opposition and adding “and, whereas, while; but; yet; or”. Измежду балканските езици би могло да се потърси връзка с:|Among the Balkan languages it might be related to: албански|Albanian „а“ („или“|“or”) и евентуално гръцки|and possibly Greek „ἀλλά“ („но, обаче, ала“|“but, yet”). Налице е на практика във всички славянски езици|The “a” conjunction is found in practically all the Slavic languages: сръбски|Serb „а“ (“а; и; ту…ту, било…било”|“and, but; now…now; either…or”), хърватски|Croat „а“ („и, а, та; защото, тъй като; ама“|“and, but; so as; because”), словенски|Slovenian „а“ („а, но“|“and, but”), словашки|Slovak „а“ („и, а, но“|“and, but”), чешки|Czech „а“ („и“|“and”), украински|Ukrainian „а“ („а, но“|“and, but”), руски|Russian „а“ („а, пък, ами, но, ама; и; или“|“and, but; or”) и полски|and Polish „а“ („а, и“|“and, but”). Петър Скок се опитва да изведе свръзката от междуметието „а!“, което е неубедително|Petar Skok tries to deduce the conjunction from an “a!” interjection, which is hardly probable (Skok, I, 1-2). Повечето учени търсят родство с|Most scholars seek a kinship with: авестийското|the Avestan “āaṯ” („след това, по-нататък; тогава; и; но“|“further; then; and; but”), староиндийското|the Sanskrit “āt” („след това, по-нататък; и“|“further; and”) и литовското|and the Lithuanian „õ“ („и, но, а“|“and, but”). М.Фасмер смята, че славянският вариант на свръзката „а“ не била протетично йотувана, тъй като стоял в началото на изречението, но по тази логика още по-малко пък би трябвало да бъде йотувано и общославянското лично местоиме „я“/“ja“ (вж.“ази“). Всъщност няма оригинална славянска дума, която да започва с гласната „а“ и по всичко личи, че славянската успоредица на свръзката „а“ е ранна индоиранска заемка още по време на праславянската епоха, подобно на „Бог“ (вж.). В такъв случай българската свръзка „а“ ще да се е развила върху индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“).|Max Vasmer suggests that the Slavic version of the “a” conjunction lacks a prothetic y-, because it presumably stood in the beginning of the sentence, but in such a case the All-Slavic personal pronoun “ja” (“yah” – “I”; see “ази“) should not have an initial “j-” (“y-”) either. As a matter of fact, there is no original Slavic word, beginning with the “a” (“ah”) vowel and everything seems to indicate that the Slavic counterpart of the “a” conjunction is an early Indo-Iranian loanword from Primitive Slavonic times. In conclusion, the Bulgarian “a” conjunction might have evolved on the basis of the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”). Свръзката А е засвидетелствана в твърде много писмени паметници, включително в Енинския апостол, български писмен паметник на старославянски език от ХІ в.|The А conjunction is found, among many others, in the Apostle of Enina, an 11th century Bulgarian book, written in Old Slavonic.

     

     

    1 определителен член за мъжки род единствено число|definite article for masculine singular, виж|see –т-.

     

     

    2 завършек (остарял и диалектен) за акузатив|suffix for the accusative case (obsolete, vernacular). Например|e.g. “Бориса” (от|from „Борис“), „от кумова срама“ - “to save appearances” (от|from „срам“ – “shame”), „под Будима града“- “at the city of Budim” (от|from „Будим“ и съответно от|and, respectively, from „град“ – “city”), „у бела Дунава“ – “at the white Danube” (от „бял“ и от „Дунав“ – from “white” and from “Danube”), „на дълга пътя“ – “on a long road”, „смрадна кладенца“ (от „смраден кладенец“, среща се в дамаскините от ХVІІ в.|from “stinking well”, it is found in 17th century Bulgarian collections of religious and other writings, вж.|see Демина, 243), както и членуваната форма|as well as forms, used with a definite article, like “конята” (от|from „конят“ – “the horse” и съответно от|and, respectively, from „кон“ – “horse”). На пръв поглед суфиксът –а като че ли има редица успоредици в индоевропейските езици, макар и да е сравнително по-слабо застъпен там. Измежду балканските езици завършекът за акузатив (-ъ) се среща само в албанския, и то единствено за членувани съществителни от женски род в единствено число|At first sight the –a suffix seems to have Indo-European parallels, although somewhat less frequently. Among the Balkan languages the –a accusative ending (pronounced rather like –i- in “bird”) is found only in Albanian, but in Albanian this suffix is used exclusively for feminine nouns with a definite article in singular (например|e.g. „lirinë“ – „свободата“|“the freedom” от|from „liri“ – „свобода“|“freedom”), както и в гръцкия, но само за някои съществителни от мъжки род в генитив-датив и в акузатив единствено число|as well as in Greek, but only for some masculine nouns in genitive-dative and accusative singular (например|e.g. „τοῦ ταμία“ – „на касиера“|“to the teller”, „τόν ταμία“ – „касиера“|“the teller” от|from „ὁ ταμίας“ – „касиерът“|“the teller”) и за някои съществителни от женски род в акузатив единствено число|and for some feminine nouns in accusative singular (например|e.g. „τή γέφυρα“ – „моста“|“the bridge” от|from „ἡ γέφυρα“ – „мостът“|“the bridge”). В славянските езици, при така наречените кратки или неопределени форми на прилагателните, прилагателното също се скланя по еднакъв начин със съответното съществително, но това би могло да бъде и продукт на ранно уралоалтайско влияние. Във всеки случай падежният завършек –а е налице в сръбския за генитив и акузатив единствено число при същества и само за генитив единствено число при неодушевени обекти в мъжки и среден род|In the Slavic languages the so-called short or indefinite adjectives are also declined in the same way as the respective nouns, but this might have resulted from an early Ural-Altaic influence. In any case the -a case inflection is used in Serb for persons and animals in genitive and accusative singular and solely for genitive singular of inanimate things (например|e.g. „jелена“ – „на елена“, „елена“|“of the deer”), в чешкия () в генитив единствено число при някои съществителни от мъжки род|in Czech () for some masculine nouns in genitive singular (например|e.g. “ze světa” – „от света“|“from the world” от|from “svět” – „свят“|“world”), в руския ( и –я) за генитив и акузатив единствено число за същества и само за генитив единствено число при неодушевени обекти в мъжки и среден род|in Russian ( and –я) for persons and animals in genitive and accusative singular and for inanimate masculine and neuter things, but only in genitive (например|e.g. „кузнеца“ – „на ковача“|“of the smith”), в полския () за съществителни от мъжки род в генитив и акузатив единствено число и само в генитив за неодушевени обекти в мъжки и среден род единствено число|in Polish () for masculine nouns in genitive and accusative singular and only in genitive for inanimate masculine and neuter things in singular (например|e.g. “kowala” – „на ковача“|“of the smith”, „ковача“|“the smith” от|from “kowal” – „ковач“|“smith”, “okna” – „на прозореца“|“of the window”, „прозореца“|“the window” от|from “okno” - „прозорец“|“window”) и т.н.|etc. Обикновено се смята, че посочените славянски падежни завършеци са в генетична връзка със старолатинския суфикс за аблатив|The Slavic case inflections, indicated here, are usually considered to be genetically linked with the Ancient Latin ablative ending -ōd (“lupōd”, аблатив от|ablative from “lupus” – “вълк”|“wolf”), със староиндийското|with Sanskrit –ād (“vṛkād” от|from “vṛkas” – “вълк”|“wolf”) от индоевропейския суфикс|from the Indo-European suffix *-ōd (Младенов, История, 253). Като се има предвид обаче, че българският формант за акузатив –а/-я се изговаря като „ъ“ и „йъ“, то към същия падежен завършек би трябвало да се отнесат диалектните акузативни суфикси –ъ и –у|Bearing in mind, though, that the Bulgarian accusative formative –а/-я is pronounced like “i” in “bird” and like “you” in “young”, one may assume that the vernacular forms –ъ and –у should belong to the same inflection (“вудътъ”|“the water” от|from “вода”|“water”, “мечку”|“bear” или членувано|or, with a definite article, “мечкуту”|“the bear” от|from “мечка”|“bear”). Всичките тези форми могат да се изведат заедно с “коня”/”конята” от по-стари носови флексии -1 (on)|Together with “коня”/”конята”, all these forms may be deduced from the older nasal inflection -1 (on): *koni1/koni1t1, *meqCk1/meqCk1t1 и съответно|and, respectively *Bod1/Bod1t1. Поначало носови гласни се срещат в най-различни езици, например в полския, френския, португалския и китайския и очевидно не могат да бъдат белег за потеклото на даден език и на неговите говорители. Носовата гласна -1 (on) е била налице както в праславянския, така и в прабългарския, като наличието й в древнобългарския („прабългарския“) е засвидетелствано от думата „Т1ГАnЪ“ (вж. „доган“) в Мурфатларския надпис (вж.“доган“). По-същественото в случая е, че на български един и същ падежен завършек се използва за съществителни както от мъжки, така и от женски род, нещо, което е съвършено непознато за славянските и изобщо за индоевропейските езици. Все пак българските акузативни форманти –а/-я,ъ и –у от по-старо -1 (on) могат да се свържат с индоевропейските суфикси *-m и *-om |As a matter of fact, nasal vowels can be found in all sorts of languages, such as Polish, French, Portuguese and Chinese, which means that these vowels are obviously not a criterion for determining the origin of a language and of its speakers. Thus the -1 (on) nasal vowel has existed both in Primitive Slavonic and in Proto-Bulgarian and its presence in Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) is testified by the word „Т1ГАnЪ“ in an inscription, discovered near the village of Murfatlar (see „доган“). Much ,more important in our case is the dact that in Bulgarian one and the same accusative case inflection is used for both masculine and feminine nouns, something, which is totally unknown to the Slavic and to the Indo-European languages altogether. Yet the Bulgarian accusative formatives –а/-я,ъ and –у can be associated with the Indo-European suffixes *-m и *-om, откъдето е и гръцкото|which have evolved into the Greek „τόν ταμία“ от по-старо|from older „τόν ταμίαν“, както и славянският суфикс за акузатив –у, -u, -ę, но само за съществителните и кратките (неопределените) прилагателни в женски род единствено число|as well as into the Slavic accusative suffixes –у, -u, -ę, but only for the feminine nouns and for the feminine short (indefinite) adjectives in singular (например сръбското|e.g. in Serb „жену“ – „[води] жената“ от|from „жена“ – „жена“|“woman”, чешкото|in Czech “ženu” - „[придружавам] жената“ от|from “ženа” - „жена“|“woman”, руското|in Russian „подругу“ – „[срещам] приятелка“ от|from „подруга“ – „приятелка“|“female friend”, полското|in Polish “matkę” – „[карам] майка“ от|from “matka” – „майка“|“mother” и т.н.|etc.). Самата употреба на един и същ формант за съществителните и прилагателните в мъжки и женски род прави обаче българския акузативен завършек сравнително по-близък до уралоалтайските му успоредици като мордвинското мокша|However, the very use of one and the same formative for masculine and feminine nouns and adjectives makes the Bulgarian accusative inflection relatively closer to its Ural-Altaic parallels, such as Mordvin Moksha –нь, -ӗнь за генитив|for genitive (например|e.g. „ошӗнь“ – „на град“| “of [the] city” от|from „ош“ – „град“|“city”), мордвински ерзя|Mordvin Erzya –нь, -ень за генитив|for genitive (например|e.g. „велень“ – „на село“|“of [the] village”) и|and –нень за датив|for dative (например|e.g. „веленень“ – „на село“|“to [the] village” от|from „веле“ – „село“|“village”), финското|Finnish –n за генитив и акузатив|for genitive and accusative (например|e.g.„talon” –  „[на] къщата“|“of the house” от|from “talo” – „къща“|“house”), унгарското|Hungarian –n, -on, -en, -ön за локатив|for locative (например|e.g. „széken“ – „на стол“|“on chair” от|from „szék“ – „стол“|“chair”), чувашкото|Chuvash ӑн, -ӗн за генитив|for genitive (например|e.g. „камӑн“ – „чий“|“whose” от|from „кам“ – „кой“|“who”), якутските|Yakut –ун, -ин за генитив|for genitive (например|e.g. „йакутун“ – „на якута“|“of the Yakut” от|from „йакут“ – „якут“|“Yakut”), уйгурското|Uyghur niŋ за генитив|for genitive (например|e.g. „adämniŋ“ – „на човечеството“|“of mankind” от|from „adäm“ – „човечество“|“mankind”), узбекското|Uzbek –in за генитив|for genitive (например|e.g. „Uzbekistanin“ – „на Узбекистан“|“of Uzbekistan” от|from „Uzbekistan“ – „Узбекистан“|“Uzbekistan”), татарското|Tatar –ны, -ни за акузатив|for accusative (например|e.g. „клубны“ – „клуба“|“the club” от|from „клуб“ – „клуб“|“club”) и|and –ның, -ниң за генитив|for genitive (например|e.g. „клубның“ – „на клуба“|“of the club” от|from „клуб“ – „клуб“|“club”) и турските|and the Turkish –ın, -in, -ün, -un за генитив|for genitive (например|e.g. „dalın“ – „на клона“|“of the branch” от „dal“ – „клон“|“branch”). По всичко личи, че новобългарският (диалектен и остарял) завършек за акузатив –а, от по-стара носова форма -1 произлиза от формант, общ за индоевропейските и уралоалтайските езици, но се е развил на „прабългарска“ (древнобългарска) основа, което е предопределило до голяма степен и сравнително по-голямата му близост с уралоалтайските, отколкото с индоевропейските успоредици.|Apparently the vernacular and obsolete modern Bulgarian accusative flection–а, from the older nasal form -1 (on) originates from a formative, common to the Indo-European and Ural-Altaic languages, but it had evolved on a “Proto-Bulgarian” (Ancient Bulgarian) basis, which has to a great extent predetermined the fact that it is relatively closer to its Ural-Altaic rather than to its Indo-European parallels.

     

     

    3 завършек за женски род|an ending for feminine singular, например|e.g. “българка”, “къща” и т.н.|etc. Налице е също така в балканските езици:|It is present in the Balkan languages as well: румънски|Romanian “-а” или|or “-ă”, например|e.g. “studentă” (“студентка”|“female student”), “stea” (“звезда”|“star”) или|or “baclava” (“баклава”|“a kind of Turkish sweet soaked in syrup”), албански|Albanian “-ë” примерно във|e.g. in “fialë” (“дума”|“word”) и гръцки|and Greek „-α“ примерно във|e.g. in “βασίλισσα” („царица”|“queen”). Присъства и във всички славянски езици:|It figures also in all the Slavic languages: сръбски|Serb „“ в|in „погодба“ („споразумение; условие“|“agreement, treaty; clause”), хърватски|Croatian “-a” в|in “dȕga” („дъга“|“rainbow”), словенски|Slovenian “-a” в|in “dobrâva” („млада гора“|“young forest”), словашки|Slovak “-a” в|in “práca” („работа, труд“|“work, labor”), чешки|Czech “-a” в|in “cesta” („път, шосе“|“road, highway”), украински|Ukrainian „“ в|in „дуга“ („дъга“|“bow”), руски|Russian „“ в|in „радуга“ („дъга“|“rainbow”), беларуски|Belarusian „“ в|in „дарога“ („път, шосе“|“road, highway”), полски|Polish “-a” във|in “wyrocznia” („пророчество, предсказание“|“prophecy, prediction”), горнолужишки|Upper Sorbian “-a” в|in “syla” („сила“|“force”) и долнолужишки|and Lower Sorbian “-a” в|in “zoŕa” („зора“|“dawn”). Формантът е твърде старинен|The formative is quite ancient. На староиндийски повечето съществителни от женски род завършват на дълго „а“|In Sanskrit most feminine nouns end in a long “a”, например|e.g. “kāntā-” („многообичана, ненагледна“|“beloved”). Подобно е положението и в авестийския|In Avestan the situation is similar, например|e.g. “jə̄naya” („жена“|“woman”). На “-a” завършват и голяма част, ако не и повечето от съществителните от женски род и в латинския|A considerable part, if not most of the Latin feminine nouns end also in “-a”, например|e.g. “femina” („жена“|“woman”) или|or “filia” („дъщеря“|“daughter”). Поначало категорията род е характерна за индоевропейските, но не и за уралоалтайските езици, макар че поне в някои уралоалтайски езици също са се развили някои елементарни начини за посочване на рода|Gender of nouns is characteristic of the Indo-European, but not of the Ural-Altaic languages, even though some Ural-Altaic languages have given birth to some elementary ways of indicating gender. Така например на унгарски се прави разлика между|Thus, for instance, there is a distinction in Hungarian between “igazgató” („директор“|“male director”) и|and “igazgató” (“директорка”|“female director”), между|between “házigazda” (“домакин”|“householder, host”) и|and “háziasszony” (“домакиня”|“householder, hostess”) и т.н.|etc., като “” означава „жена“, а “asszony” – „дама, госпожа“|where “” means “woman” and “asszony” means “lady”. От друга страна, индоевропейски езици като английския и осетинския са загубили едва ли не напълно делението на съществителните по род, а в малкото запазени древнобългарски („прабългарски“) текстове определено се срещат съществителни, завършващи на „“|On the other hand, Indo-European languages like English and Ossetian have lost almost entirely the distinction of nouns by gender, whereas in the few preserved Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) texts there are definitely nouns, ending in „“, например|e.g. „αλχα“ („халка“, вж. „халка“|“ring”, see „халка“). Като се има предвид наличието на този формант и в индоиранските езици, които са поначало близки до древнобългарския („прабългарския“), би могло да се предположи, че завършекът „“ е служел за посочване на женския род и в древнобългарския („прабългарския“), без това да се дължи на някакво славянско влияние или славянско потекло.|Bearing in mind the presence of this formative in the Indo-Iranian languages, which are on principle close to Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”), one might assume that the „“ ending has served for designating feminine in Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) too, without any Slavic influence or Slavic origin.

     

     

    4 завършек за множествено число на съществителни от среден род|an ending of neuter nouns in plural, например|e.g. „хорá“ (“ring dances, round dances, Bulgarian folk dances”) от|from „хоро“ (“ring dance, round dance, Bulgarian folk dance”), „вина“ (“wines”) от|from „вино“ (“wine”), „кметства“ (“mayoralties”) от|from „кметство“ (“mayoralty”) и т.н.|etc. Измежду балканските езици е налице само в гръцкия|Among the Balkan languages it exists only in Greek, примерно|e.g. „“ в|in „μῆλα“ („ябълки“|“apples”) от|from „μῆλο“ („ябълка“|“apple”) или в|or in „δεματικά“ („лика, връзки“|“bast bands, bast strips”) от|from „δεματικό“ („лико, връзка“|“bast band, bast strip”). Формантът е застъпен също така в славянските езици:|The formative is widespread in the Slavic languages as well: сръбски|Serb „“ в|in „села“ („села“|“villages”) от|from „село“ („село“|“village”, вж. „село“ за потеклото на думата|see „село“ for the origin of the word), чешки|Czech “-a” в|in “města” („градове“|“towns, cities”) от|from “město” („град“|“town, city”), руски|Russian „“ в|in „окна“ („прозорци“|“windows”) от|from „окно“ („прозорец“|“window”), полски “-a” в|in “okna” („прозорци“|“windows”) от|from “okno” („прозорец“|“window”) и т.н.|etc. Всъщност това е един от най-старинните индоевропейски начини за формиране на множествено число на съществителните от среден род, което се вижда и от:|In fact this is one of the most ancient Indo-European ways of forming plural of neuter nouns, which is confirmed by: авестийското|Avestan “-a” в|in “-yasna” („жертвопринасяния“|“offerings, sacrifices”) от|from “yasn-ō” („жертвопринасяне“|“offering, sacrifice”) и латинското|and Latin “-a” в|in “verba” („думи“|“words”) от|from “verbum” („дума“|“word”) или|or “maria” („морета“|“seas”) от|from “mare” („море“|“sea”). Самото наличие на такъв формант в авестийския прави твърде вероятно и съществуването му в индоиранския лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език, още повече че връзката му със славянските успоредици не е по-близка от тази с останалите индоевропейски съответствия.|The very existence of such a formative in Avestan makes highly probable its presence in the Indo-Iranian lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language, the more so as its relation with the Slavic counterparts is not closer than that with the remaining Indo-European parallels.

     

     

    5 завършек за глаголна основа от трета група|stem ending of verbs of the Third Conjugation. Например|E.g. „кара“ – “to drive” („карам“ – “I am driving”, „карах“ – “I was driving”, „караше“ – “you were driving”), „мърда“ – “to move” („мърдам“ – “I am moving”, „мърдах“ – “I was moving”, „мърдаше“ – “you were moving”), „повежда“ “to start to lead” („повеждам“ – “I am starting to lead”, „повеждах“ – “I was starting to lead”, „повеждаше“ – “you were starting to lead”) и т.н.|etc. В балканските езици завършекът –а- е сравнително по-слабо застъпен|In the Balkan languages the –a- ending is relatively less frequent. На румънски, където гласната –а- (и съответно –ъ-) е белег за глаголите от първа група, тя е налице само в трето лице единствено число и в трите лица в множествено число|In Romanian the –a- formative (and its more closed version) is characteristic of the First Conjugation, but only in third person singular and in the three persons in plural (например|e.g. “el pleacă” – „той тръгва“|“he is leaving”, “noi plecăm” – „ние тръгваме“|“we are leaving”, “voi plecaţi” – „вие тръгвате“|“you are leaving”, “ei pleacă” – „те тръгват“|“they are leaving”, “plecat” – „тръгнал“|“left”, но|but “eu plec” – „аз тръгвам“|“I am leaving”, “tu pleci” – „ти тръгваш“|“you are (though art) leaving”). В албанския от петте групи глаголни основи, завършващи на гласни, едната завършва на –а-|In Albanian, among the five verb stems, ending in a vowel, one ends in –а- (например|e.g. “laj” – „мие“|“to wash”). За отбелязване е обаче, че в случая –а- не е толкова завършек на глаголна основа, колкото коренна гласна|It should be noted, though, that in this case –a- is a root vowel rather than a verbal stem ending. На гръцки обаче глаголните основи завършват най-често на съгласна или на гласна|However, in Greek the verbal stems end most frequently in a consonant or in a vowel, примерно|e.g. -υ- в|in „αλυ“ – „развързва“|“to untie”. Измежду славянските езици в такъв пълен вид се среща в сръбските и хърватските глаголи от трета група|Among the Slavic languages such a fully deployed version is found in the Serb and Croat verbs of the Third Conjugation, например|e.g. „пȅвати“/”pevati” – „пее“|“to sing”, „пȅвā“/”peva” – „пее“|“he, she, it is singing”, „пȅвāх“ – „пеех“|“I was singing”, „пȅвāше“ – „пееше“|“he, she, it was singing” и т.н.|etc.), в полските глаголи от четвърта група|in the Polish verbs of the Fourth Conjugation (например|e.g. “czytać” – „чете“|“to read”, “czyta” – „чете“|“he,she,it is reading”, “czytam” – „чета“|“I am reading”, “czytałem” – „четях“|“I was reading”, “czytał” – „четеше“|“he, she, it was reading”), а за глаголите от първа група само в инфинитив и в минало време|but only in infinitive and in past tenses for the verbs of the First Conjugation (например|e.g. “pisać” – „пише“|“to write”, “pisał” – „пишеше“|“he, she, it was writing”, “pisałem” – „пишех|“I was writing” и т.н.|etc., но в сегашно време|yet in the present tense “piszę” – „пиша“|“I am writing”, “piszesz” – „пишеш“|“you are writing”, “pisze” – „пише“|“he, she, it is writing” и т.н.|etc.). Също само в минало време и в инфинитив –а- се среща в руски глаголи като|The –a- ending can be also found only in past tenses and infinitive in Russian verbs like „писать“ – „пише“|“to write” („писал“ – „пишех“|“I was writing”, „писали“ – „пишеха“|“they were writing”, но|but „пишу“ – „пиша“|“I am writing”, „пишешь“ – „пишеш“|“you are writing”, „пишет“ – „пише“|“he, she, it is writing” и т.н.|etc.), „участвовать“ – „участва, има дял“|“to participate” („участвовал“ – „участваше, имаше дял“|“he, she, it was participating”, “участвовали“ – „участваха, имаха дял“|“they were participating”, но|but „участвую“ – „участвам, имам дял“|“I am participating”, „участвуешь“ – „участваш, имаш дял“|“you are participating”, „участвует“ – „участва, има дял“|“he, she, it is participating” и т.н.|etc.). Глаголни основи на –а- се срещат и на латински език за глаголите от първа група във всички времена|Verb stems, ending in –a-, are found also in Latin for the verbs of the First Conjugation in all tenses. Например|E.g. “amare” – „обича“|“to love”, “amas” – „обичаш“|“you are loving”, “amat” – „обича“|“he, she, it is loving”, “amabam” – „обичах“|“I was loving”, “amaba” – „обичаше“|“he, she, it was loving” и т.н.|etc. Би могло да се направи връзка и със староиндийските глаголи на “-aya-”|One might also find a connection with the Sanskrit verbs ending in “-aya-” (например|e.g. “śravaya” – „слави“|“to glorify”). При все че според Ст.Младенов има очевидни успоредици и в германски, арменски и т.н.|Although St.Mladenov is of the opinion that there are obvious parallels also in Greek, Germanic, Armenian, etc. (Младенов, История, 238), връзката с редица индоевропейски езици се натъква на мъчнотии|it is difficult to establish the connection with a number of Indo-European languages. Готските глаголни основи обикновено завършват на съгласни|The Gothic verb stems usually end in consonants (вж.|see Гълъбов, Готска, 110-140), немските – на съгласни или на –e-|the German verb stems end in consonants or in –е-. Същото е валидно и за английските глаголи|The same applies to the English verbs. Същевременно в уралоалтайските езици също се срещат глаголни основи на –а-|At the same time verbal stems, ending in –a- are found in the Ural-Altaic languages as well. Например|E.g. мордвински ерзя|Mordvin Erzya „рамамс“ – „купува“|“to buy”, „кундамс“ – „лови“|“to hunt” („кундан“ – „ловя“|“I am hunting”, „кундат“|“you are hunting” – „ловиш“, „кундатано“ – „ловим“|“we are hunting”, „кундатадо“ – „ловите“|“you are hunting”, „кундашь“ – „ловѝ“|“you hunted”, но|but „кунды“ – „лови“|“he, she, it is hunting” „кундыть“ – „ловят“|“they are hunting”, „кундыл“ – „ловеше“|“you were hunting” и т.н.|etc.), мордвински мокша|Mordvin Moksha „мӗрдамс“ – „връща се“|“to return”, „кӗргамс“ – „сгребва, събира“|“to collect”, фински|Finnish “antaa” – „дава“|“to give”, “kantaa” – „носи“|“to bring, to carry” и т.н.|etc. Според П.Равила, заедно с мордвинския ерзянски завършек на глаголна основа –о- (и диалектно –у-) и с мордвинското мокшанско –ӗ-, угрофинският завършек за глаголен корен –а- произлиза от прафиноволжкия гласен завършек за глаголен корен –а-|According to P.Ravila, taken together with the Mordvin Erzya verbal stem ending in –o- (and vernacular –у- or –oo-) and with the Mordvin Moksha –ӗ-, the Finno-Ugric verbal stem ending –a- originates from the Protofinnovolga vowel ending for verb roots –a- (Серебреннков, Историческая, 145). Би могло да се потърси генетична връзка и с узбекското –а-|One might look for a genetic link also with the Uzbek –а- (например|e.g. „сонамок“ – „брои“|“to count” от|from „сон“ – „бройка“|“number”). Както изглежда, формантът –а- е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици. В угрофинските езици обаче този формант като че ли се среща по-често и е запазен в по-чист вид, отколкото в славянските езици. Предвид на това би могло да се предположи, че новобългарският завършек за глаголни основи –а- е еволюирал на „прабългарска“ (древнобългарска) почва от един формант, който е бил общ за индоевропейските и уралоалтайските езици.|It seems that the –a- formative is common to the Indo-European and Ural-Altaic languages. Yet in the Finno-Ugric languages this formative seems to be more frequent and preserved in a purer form than in the Slavic languages. Bearing this in mind, one may suppose that the modern Bulgarian –a- verbal stem ending has evolved on a “Proto-Bulgarian” (Ancient Bulgarian) basis from a formative, which has been common to the Indo-European and Ural-Altaic languages. Формантът е широко застъпен в български писмени паметници от ХVІІ в. като Тихонравовския дамаскин|The formative is widespread in 17th century Bulgarian collections of religious and other writings (Демина).

     

     

    -ав завършек за прилагателни|an ending of adjectives (например|e.g. „хубав“), разширен вариант на|an enlarged version of –в (вж.|see –в1).

     

     

    -ага завършек за съществителни (най-често уголемителни)|an ending for nouns, mostly augmentative ones. Например|e.g. „мъжага“ – “strapping fellow” от „мъж“ – “man”, а може би и|and may be even „тояга“ – “a stick”. Липсва в балканските езици, а измежду славянските езици има единствено фонетично покритие със сръбското|It is absent from the Balkan languages, whereas among the Slavic languages it has just a purely phonetic coincidence with the Serb -ага (например|e.g. „вињага“ - „дива лоза; лозница, асма“|“wild vine; vine arbor” от „вино“ – „вино“|“wine”) и руското|and with the Russian -яга (например|e.g. „бродяга“ – „скитник, бездомник“|“wanderer, roamer, vagrant” от „бродить“ – „броди, лута се, скита [се]“|”to wander, to roam”). Така или иначе българското –ага може да се смята за разширен вариант на завършека за съществителни –г (вж.) и да е съвпаднало случайно с посочените славянски форми по звучене, но не и по смисъл и функция.|In any case the Bulgarian –ага might be considered an enlarged version of the noun ending –г (see). It might have coincided accidentally with the Slavic forms, indicated here, in its sounding, but not in its meaning and function.

     

     

    аз лично местоиме в номинатив първо лице единствено число, вероятно по-съвременен вариант на „ази“ (вж.)|personal pronoun in nominative, first person singular, “I”, probably a more modern version of„ази“ (see „ази“).

     

     

    азе диалектна форма на личното местоиме „аз“ от вероятно по-старото „ази“ (вж.)|a vernacular form of the „аз“ (“I”) personal pronoun, whose older version has been probably „ази“ (see „ази“).

     

     

    азека диалектна форма на личното местоиме „аз“ от вероятно по-старото „ази“ (вж.)|a vernacular form of the „аз“ (“I”) personal pronoun, whose older version has been probably „ази“ (see „ази“).

     

     

    азекана диалектна форма на личното местоиме „аз“ от вероятно по-старото „ази“ (вж.)|a vernacular form of the „аз“ (“I”) personal pronoun, whose older version has been probably „ази“ (see „ази“).

     

     

    ази лично местоиме в номинатив първо лице единствено число („аз“)|personal promoun in nominative, first person singular (“I”). Балканските му съответствия са:|Its Balkan counterparts are: румънски|Romanian “eu” („аз“|“I”), албански|Albanian “unë” („аз“|“I”) и гръцки|and Greek „ἐγώ“ („аз“|“I”). Обикновено българските „аз“, „ази“ се определят безапелационно като славянски, без оглед на очевидните различия между повечето български форми и общославянското „я“:|The Bulgarian „аз“ and „ази“ forms are usually defined in a categorical way as Slavic, despite the obvious differences between most Bulgarian versions and the All-Slavic “ya”: сръбски|Serb „ja“ („аз“|“I”), хърватски|Croat „ja“ („аз“|“I”), словенски|Slovenian „jàz“ („аз“|“I”), словашки|Slovak „ja“ („аз“|“I”), чешки|Czech „“ („аз“|“I”), украински|Ukrainian „я“ („аз“|“I”), руски|Russian „я“ („аз“|“I”), беларуски|Belarusian „я“ („аз“|“I”), полски|Polish „ja“ („аз“|“I”), горнолужишки|Upper Sorbian „ja“ („аз“|“I”) и долнолужишки|Lower Sorbian „ja“ („аз“|“I”). Редица неславянски индоевропейски успоредици обаче имат качествено по-голямо фонетично и семантично покритие с българските „аз“ и „ази“, отколкото посочените тук славянски форми, като това се отнася най-вече за някои индоирански езици|Phonetically and semantically, though, a number of non-Slavic Indo-European parallels are qualitatively closer to the Bulgarian „аз“ and „ази“ than the Slavic forms, indicated here, and this applies particularly to some Indo-Iranian languages, например|e.g. осетински|Ossetic „æз“ („аз“|“I”), кюрдски|Kurdish „ez“ („аз“|“I”) и авестийски|and Avestan “azǝm” („аз“|“I”). Твърде близки до българското „аз“ са и:|Very close to the Bulgarian „аз“ are also: арменски| Armenian “es” („аз“|“I”), литовски|Lithuanian “àš” („аз“|“I”), латвийски|Latvian “es” („аз“|“I”) и старопруски|and Old Prussian „es“ и|and „as“ („аз“|“I”). Подобно на балканските и славянските успоредици, останалите индоевропейски форми са сравнително по-отдалечени от българските „аз“ и „ази“:|Similarly to the Balkan and Slavic counterparts, the remaining Indo-European forms are relatively remoter from the Bulgarian „аз“ and „ази“: староперсийски|Old Persian “adam” („аз“|“I”), староиндийски|Sanskrit “ahám” („аз“|“I”), латински|Latin “ego” („аз“|“I”), готски|Gothic “ik” („аз“|“I”) и хетски|and Hittite “uk” и|and “ug” („аз“|“I”). Поначало местоименните форми произлизат от корени, които са общи за индоевропейските и уралоалтайските езици, но българските „ази“, „аз“ и диалектните форми „яз“, „я“, „азе“, „язе

  • Б
  •  

    Б

     

     

     

    Блажени плачещите, защото те ще се утешат. (Мт. 5: 4)

    Blessed are they that mourn; for they shall be comforted. (Mt. 5: 4)

     

     

     

    -б-, -ба суфикс за отглаголни съществителни имена, например съществителното „служба“ от глагола „служи“. или „молба“ от „моли“. Налице е и в славянските езици:|A suffix for deverbal nouns, e.g. the noun „служба“ (“service; function; office”) from the verb „служи“ (“to serve, to be in service”). It figures in the Slavic languages as well: например сръбски|e.g. Serb „наруџба“ („поръчка“|“order”) от|from „наручавати“ („заръчва, поръчва“|“to order, to ask”), руски|Russian „борьба“ („борба“|“struggle”) от|from „бороться“ („бори се“|“to struggle”) или полски|or Polish “służba” („служба, прислуга“|“service, servants, domestics”) от|from “służić” („служи, обслужва“|“to serve, to attend to”). Връзката с останалите индоевропейски езици е несигурна, но за сметка на това формантът за съществителни “ба/ba” е добре застъпен в турския:|The link with the remaining Indo-European languages is uncertain, but the noun formative “ба/ba” is well represented in Turkish: например|e.g. “torba” („торба, кесия“|“bag, sack, pouch”) от|from “tor” („гъста мрежа, плетена материя“|“dense net, netwear”), “çorba” („чорба, супа“|“soup”) и т.н.|, etc. По всичко личи, че суфиксът „-б-, -ба“ е проникнал заедно с голям брой тюркски думи и форманти сред славяните още в праславянската епоха от някакъв уралоалтайски език, близък до българския. Това прави твърде вероятно и присъствието на същия суфикс в уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език, още повече че е успореден вариант на форманта „-п-“ (вж.).|Everything seems to indicate that the suffix „-б-, -ба“ has been borrowed by the Slavs together with a great number of Turkic words and formatives as far back as the Primitive Slavonic Age from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian. It is also quite likely that the same suffix has existed in the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language, the more so as it is a parallel version of the of the formative „-п-“ (see „-п-“).

     

     

    баба съществително име „стара жена; майка на някого от родителите; съпруга на дядото“|noun “grandmother, grandmamma, granny; old woman; midwife”. Налице е и в балканските езици:|It figures also in the Balkan languages: румънски|Romanian “babӑ” („старица, баба“|“old woman, grandmother”), албански|Albanian (диалектно)|vernacular “babë” („баба“|“grandmother, old woman”) и гръцки|and Greek (диалектно|vernacular) „βάβα“, „βαβά“, „βάβω“ или|or „μπάμπω“ („баба, старица“|“grandmother“, old woman”). Присъства на практика и във всички славянски езици:|Practically it is present in all the Slavic languages as well: сръбски|Serb „баба“ („баба, старица; дойка; народна акушерка; малодушен човек, страхливец“|“grandmother, old woman; wet nurse; pusillanimous person, coward”), хърватски|Croat “baba” („старица, баба“|“old woman, grandmother), словенски|Slovenian “babica” („баба“|“grandmother”), словашки|Slovak “baba” (“баба; страхливец“|“grandmother; coward”), чешки|Czech “bába” („баба“|“grandmother”), украински|Ukrainian „баба“ („бръмбар, буболечка; старица, баба; вещица; жена; мамин син“|“beetle; old woman, grandmother; witch; woman; milksop, mollycoddle”), руски|Russian „баба“ („жена от простолюдието, селянка“|“common woman, peasant woman, country woman”) и полски|and Polish “baba” („старица; жена от простолюдието, селянка“|“old woman; common woman, peasant woman, country woman”). Петар Скок и Макс Фасмер подчертават голямата старинност на корена, но единствените индоевропейски успоредици, които посочват извън балканските, са:|Petar Skok and Max Vasmer point out the deep antiquity of the root, but the only Indo-European parallels they indicate are: латвийското|Latvian “bāba” („[простонародно] жена; мамин син, мамино детенце; старица“|“[popular] woman; milksop, mollycoddle; old woman”), литовското|Lithuanian “bόba” („безхарактерен мъж“|“molly”) и средновисоконемските|and the Mid High German “babe”, “bōbe” („стара жена“|“old woman”) и|and “buobe” („момче, слуга“|“boy, servant”). Скок, Фасмер, Александру Чорънеску и още редица учени определят корена като „бълболна дума от детски говор“, която може да възникне във всеки език, но същевременно са убедени, че балканските успоредици заедно с унгарското “bába” („баба; акушерка; вещица“) са славянски заемки|Skok, Vasmer, Alexandru Ciorӑnescu and a number of other scholars consider that the root results from childish babbling speech and it can appear in any language, but at the same time they are convinced that, together with Hungarian “bába” (“old woman, grandmother; midwife; witch”), the Balkan counterparts are Slavic loanwords (Skok, І, 82-83; Фасмер, І, 99; Ciorӑnescu, 65; БЕР, І, 22-23; A magyar nyelv, I, 209-210). Прави впечатление обаче, че извън кръга на така наречените „аварски славяни“ (сърби, хървати, словенци, словаци и чехи) славянските успоредици вече се поотклоняват семантично от българското „баба“, което в сравнение с източнославянските, полското, балтийските и немските съответствия не изглежда да е по-отдалечено по смисъл и по звучене и от следните тюркски форми:|The impression, however, is that, beyond the circle of the so-called “Avarian Slavs” (the Serbs, the Croats, the Slovenes, the Slovaks and the Czechs), the Slavic parallels begin somewhat to deviate semantically from Bulgarian „баба“, which, in comparison with the Eastern Slavic, Polish, Baltic and German counterparts, doesn’t seem to be remoter in meaning and sounding from the following Turkic forms: уйгурски|Uyghur (остаряло|obsolete) “bibi” („дама, издигната жена във високите обществени кръгове“|“a lady, belonging to the upper social strata”), узбекски|Uzbek (остаряло|obsolete) “bibi” („дама, издигната жена във високите обществени кръгове“|“a lady, belonging to the upper social strata”), киргизки|Kyrgyz „бибэ“ („госпожица; господарска щерка“|“young lady; daughter of the lord”) и османотурските|and Ottoman Turkish “peprе” („стар, остарял, състарен“|“old, grown old, aged prematurely”) и “pepri” („остарява, похабява се“|“to grow older, to become spoiled”). Не е изключено все пак коренът да е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици, но в българския той се е развил по всяка вероятност на базата на уралоалтайския лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. Славянските форми може от своя страна да са били най-малкото повлияни от някой уралоалтайски език още в праславянската епоха. Донякъде това се потвърждава и от наличието на формата „БАБА“ още в Асеманиевото евангелие, славянски глаголически паметник от Х в., макар че там смисълът не е „баба“, а „дойка, кърмачка“|Yet it is possible that the root might be common to the Indo-European and Ural-Altaic languages, but that it has evolved in Bulgarian probably on the basis of the Ural-Altaic lexical, morphological and syntactic component of Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”). For their part, the Slavic forms might have been at least influenced by some Ural-Altaic language as far back as the Primitive Slavonic age. This seems to be confirmed to some extent by the presence of the „БАБА“ form back in the Codex Assemanius, a 10th century Slavonic Glagolitic manuscript, although the meaning there is not “old woman, grandmother”, but “wet nurse” (Старобългарски, І, 48). Все пак поради бълболния характер на думата съвпадението между българската и славянските форми може да е станало и случайно, така както примерно английското “much” („много“) от староанглийското “micel” („голям; много“) е съвпаднало с испанското “mucho” („много“) от латинското “multus” („много“).|Nevertheless, because of the “babbling” character of the word, the coincidence between the Bulgarian and the Slavic forms might have happened accidentally, similarly to the coincidence of English “much” from Old English “micel” (“great; much”) with Spanish “mucho” (“much”) from Latin “multus” (“much”) (Webster’s, 887).

     

     

    бабе съществително име, умалително и пежоративно от „баба“ (вж.)|a diminutive and pejorative noun from „баба“ (see „баба“).

     

     

    бабетина съществително име, формирано от съществителното „баба“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „-ина“ (вж. „-ина2“)|a noun, formed by the noun „баба“, as well as by the noun endings „“ and „-ина“ (see „баба“, „3“ and „-ина2“).

     

     

    бабешки прилагателно име, формирано от съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за прилагателни „-шки“ (вж. „-ски“)|an adjective, formed by the noun „баба“ and by the ending of adjectives „-шки“ (see „баба“ and „-ски“).

     

     

    баби глагол (диалектно), формиран от корена в съществителното име „баба“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от втора група „“ (вж. „4“)|a verb (vernacular) formed by the root in the noun „баба“ and by the stem ending „“ of the Class 2 verbs (see „баба“ and „4“).

     

     

    бабин прилагателно име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.)| и от завършека за бащини и фамилни имена „-ин“ (вж. „-ин1“)|an adjective, formed by the root in the noun „баба“ and by the ending of patronyms and surnames „-ин“ (see „баба“, as well as „-ин1“).

     

     

    бабица съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за съществителни в женски род „-ица“ (вж.)|a noun formed by the root in the noun „баба“ and by the noun ending „-ица“ (see „баба“ and „-ица“).

     

     

    бабичка съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от умалителния завършек за съществителни „-чка“ (вж. „-чък“)|a noun formed by the root in the noun „баба“ and by the diminutive noun ending „-чка“ (see „баба“ and „-чък“).

     

     

    бабишкел съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.), от завършеците за съществителни „“ (вж. „-аш, -иш“) и „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the root in the noun „баба“, by the noun endings „“ and „“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „баба“, „-аш, -иш“, „2“ and „2“).

     

     

    бабище съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ище“ (вж.)|a noun, formed by the root in the noun „баба“ and by the noun ending „-ище“ (see „баба“ and „-ище“).

     

     

    бабка съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от умалителния завършек на съществителни в женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun formed by the root in the noun „баба“ and by the diminutive ending of feminine nouns „-ка“ (see „баба“ and „-ка1“).

     

     

    бабува глагол, формиран от корена в съществителното „баба“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж. „-в-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb; formed by the root in the noun „баба“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „баба“, „-в-1“ and „5“).

     

     

    бабун съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж. „1“)|a noun, formed  by the root in the noun „баба“ and by the noun ending „“ (see „баба“ and „1“).

     

     

    бабуна. съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. (вж. „1“) и от завършека за женски род „“ (вж. „3“)|a noun, formed  by the root in the noun „баба“, by the „“ noun ending and by the feminine ending „“ (see „баба“, „1“ and „3“).

     

     

    бабух съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж. „1“)|a noun, formed by the root in the noun „баба“ and by the noun ending „“ (see „баба“ and „1“).

     

     

    бабуш съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж. „-аш, -иш“)|a noun, formed by the root in the noun „баба“ and by the noun ending „“ (see „баба“ and „-аш, -иш“).

     

     

    бабушка съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.), както и от завършеците за съществителни „“ (вж. „-аш, -иш“) и „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the root in the noun „баба“ and by the noun endings „“ and „-ка“ (see „баба“, „-аш, -иш“ and „-ка1“).

     

     

    бабушкер съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „-аш, -иш“), „“ (вж. „2“) и „“ (вж. „2“)|a noun formed by the root in the noun „баба“ and by the noun endings „“, „“ and „“ (see „баба“, „-аш, -иш“, „2“ and „2“).

     

     

    бабяк съществително име, формирано от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the root in the noun „баба“ and by the noun ending „“ (see „баба“ and „2“).

     

     

    багаин съществително име „титла на сановник в Първото българско царство“|noun “title of a dignitary in the First Bulgarian Tsardom”. Липсват точни успоредици в славянските езици. В дохристиянските български надписи на гръцки език от VІІ-ІХ в. се среща под формите „βαγαινος“ или „βαγαηνος“. Обикновено се свързва с тюркското съществително име “bagh”, “baγa”, откъдето е и османотурското “beg” („бей, господар“) и турското “bey” („бей, господар“)|There are no exact parallels in the Slavic languages. In the pre-Christian Bulgarian stone inscriptions, written or carved in Greek in the 7th-9th century, it figures under the form of „βαγαινος“ or „βαγαηνος“. The same noun is usually related to the Turkic forms “bagh”, “baγa”, which are at the origin of the Ottoman Turkish noun “beg” (“bey, governor; lord, master”) (Бешевлиев, Първобългарски, 59-60). Българската дума има обаче точни успоредици в:|Yet the Bulgarian word has exact parallels in: кавказки аварски|Caucasian Avar „вагыин“ („застъпник, защитник“|“intercessor”) и ирански|and Iranian “vagain” („застъпник“|“intercessor”) (Добрев, Стопанската, 126). Това навежда на мисълта, че заедно с „багатур“ (вж.) българското съществително име „багаин“, където суфиксът „-ин“ е навярно формант за съществителни (вж. „1“), произлиза от корен, общ за индоевропейските, уралоалтайските и кавказките езици. По всичко личи, че „багаин“ е производно от „Бог“ (вж.).|This leads to the conclusion that, together with „багатур“, the Bulgarian noun „багаин“, where „-ин“ is probably a formative for nouns (see „1), originates from a root that is common to the Indo-European, Ural-Altaic and Caucasian languages. Everything seems to indicate that „багаин“ derives from „Бог“ (see „Бог“).

     

     

    багатур съществително име „ранг на сановник в Първото българско царство“|noun “a rank of a dignitary in the First Bulgarian Tsardom”. В дохристиянските български надписи на гръцки език от VІІ-ІХ в. се среща под формите „βαγατουρ“ и „βογοτορ“|In the pre-Christian Bulgarian inscriptions of the 7th-9th century, written in Greek, the word figures under the forms of „βαγατουρ“ and „βογοτορ“ (Бешевлиев, Първобългарски, 262). Измежду славянските езици е налице в:|Among the Slavic languages it is present in: хърватски|Croat „батрив“ („смел“|“bold, brave, courageous”), словенски|Slovenian “batriven” („смел“|“bold, brave, courageous”), украински|Ukrainian „богатир“ („юнак“|“hero”), руски|Russian „богатыр“ („юнак“|“hero”) и полски|and Polish “bohater” („юнак“|“hero”). Някои автори се опитват да изведат източнославянските и полските успоредици на българското съществително име „багатур“ от незасвидетелстваната иранска форма *βαγαpuθra-, но повечето учени преценяват това за твърде съмнително. Повече или по-малко e общоприето, че украинската, руската и полската дума са заемки от старотюркския корен *baγatur|Some authors try to deduce the Eastern Slavic and Polish parallels of the Bulgarian noun „багатур“ from an unrecorded Iranian form, namely *βαγαpuθra-, but most scholars have serious doubts and objections about this theory (Фасмер, І, 183). За южнославянските форми пък се смята, че са заети от унгарското прилагателно име “bátor” („смел“), което също е на свой ред старотюркска заемка|As for the Southern Slavic forms, they are considered a Hungarian loanword from the Hungarian adjective “bátor” (“bold, brave, courageous”), which is also, in its turn, an Old Turkic loanword (A magyar nyelv, I, 258). Могат да се посочат следните алтайски успоредици на българската дума „багатур“:|One may cite the following Altaic parallels of the Bulgarian word „багатур“: чувашки|Chuvash „паттăр“ („юнак“|“hero”), староузбекски|Old Uzbek “batur” („смел; военачалник“|“bold, brave, courageous; military leader”), казахски|Kazakh „батыр“ („смел“|“bold, brave, courageous”), татарски|Tatar „батыр“ („смел; юнак“|“bold, brave, courageous; hero”), османотурски|Ottoman Turkish “batır” (“смел; юнак“|“bold, brave, courageous; hero”), турски|Turkish “bahadır” („смел; юнак“|“bold, brave, courageous; hero”), тунгузки (евенкски)|Evenki (Tungus) „багтыр“ („юнак; смел“|“hero; bold, brave, courageous”), монголски|Mongolian „багатур“ („юнак; смел“|“hero; bold, brave, courageous”). Според повечето автори персийската дума “bahādir” („юнак; смел“) е заемка от монголски, а от персийски думата е навлязла обратно в повечето тюркски езици|Most authors are of the opinion that the Persian word “bahādir” (“hero; bold, brave, courageous”) is a Mongolian loanword and that the same word has penetrated from Persian back to most Turkic languages (A magyar nyelv, I, 258). Като се има предвид, че „-тур“ (вж.) е формант, би могло да се предположи, че „бага-“ произлиза от корен, който е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици и от който навярно произлиза и съществителното име „Бог“ (вж.).|Bearing in mind that „-тур“ (see „-тур“) is a formative, one might presume that „бага-“ originates from a root, which is common to the Indo-European and Ural-Altaic languages and which is probably at the origin of the noun „Бог“ (“god”) (see „Бог“).

     

     

    багра съществително име „боя; цвят от спектъра на боите; шарка“|noun “tint, hue, color; dye, paint”. Като балканска успоредица би могло да се посочи новогръцкото съществително име „μπακίρι“ („бакър, мед“), което обаче е турска заемка|The only Balkan parallel that can be cited is the Modern Greek noun „μπακίρι“ (“copper”), which is, however, a Turkish loanword. Единствените сигурни съответствия са източнославянски:|The only certain counterparts can be found in the Eastern Slavic languages: украински|Ukrainian „багор” („багра“|“tint; paint”), руски|Russian „баг(о)р” („червена боя, пурпур; пурпурна раковина“|“red paint, crimson; crimson shell”) и беларуски|and Belarusian „багра” („багра“|“tint; paint”). Стефан Младенов търси родство също така със сръбските „багра” (“вид морска риба”) и „багрена” („акация“), като извежда тези форми от индоевропейски корен *bhōgh-ro- (*bhāgh-ro-), откъдето според него са и следните балкански, славянски и изобщо индоевропейски думи:|Stefan Mladenov looks for a kinship also with the Serb nouns „багра” (“a kind of sea fish”) and „багрена” (“acacia”) and deduces these forms from the reconstructed Indo-European root *bhōgh-ro- (*bhāgh-ro-), which is, in his opinion, at the origin of the following Balkan, Slavic and Indo-European forms altogether: гръцки|Greek “φώγω” (“припържвам, поизпичам”|“[I am] frying, [I am] baking [a little], [I am] baking [in a hurry]”), словашки|Slovak “bahno” („блатисто място, блато; кал“|“swamp, marsh; mud”), чешки|Czech “bahno” („блато, мочур; кал“|“swamp, marsh; mud”), украински|Ukrainian „багно“ („блато“|“swamp”), руски|Russian „багно“ („кал, блатисто място“|“mud, marsh”), беларуски|Belarusian „багно“ („блато“|“swamp”), полски|Polish “bagno” („блато, мочурище“|“swamp, marsh”), горнолужишки|Upper Sorbian “bahno” и|and “bahmo” („блато“|“swamp”), долнолужишки|Lower Sorbian “bagno” („блато“|“swamp”), холандски|Dutch “bagger” (“кал”|“mud”), ирландски|Gaelic “búal” (“вода”|“water”). Съществува най-сетне и теорията, че българското и източнославянското съществително име „багра“ било заето от готското “fagrs” („подобаващ“) и съответно старовисоконемското “fagar” („прекрасен“). Макс Фасмер с право отхвърля обаче всичките тези хипотези, тъй като приликата на приведените форми с българското „багра” е чисто фонетична|Finally, according to a third theory the Bulgarian and Eastern Slavic noun „багра“ would be a loanword from Gothic “fagrs” (“fitting”) and, respectively, the Old High German adjective “fagar” (“beautiful, delightful”). Yet Max Vasmer rightfully rejects all these hypotheses because, among other things, the similarity of the cited forms with the Bulgarian noun „багра” is purely phonetic (БЕР, І, 25; Фасмер, І, 103; Младенов, Етимологически, 13). Всъщност българското съществително име „багра” и източнославянските му успоредици имат несравнено по-голямо звуково и смислово покритие със следните тюркски форми:|As a matter of fact the Bulgarian noun „багра” and its Eastern Slavic parallels have an incomparably closer similarity in sounding and meaning with the following Turkic forms: якутски|Yakut „пакыр” (“бакър, мед”|“copper”), уйгурски|Uyghur “pаγаm” (“бразилско дърво, Caesalpinia echinata, чиято дървесина се използва за получаване на червено багрило”|“Brazilwood, Caesalpinia echinata, used for yielding a red dye”) и|and “paγyr” (“бакър, мед”|“copper”), киргизки|Kyrgyz „бакыр” (“бакър, мед”|“copper”), алтайски|Altai „пакыр” (“бакър, мед”|“copper”), кумански|Cuman „бакамы” (“бразилско дърво, Caesalpinia echinata, чиято дървесина се използва за получаване на червено багрило”|“Brazilwood, Caesalpinia echinata, used for yielding a red dye”) и|and „баγыр” (“бакър, мед”|“copper”), казански татарски|Kazan Tatar „бакыр” (“бакър, мед”|“copper”), азербайджански|Azerbaijani “pahır” (“бакърена ръжда”|“copper rust”), османотурски|Ottoman Turkish “bakam” (“бразилско дърво, Caesalpinia echinata, чиято дървесина се използва за получаване на червено багрило”|“Brazilwood, Caesalpinia echinata, used for yielding a red dye”) и турски|and Turkish “bakır” (“бакър, мед”|“copper”) (Радлов/Radloff, ІV/2, 1127, 1438-1440). Думите в смисъл на „бакър“ са сродни със съществителното име „багра“ поради червения цвят на този метал. Наличието само на източнославянски успоредици посочва, че думата е проникнала там по книжовен път от българския, което се потвърждава от липсата й в глаголическите ръкописи и от наличието й в повече или по-малко доказани български произведения, макар и писани на кирило-методиевски славянски, като Супрасълския сборник от Х в. и Манасиевата хроника от ХІV в. Поначало славянските текстове, писани от българи, изпъкват с присъствието на немалко българизми така, както славянските текстове, писани от власи и молдовци се отличават с наличието на доста румънски заемки. В действителност първият славянски ръкопис, и то написан на кирилица, в който фигурира производната форма „БАГЪРYnNЦА“ („багреница“) е един източнославянски сборник от питания и отговори на християнска тематика от 1073 г., като се предполага, че в по-голямата си част съчинението е взето направо от подобен сборник, стъкмен по заповед на българския цар Симеон І (893-927)|The words, meaning “copper”, are akin to the noun „багра“ because of the red color of this metallic element. The fact that there are only Eastern Slavic parallels indicates that the word has penetrated there by a literary way from Bulgarian, which is confirmed by its absence from the Glagolitic manuscripts and by its presence in more or less proven Bulgarian works, although written in Cyrillo-Methodian Slavonic, such as the 10th century Suprasl Miscellany and the 14th century Manasses’ Chronicle. Actually the Slavonic texts, written by Bulgarians, are characterized by the presence of a lot of Bulgarian loanwords in the same way as the Slavonic texts, written by Wallachians and Moldovans are distinguished by the presence of Romanian loanwords. In reality, the first Slavonic manuscript, containing the derivative form „БАГЪРYnNЦА“ (“purple [of a sovereign]”), is an Eastern Slavic miscellany of questions and answers on various Christian topics, written in Cyrillic characters in 1073. It is presumed that most of this work was taken directly from a similar miscellany, whose preparation had been ordered by Tsar Simeon I of Bulgaria (893-927) (БЕР, І, 24; Хрониката; Старобългарски, І, 48-49; Милетич, 146-152; Сефтерски, Българска орда. Известия, 2005, кн.2, 56). Всичко това прави току-речи сигурно наличието на корена „багра“ в урало-алтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|All these facts and circumstances make almost certain the presence of the root „багра“ in the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language.

     

     

    багрем съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „багра“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж. „1“)|a noun, formed by the root in the noun „багра“ and by the noun ending „“ (see „багра“ and „1“).

     

     

    багрен прилагателно име, формирано от корена в съществителното „багра“ (вж.) и от завършека „-ен“ за прилагателни (вж. „3“)|an adjective, formed by the root in the noun „багра“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „багра“ and „3“).

     

     

    багреница съществително име, формирано от корена в съществителното „багра“ (вж.), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „3“) и от завършека за съществителни „-ица“ (вж.)|a noun, formed by the root in the noun „багра“, by the suffix of adjectives „“ and by the noun ending „-ица“ (see „багра“, „3“, as well as „-ица“).

     

     

    багренороден прилагателно име, формирано корена в съществителното „багра“ (вж.), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „3“), от съществителното „род“ (вж.) и от завършека „-ен“ за прилагателни (вж. пак „3“)|an adjective, formed by the root in the noun „багра“, by the suffix of adjectives and nouns „“, by the noun „род“, by the noun „род“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „багра“, „3“, „род“, as well as „3“ again).

     

     

    багри глагол, успоредна форма на съществителното име „багра“ (вж.) със завършек за глаголна основа от втора група „“ (вж. „4“)|verb, a parallel form of the noun „багра“ with the stem ending „“ of the Class 2 verbs (see „багра“ and „4“).

     

     

    багрило съществително име, формирано корена в съществителното „багра“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от форманта за среден род „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the root in the noun „багра“, by the suffix of nouns and adjectives „“ and by the neuter suffix „“ (see „багра“, „2“ and „“).

     

     

    Багрянов лично фамилно име, формирано от корена в съществителното „багра“ (вж.), от завършека „-ен“ за прилагателни (вж. „3“) и от суфикса за бащини и фамилни имена „-ов“ (вж.)|a surname, formed by the root in the noun „багра“, by the ending of adjectives „-ен“ and by the suffix of patronyms and surnames „-ов“ (see „багра“, „3“ and „-ов“).

     

     

    бад съществително име (диалектно), формирано от успоредна разновидност на корена в глагола „боде“ ( вж.)|noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the verb „боде“ (see „боде“).

     

     

    баджанак съществително име „съпруг на балдъзата“|noun “brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”. Формирано е от корен „бадж-“ и от завършеците за съществителни „“ (вж. „1“) и „“ (вж. „2“). Липсват балкански успоредици, а измежду индоевропейските езици могат да се намерят единствено южнославянски съответствия:|It is formed by a root „бадж-“ and by the noun endings „“ and „“ (see „1“ and „2“). There are no Balkan counterparts, while the only Indo-European parallels may be found in the Southern Slavic languages: сръбски|Serb „пашеног“ („пашеног, баджанак“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”), хърватски|Croat “pašanac” („пашеног, баджанак; шурей“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister; brother-in-law, the brother of one’s wife”) и словенски|and Slovenian “pašenog” („пашеног, баджанак; зет“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister; brother-in-law, the husband of one’s sister, son-in-law, the husband of one’s daughter”). Повечето учени са съгласни обаче, че южнославянските думи са заемки от български. Наистина формата „баджанак” се изкарва обикновено за турцизъм, но тя би могла да се сметне за българска дума, заета вторично от турския и видоизменена под турско влияние. Във всеки случай редица автори признават, че това е всъщност успоредна форма на доказано древнобългарското (“прабългарско”) съществително име “пашеног” (вж.). Българските думи “баджанак” и “пашеног” са сродни със следните тюркски съответствия:|Yet most scholars agree that the Southern Slavic forms are loanwords from Bulgarian. True enough, the version „баджанак” is usually considered a loanword from Turkish, but it might be regarded as an originally Bulgarian word that has come back from Turkish to Bulgarian in a form, influenced by Turkish. Anyway a number of authors admit that this is in fact a parallel version of the proven Ancient Bulgarian (”Proto-Bulgarian”) noun “пашеног”. The Bulgarian words “баджанак” and “пашеног” are akin to the following Turkic counterparts: узбекски|Uzbek “badjo” („баджанак, пашеног“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”), киргизки|Kyrgyz „бажа“ („баджанак, пашеног“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”), казахски|Kazakh „баджа“ („баджанак, пашеног“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”), казански татарски|Kazan Tatar „баҗа“ („баджанак, пашеног“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”), туркменски|Turkmen “baja” („баджанак, пашеног“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”) и турски|and Turkish “bacanak” („баджанак, пашеног“|“brother-in-law, the husband of one’s wife’s sister”) (БЕР, І, 25, V, 116; Skok, II, 617-618; Радлов/Radloff, IV/2, 1522-1523).

     

     

    баджанашки прилагателно име, формирано от съществителното „баджанак“ (вж.) и завършека за прилагателни „-шки“ (вж. „-ски“)|an adjective, formed by the noun „баджанак“ and by the ending of adjectives „-шки“ (see „баджанак“ and „-ски“).

     

     

    бадли съществитено име (диалектно), формирано от успоредна разновидност на корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за множествено число „“ (вж. „1“)|noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the verb „боде“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the plural suffix „“ (see „боде“, „2“ and „1“).

     

     

    бадлье съществително име (диалектно), формирано от успоредна разновидност на корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от суфикса за среден род „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the verb „боде“, by the ending of nouns and adjectives „&a

  • В
  •  

    В

     

     

     

    Весел ли е някой, нека пее хваления. (Як. 5: 13)

    Is any merry? Let him sing psalms. (Jas. 5: 13)

     

     

     

    в, в- предлог и префикс, вж. „във“|prefix and preposition (see „във“).

     

     

    -в-1 суфикс за формиране на глаголи, показващи продължителност и непрекъснатост на действието, например:|suffix for forming verbs, indicating continuous action, e.g.: “побягва” (“to start to run”) срещу|versus “побегне” (“to run from time to time”) от|from “бяга” (“to run”). Формантът няма индоевропейски успоредици, но би могъл да се свърже с мордвинския суфикс „-в-“, употребяван както за условно наклонение, така и за минало несвършено време, например „кундавиль” („би могъл да бъде уловен; беше улавян”) от „кундамс” (“лови”).|The formative has no Indo-European parallels, but it might be related to the Mordvin suffix „-в-“, used both for conditional and for past continuous tense, e.g. „кундавиль” (“might be caught; was being caught”) from „кундамс” (“to catch”). Подобен формант съществува и в славянските езици:|A similar formative exists in the Slavic languages as well: сръбски|Serb „-в-“, примерно в|e.g. in „певати“ („пее“|“to sing, singing”) срещу|versus „пети“ („пее“|“to sing”), руски|Russian „-в-“, например в|e.g. in „заказывать“ („поръчва“|“to order, ordering”) срещу|versus „заказать“ („[да] поръча“|“to order once”) или полски|or Polish “-w-”, примерно в|e.g. in “daw” („дава“|“to give, giving”) срещу|versus “dać” („[да] даде“|“to give once”). Някои учени с право смятат самото деление на славянските глаголи на свършени и несвършени за уралоалтаизъм|Some scholars rightfully point out that the very division of the Slavic verbs into perfective and imperfective ones is a characteristic Ural-Altaic feature (Миниси, 13-16). Работата обаче е там, че в славянските езици по никакъв начин не може да се формира свършено време от несвършения вид на глагола или несвършено време от свършения вид на глагола, което все пак е по-скоро индоевропейска, отколкото уралоалтайска черта. За разлика от славянските езици, на български от глаголни основи, завършващи на „-в-“ или подсказващи „несвършеност“, може да се получи както минало свършено, така и минало несвършено време, например „лудувá“ и съответно „лудуваше“. По всичко личи, че новобългарският формант „-в-“ произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език и че в славянските езици този формант е проникнал от някой уралоалтайски език, близък до българския.|The problem is that in the Slavic languages there is no way of forming either a perfect tense from an imperfective verb or an imperfect tense from the perfective aspect of the verb, which is an Indo-European rather than a Ural-Altaic feature. Unlike the Slavic languages, though, the Bulgarian verbs, ending in „-в-“ or suggesting “imperfectiveness”, may be used for forming both perfect and imperfect tenses, e.g. „лудувá“ (“romped, frolicked”) and, respectively, „лудуваше“ ([he, she, it] was romping, frolicking”). It is very likely that the Modern Bulgarian „-в-“ formative originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language and that this formative has penetrated to the Slavic languages from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian.

     

     

    -в-2 наставка (диалектно) за минало време, например „пив~пивме“ срещу книжовната норма „пих~пихме“, „видев~видевме“ срещу книжовната норма „видях~видяхме“ и т.н.|a suffix (vernacular) for pasrt tense, e.g. „пив~пивме“ (“I drank~we drank”) versus the literary norm „пих~пихме“ (“I drank~we drank”), „видев~видевме“ (“I saw~we saw”) versus the literary norm „видях~видяхме“ (“I saw~we saw”), etc. Биха могли да се потърсят следните балкански съответствия в някои форми за минало време:|It might be possible to look for Balkan counterparts in some past tense forms as follows: албански|Albanian “-v-” в|in “pushova” („спрях“|“I stopped”) и|and “pushove” („[ти] спря“|“you stopped”) от|from “pushoj” („спирам“|“to stop”); гръцки|Greek „-π-“ в|in „-ψ-“ (изговаряно като „πς“ или „пс“|pronounced like “ps”) и съответно в|and, respectively, in „ἒσκαψα“ („копах“|“I digged”), „σκαψες“ („[ти] копа“|“you [thou] digged”), „σκαψε“ („[той, тя то] копа“|“[he, she, it] digged”), „σκάψαμε“ („копахме“|“we digged”), „σκάψατε“ („копахте“|“you digged”), „σκάψαν“ („копаха“|“they digged”) от|from „σκάβω“ („копая“|“I am digging”), „σκάβεις“ („копаеш“|“you are digging”), „σκάβει“ („копае“|“[he, she, it] is digging”) и т.н.|etc. (Albanian Morphology; Albanian-English; Папагеоргиу, 111). Липсват каквито и да било славянски успоредици, но освен балканските форми биха могли да се посочат още и следните индоевропейски съответствия:|There are no Slavic parallels whatever, but one might add to the Balkan forms more Indo-European counterparts as follows: кюрдски|Kurdish “-b-” в|in “hatibûm” („бях дошъл“|“I had come”), “hatibûy(î)” („[ти] беше дошъл“|“you [thou] had come”), “hatibû” („той беше дошъл, тя беше дошла, то беше дошло“|“[he, she, it] had come”), “hatibûn” („бяхме дошли, бяхте дошли, бяха дошли“|“[we, you, they] had come”) от|from “hatin” („идва“|“to come”); латински|Latin “-b-” в|in “amābam” („обичах“|“I was loving”), “amābas” („[ти] обичаше“|“you [thou] were loving”), “amābat” („[той, тя, то] обичаше“|“[he, she, it] was loving”), “amabāmus” („обичахме“|“we were loving”), “amabātis” („обичахте“|“you were loving”), “amābant” („обичаха“|“they were loving”) от “amo” („обичам“) (Kurdish; Латинска, 97-98). Наличието на кюрдско съответствие подсказва, че диалектната новобългарска наставка „-в-“ произлиза по всяка вероятност от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|The existence of a Kurdish counterpart suggests that the vernacular Modern Bulgarian suffix „-в-“ originates in all likelihood from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language.

     

     

    1 завършек за прилагателни от съществителни и за прилагателни от глаголи, например:|an ending of adjectives from nouns and from verbs, e.g.: „жилав“ (“elastic, resilient, flexible”) от|from „жила“ (“tendon, sinew”), „сърцев“ (“cardiac”) от|from „сърце“ (“heart”) или|or „бъбрив“ (“talkative, chatty”) от|from „бъбри“ (“to chatter, to prattle”). Налице е в следните балканските езици:|It figures in the following Balkan languages: румънски|Romanian “-v” във|in “fugitiv” („бегъл, повърхностен“|“cursory, superficial”) от|from “fugit” („беглец“|“fugitive”) и старогръцки|and Hellenic „-Fος“ в|in „ὂγδοFος“ („осми“|“eighth”) от|from „ὂγδοάς“ („осем“|“eight”) (Папагеоргиу, 54). Същият формант е застъпен добре и в славянските езици, например:|The same formative is widespread among the Slavic languages too, e.g.: сръбски|Serb „“ в|in „крекав“ („креслив“|“shrill, sharp, screaming, screamy”) от|from „крека“ („крякане“|“croak”), хърватски|Croat “-v” в|in “nečtiv” („нечетлив“|“illegible”) от|from “čitati” („чете“|“to read”), словашки|Slovak “-v-” в|in “pozorlivý” („внимателен“|“attentive”) от|from “pozor” („внимание“|“attention”), чешки|Czech “-v-” в|in “plynový” („газов“|“of gas”) от|from “plyn” („газ“|“gas”), руски|Russian „-в-“ в|in „деловой“ („служебен“|“official, business, of business”) от|from „дело“ („дело, работа“|“work, deed, act”), полски|Polish “-w-” в|in “opryskliwy” („недодялан, невнимателен, троснат“|“rough, coarse, inattentive”) от|from “opryskać” („опръсква, изпръсква“|“to sprinkle, to besprinkle, to spatter”). Сред останалите индоевропейски успоредици извън славянските могат да се посочат следните:|Apart from the Slavic parallels one might cite also the following Indo-European counterparts: авестийски|Avestan “-v-” в|in “pourvō” („пръв“|“first”), староиндийски|Sanskrit “-v-” в|in “śyāváh” („сив“|“gray”), латински|Latin “-v-” в|in “activus” („деен“|“active”) от|from “actio” („извършване; действие, дейност“|“action”), литовски|Lithuanian “-v-” в|in “palvus” („бял, светъл“|“white, light”) (Младенов, История, 220). Същият формант обаче фигурира нашироко и е твърде производителен в уралоалтайските езици, от които могат да се посочат и следните угрофински успоредици:|Yet the same formative is widespread and highly productive in the Ural-Altaic languages as well and, for instance, one may indicate the following Finno-Ugric parallels: мордвински ерзя|Mordvin Erzya „“ в|in „салов“ („солен“|“salted, salty”) от|from „сал“ („сол“|“salt”), фински|Finnish “-v-” в|in “lihava” („месен“|“meaty, of meat”) от|from “liha” („месо“|“meat”). Могат да се приведат и следните тюркски съответствия:|One may also cite the following Turkic counterparts: чувашки|Chuvash „“ в|in „юлхав“ („мързелив“|“lazy”), както и узбекски|as well as Uzbek “-v-” в|in “ommaviy” („масов“|“mass, of mass, large-scale”) от|from “omma” („маса“|“mass”). Б.Серебреников и други учени извеждат мордвинския формант „“ от старомордвинската форма „“ и съответно от уралския завършек за прилагателни *-p, а за уралския формант се предполага, че произлиза от прауралския завършек за прилагателни „-ηә~-ηӛ“|B.Serebrennikov and other scholars deduce the Mordvin formative „“ (“-v-”) from an old and presumably obsolete Mordvin form „“ and, respectively from the Ural ending of adjectives *-p, which, in its turn, originates supposedly from a Proto-Uralic ending of adjectives, namely „-ηә~-ηӛ“ (Христов; Боев, 3-17; Серебренников, Краткий, 78-79). По тази логика обаче единственият уралски език, който е запазил предполагаемия прауралски формант *-p, се оказва мансийският. Игнорира се освен това наличието на фактически пълно фонетично и голямо семантично покритие на угрофинските завършеци с тюркските и индоевропейските съответствия. Най-сетне унгарският суфикс “-u” в “lábu” („крачен“) от “láb” („крак“) може като че ли да се свърже по-лесно с “-v-”, отколкото с *-p и още по-трудно пък може да се търси връзка със старомордвинската форма „“. Както изглежда, заедно с индоевропейските и уралоалтайските си успоредици новобългарският завършек за прилагателни имена „“ произлиза от формант, който е може би общ за индоевропейските и уралоалтайските езици. Това означава, че приликата между българския и славянския формант се дължи на широката обща база между индоевропейските и уралоалтайските езици, а не на някакви по-тесни славянски рамки. Наличието на точни съответствия в мордвинския и чувашкия, за които се предполага, че измежду угрофинските и тюркските езици са най-близки до древнобългарския („прабългарския“), подсказва, че новобългарският формант „“ произлиза по-скоро от уралоалтайския, отколкото от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. В полза на тази хипотеза говори и употребата на завършек за бащини имена „-ов“ от българин, но не и от славянин, още в началото на Х в., когато такъв завършек за бащини имена все още е липсвал в славянските езици, а формантът за бащини имена „-ов“ може да се изведе от суфикса за прилагателни имена „“ (вж. „2“).|However, according to this logic Mansi turns out to be the only Uralic language that has preserved the presumable Proto-Uralic formative *-p. Moreover, scholars ignore in this way a virtually complete phonetic and almost complete semantic similarity of the Finno-Ugric endings with the Turkic and with the Indo-European counterparts. Last but not least, it is easier to relate the Hungarian suffix “-u” in “lábu” (“of leg, leglike”) from “láb” (“leg”) to “-v-”, rather than to *-p and it is even more difficult to look for a relation to the Old Mordvin form „“. Together with its Indo-European and Ural-Altaic parallels, the Modern Bulgarian ending of adjectives „“ or “-v” originates from a formative, which is maybe common to the Indo-European and Ural-Altaic languages. Hence the similarity between the Bulgarian and the Slavic formatives is due to the broad common basis of the Indo-European and Ural-Altaic languages and not to some narrower Slavic framework. The presence of exact counterparts in Mordvin and Chuvash, which, among the Finno-Ugric and the Turkic languages are presumably the closest to Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”), suggests that the Modern Bulgarian formative „“ (“-v”) originates from the Ural-Altaic rather than the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language. This hypothesis seems to be corroborated by the use of the formative „-ов“ (“-ov”) for a surname ending by a Bulgarian and not by a Slav as far back as the early 10th century, when such an ending was still absent from the Slavic languages, whereas the patronymic suffix „-ов“ (“-ov”) might be deduced from the suffix of adjectives „“ (see „2“).

     

     

    2 завършек за бащини и фамилни имена, например:|an ending of patronyms and surnames, e.g.: „Шулев“ от|from „Шуле“, „Борисов“ от|from „Борис“, „Куртев“ от|from „Курти“ и т.н.|etc. Същият завършек се среща и в славянските езици: в сръбския и хърватския се употребява рядко за някои фамилни имена, в руския – само за част от фамилните имена от мъжки и женски род, в чешкия и словашкия – само за фамилните имена от женски род. Оригиналният славянски завършек за бащини имена обаче е „-ић~-ić~-ич~-ic“ от предполагаем праславянски формант *-itj. Този формант продължава да съществува и днес|The same ending figures in the Slavic languages as well: the Serbs and the Croats use it rarely for some surnames, the Russians use it only for part of the male and female surnames, while the Czechs and the Slovaks use it only for female surnames. Yet the original Slavic ending is by all means „-ић~-ić~-ич~-ic“ from a supposedly Primitive Slavonic formative *-itj. This formative is still in use among the Slavs today (Zaimov, 5-21). Бащино име на „-ОВЪ“ е засвидетелствано още в началото на Х в. в ръкопис, писан на кирило-методиевски славянски от българин. Става дума за приписката на Тудор Черноризец Доксов към преписания от него превод на проповедите на Св.Атанасий от гръцки на славянски. В тази приписка преписвачът се представя под следната форма:|A patronym, ending in „-ОВЪ“ (“-ov”), figures in a manuscript of as far back as the early the 10th century. The manuscript is a collection of sermons and preachings by Saint Athanasius, translated from Greek to Cyrillo-Methodian Slavonic by a Bulgarian and copied by another Bulgarian, namely Tudor Chernorizets Doksov, who has made an additional remark and who introduces himself as follows: „ТuДLРЪ ЧЕРnОРNЗЕЦЪ ДО6ОВЪ“. Поначало славянските текстове, писани от българи, изпъкват с присъствието на немалко българизми така, както славянските текстове, писани от власи и молдовци, се отличават с наличието на доста румънски заемки|As a matter of fact the Slavonic texts, written by Bulgarians, are characterized by the presence of a lot of Bulgarian loanwords in the same way as the Slavonic texts, written by Wallachians and Moldovans, are distinguished by the presence of Romanian loanwords (Сефтерски; Милетич, 146-152). Според Васил Златарски Тудор Доксов е бил син на брата на кан Борис І (852-889), Докс, ДОКСЪ или ДО6Ъ. Освен от принадлежността към владетелския род, българското, а не славянско потекло на Тудор Доксов се потвърждава и от доброто му познаване на дохристиянския български календар, тъй като той посочва като дата на покръстването на кан Борис І и българите „ЕТХЬ БЕХТN“, което означава петия месец от годината на кучето (вж. „ешпек“, „пет“ и „2“)|According to Vasil Zlatarski Tudor Doksov was the son of a brother of King Boris I (852-889), Dox, Doks, ДОКСЪ or ДО6Ъ. Apart from the fact that he belonged to the ruling tribe, the Bulgarian, non-Slavic origin of Tudor Doksov is corroborated by his good knowledge of the pre-Christian Bulgarian calendar, because he indicated in the same remark that Boris I and the Bulgarians were baptized in the year „ЕТХЬ БЕХТN“, which means the fifth month of the year of the dog (see „ешпек“, „пет“ and „2“) (Златарски, І/1, 475, І/2, 180-181; Приписката). Би могло да се предположи, че българският завършек за бащини, а по-късно и за фамилни имена „-ов~-ев“ произлиза от суфикса „“ за прилагателни имена от съществителни, още повече че същият суфикс служи за формирането на така наречените „прилагателни за лична принадлежност“, например „братов син“ („син на брата“) или „дядово момче“ („момче на дядо“) и т.н.|One might assume that the Bulgarian ending „-ов~-ев“ (“-ov~-ev”) of patronyms and later also of surnames originates from the suffix of adjectives from nouns „“ (“-v”), the more so as the same suffix is used for forming the so-called “adjectives for personal affiliation”, e.g. „братов син“ (“a brother’s son”) or „дядово момче“ (“a grandpa’s son”), etc. (Граматика, ІІ, 153-154). Принципно за завършека за прилагателни имена „“ би могло да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло (вж. „1“). Посочените славянски форми за фамилни имена на „-ов“ „-ев“ и “-ova” са навярно продукт на някакъв суфикс за генитив, който е съвпаднал по звучене с българския завършек за бащини и фамилни имена така, както примерно английското “much” („много“) от староанглийското “micel” („голям; много“) е съвпаднало с испанското “mucho” („много“) от латинското “multus” („много“)|In fact one might presume an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin of the Bulgarian adjective ending „“ (see „1“). The Slavic endings of surnames, indicated here, that is „-ов“, „-ев“ and “-ova”, result probably from some genitive suffix, which might have coincided accidentally with the Bulgarian ending of patronyms and surnames, similarly to the coincidence of English “much” from Old English “micel” (“great; much”) with Spanish “mucho” (“much”) from Latin “multus” (“much”) (Webster’s, 887). Не е изключено обаче, за разлика от сърбите и хърватите, източните славяни да са запазили оригиналните славянски завършеци най-вече за бащините имена, а да са започнали да използват българския суфикс „-ов~-ев“ поне за някаква част от фамилните имена. Във всеки случай за българския формант би могло да се потърси родство със съответствията в мордвинския ерзя „-ов~-ев“, изразяващи качеството на онова име-обект, от което произлиза съответното прилагателно име|Yet one should not preclude the possibility that, unlike the Serbs and the Croats, the Eastern Slavs have preserved the original Slavic endings mostly for their patronyms and that they have started to use the Bulgarian suffix „-ов~-ев“ (“-ov~-ev”) at least for part of their surnames. Anyway, one might look for a kinship of the Bulgarian formative with the Mordvin Erzya counterparts „-ов~-ев“ (“-ov~-ev”), expressing the quality of that name-object, which is at the origin of the respective adjective (Серебренников, Краткий, 78). По всичко личи, че новобългарският завършек за бащини и фамилни имена „-ов~-ев“ произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|In all likelihood the Modern Bulgarian ending of patronyms and surnames originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language.

     

     

    3 завършек за съществителни имена, например:|noun ending, e.g.: „залив“ (“bay”) и|and „излив“ (“flow, stream”) от корена в|from the root in „лие“ или|or „лее“ (“to flow, to run, to pour”), „хоругва“ (“gonfalon, banner, standard”) от по-старо|from older „ХОР1Г5“, „печиво“ (“something prepared for baking; baked dish”) от корена в:|from the root in: „пече“ (“to bake”). Биха могли да се посочат следните балкански успоредици:|One might cite the following Balkan parallels: румънски|Romanian “-v” в|in “postav” („сукно“|“cloth”) от корена в|from the root in “a posta” („поставя на пост“|“to post, to set, to put, to place; to take a position”), албански|Albanian “-v” в|in “kunave”, успоредна форма на|a parallel form of “kunadhe” („катерица“|“squirrel”), гръцки|Greek „-υ“ в|in „βασιλεύς“ („цар, крал“|“emperor, king”) от един корен с|from the same root as „βασιλεία“ („царство, кралство“|“empire, kingdom”) (Арнаудов, 604; Ciorӑnescu, 625; Albanian-English, 423, 808; Гръцко-български, 117). Налице е и в славянските езици:|It figures in the Slavic languages too: сръбски|Serb „“ в|in „пиво“ („бира, питие“|“beer, drink”) от корена в|from the root in „пити“ („пие“|“to drink”), хърватски|Croat “-v-” в|in “piljevina” („стърготина“|“sawdust, filings”) от|from “pila” („трион, бичкия“|“saw”), словашки|Slovak “-v” в|in “deva” („момиче, мома“|“girl”) от един корен с|from the same root as “dieťa” („дете“|“child, kid”), руски|Russian „-в-“ в|in „держава“ („държава, власт, сила, владичество; дръжка“|“state, power, rule; handle”) от корена в|from the root in „держать“ („държи“|“to hold”), полски|Polish “-w-” в|in “paliwo” („гориво“|“fuel”) от корена в|from the root in “palić” („пали; пуши [цигара]“|“to light, to kindle, to ignite; to smoke [a cigarette]”). Извън славянските форми се посочват и следните индоевропейски успоредици:|Apart from the Slavic parallels scholars usually indicate also the following Indo-European forms: авестийски|Avestan “-v-” в|in “pourvō” („пръв“|“first”), староиндийски|Sanskrit “-v-” в|in “śyāváh” („сив“|“gray”), латински|Latin “-v-” в|in “activus” („деен“|“active”) от|from “actio” („извършване; действие, дейност“|“action”), старогермански|Germanic “-w-” в|in *slaih(w)o („трънка, тръносливка“|“blackthorn, sloe, Crataegus calpodendron”), литовски|Lithuanian “-v-” в|in “palvus” („бял, светъл“|“white, light”), които се извеждат от предполагаем индоевропейски корен:|which are deduced from a presumable Indo-European root: *-u (Младенов, История, 220-221; Игов, 269-270; Skok, II, 656; Руско-български, І, 375-376). Същият формант се среща обаче и в уралоалтайските езици, от които угрофинските съответствия са следните:|However, the same formative is present in the Ural-Altaic languages, including the following Finno-Ugric counterparts: мордвински мокша|Mordvin Moksha „“ и|and „“ в|in „рӗдазу“ („кален, мръсен“|“muddy, dirty”) от|from „рӗдаз“ („кал“|“mud”), мордвински ерзя|Mordvin Erzya „“ в|in „салов“ („солен“|“salty, salted”) от|from „сал“ („сол“|“salt”), фински|Finnish “-v-” в|in “tevä” („остър“|“sharp”) от|from “te” („острие“|“sharp edge”), унгарски|Hungarian “-u” в|in “lábu” („с крака“|“of leg, leglike”) от|from “láb” („крак“|“leg”). От тюркските успоредици може да се посочи узбекският формант:|Among the Turkic parallels one might indicate the Uzbek formative: “-v” в|in “biluv” („знание“|“knowledge”) от корена в глагола|from the root in the verb “bilmok” („знае“|“to know”) (Серебренников, Историческая, 79; Боровков, 667-675). Както изглежда, формантът е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици и е генетично свързан със завършека за прилагателни имена „“ (вж. „1“). Приликата на българския завършек със славянските съответствия се дължи на широката обща основа на индоевропейските и уралоалтайските езици, а не на някакви по-тесни славянски рамки. Мъчно може да се определи дали новобългарският формант „“ произлиза от индоиранския или от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. Във всеки случай същият завършек е засвидетелстван във волжкобългарската дума „лав“ („лой“)|The formative is apparently common to the Indo-European and Ural-Altaic languages and it is genetically related to the ending of adjectives „“ (see „1“). The similarity of the Bulgarian ending to the Slavic counterparts is due to the broad basis of the Indo-European and Ural-Altaic languages and not to some narrower Slavic framework. It is hard to find out whether the Modern Bulgarian formative „“ originates from the Indo-Iranian or the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language. Anyway, the same ending figured in the Volga Bulgarian word „лав“ (“tallow”) (Добрев, Стопанската, 119).

     

     

    -ва1 емфатичен прономинален завършек, например:|emphatic pronominal suffix, e.g.: „това“ (“this”), „толкова“ (“that much, so much”), „тогава“ (“then”). Измежду балканските езици се среща като че ли само в:|Among the Balkan languages it seems to figure only in: румънски|Romanian “-va” в|in “cîteva” („няколко“|“several, some”) от|from “cît” („колко“|“how many, how much”). Сякаш липсва изцяло в славянските и изобщо в останалите индоевропейски езици. За сметка на това същият формант е застъпен широко в угрофинските езици:|It is apparently absent from all the Slavic languages and from the Indo-European languages altogether. On the other hand, though, the same formative is widespread in the Finno-Ugric languages: мордвински ерзя|Mordvin Erzya „-ва-“ в „тевате“ („ето този, само този“|“this one, only this one”), хантийски (диалектно)|Khanty (vernacular) „“ в|in „тов“ („той, тя, то“|“he, she, it”), унгарски|Hungarian “-va” в|in “tova” („там, нататък, [оттук] нататък“|“there, that way, [from here] onward”) (Серебренников, Историческая, 90-103). Всичко това дава правото да се предположи, че новобългарския емфатичен прономинален завършек „-ва“ произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. Не е изключено в такъв случай румънският формант “-va” да е или унгарска, или българска заемка.|All this leads to the hypothesis that the Modern Bulgarian emphatic pronominal suffix „-ва“ originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language. One should not preclude the possibility that under these circumstances the Romanian formative “-va” might be either a Hungarian, or a Bulgarian loanword.

     

     

    -ва2 завършек за съществителни имена, формиран от завършека за съществителни „“ (вж. „3“) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun ending, formed by the noun ending „“ and by the feminine suffix „“ (see „3“ and „3“).

     

     

    вавре глагол (диалектно), който е формиран от успоредна разновидност на префикса „въ-“ от предлога „във“ (вж.) и от глагола „вре“ (вж.)|a verb (vernacular), formed by the prefix „въ-“ from the preposition „във“ and by the verb „вре“ (see „във“ and „вре“).

     

     

    вада съществително име „прокопана от хора рекичка за воденица или за напояване; поточе, струя“|noun “millstream, ditch, channel; gutter; streamlet, brooklet”. Налице е в следните балкански езици:|It exists in the following Balkan languages: румънски|Romanian “vad” („брод; оживено място, улица“|“ford; crossing; road, street”), албански|Albanian “vadë” („оросителна система, оросителна линия; количеството вода, потребно за оросяването на една нива; оросяване, напояване“|“irrigation system, irrigation line; amount of water needed to irrigate a field; irrigation”). Измежду славянските езици фигурира единствено в сръбския:|Among the Slavic languages it figures only in Serb: „вада“ („вада“|“millstream, ditch, channel; gutter; streamlet, brooklet”) (Ciorӑnescu, 824; Albanian-English, 905; Игов, 45). Фактическата липса на славянски успоредици кара някои български автори да предполагат, че или съществителното име „вада“ е от един корен с глагола „вади“, или е латинска заемка|The virtual absence of Slavic parallels makes some Bulgarian authors presume that either the noun „вада“ is of the same root as the verb „вади“ (“to take out, to pull out, to extract; to deduct”), or it is a Latin loanword (БЕР, І, 111). Работата обаче е там, че и глаголът „вади“ (вж.) има вероятно древнобългарско („прабългарско“) потекло. Поначало възможността за заемане на тази дума от латинския е твърде слаба, тъй като в българската версия на Манасиевата хроника, написана на кирило-методиевски славянски по заповед на цар Иван VІ Александър Асен (1331-1371), фигурира производната форма „nАВАЖДАТN“ („полива, залива“), което е по всяка вероятност славянизиран българизъм и свидетелства за достатъчно ранното присъствие на думата в българския език. Стефан Младенов изглежда е по-близо до истината, определяйки съществителното име „вада“ като „старинна българска дума“, но той я смята за успоредна форма на „вода“ (вж.)|The problem is that the verb „вади“ might have also an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin. Actually a borrowing from Latin is hardly probable, since there is a derivative „nАВАЖДАТN“ (“to pour, to water”) in the Bulgarian version of the Manasses’ Chronicle, which was ordered by Tsar Ivan VI Alexander Asen (1331-1371) and which was written in the Bulgarian version of Cyrillo-Methodian Slavonic. In all likelihood the derivative „nАВАЖДАТN“ is a Slavic version of the Bulgarian word and it testifies a sufficiently old presence of this word in the Bulgarian language. Stefan Mladenov seems to be closer to the truth in defining the noun „вада“ as an “archaic Bulgarian word, but in his opinion it is a parallel form of the noun „вода“ (“water”, see „вода“) (Хрониката; Младенов, Етимологически, 56). Всъщност, освен с горепосочените балкански съответствия, новобългарското съществително име „вада“ би могло да е сродно и със следните индоевропейски форми:|Actually, apart from the Balkan counterparts, indicated above, the Modern Bulgarian noun „вада“ might be akin to the following Indo-European forms: осетински|Ossetic „фӕндаг“ („път“|“road”), кюрдски|Kurdish “fîtêz” („вървеж; скорост; коридор“|“course; speed; corridor”) и|and “best” („рекичка, поток, ручей; дере, долина; корито на пресъхнала рекичка; вдъхновение“|“streamlet, brook, creek; valley, ravine, gully: inspiration”), староперсийски|Old Persian “vaiδi” и|and “vaδay” („воден ток, канал за наводняване“|“water current, flood canal”), вахански|Wakhi „вод“ („вада“|“millstream, ditch, channel; gutter; streamlet, brooklet”), латински|Latin “vadum” („брод; води, море; дъно“|“ford; waters, sea; bottom”) (English-Ossetic; English-Kurdish; Добрев, Езикът, 72-73; Войнов, 688). По всичко личи, че новобългарското съществително име „вада“ произлиза от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. Не е изключено сръбската успоредица „вада“ да е българизъм.|Everything seems to indicate that the Modern Bulgarian noun „вада“ originates from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language. One should not preclude the possibility that the Serbian parallel „вада“ is a Bulgarian loanword.

     

     

    вадар съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „вада“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ар“ (вж. „-ар“ и „2“)|a noun (vernacular), formed by the root in the noun „вада“ and by the noun ending „-ар“ (see „вада“, „-ар“ and „2“).

     

     

    вадария съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „вада“ (вж.), от завършека за съществителни „-ар“ (вж. „-ар“ и „2“) и от суфикса за женски род „-ия“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the root in the noun „вада“, by the noun ending „-ар“ and by the feminine suffix „-ия“ (see „вада“, „-ар“, „2“ and „3“).

     

     

    вадарка съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „вада“ (вж.) и от завършеците за съществителни „-ар“ (вж. „-ар“ и „2“) и „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), formed by the root in the noun „вада“ and by the noun endings „-ар“ and „-ка“ (see „вада“, „-ар“, „2“ and „-ка1“).

     

     

    вадач съществително име, формирано от корена в глагола „вади“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ач“ (вж. „“)|a noun, formed by the root in the verb „вади“ and by the noun ending „-ач“ (see „вади“ and „“).

     

     

    вадеж съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „вади“ (вж.) и от завършека за съществителни „-еж“ (вж. „-еж, -ож“)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „вади“ and by the noun ending „-еж“ (see „вади“, as well as „-еж, -ож“).

     

     

    ваденка съществително име, формирано от корена в глагола „вади“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „1“) и „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the root in the verb „вади“, as well as by the noun endings „“ and „-ка“ (see „вади“, „1“ and „-ка1“).

     

     

    ваденче съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „вади“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „1“) и „-че“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „вади“, as well as by the noun endings „“ and „-че“ (see „вади“, „1“ and „-че“).

     

     

    вади1 глагол „изнася или измъква нещо от съд, течност и т.н.“|verb “to take out, to pull out, to extract; to deduct”. Формиран е от корен „вад-“ и от завърш

  • Г
  •  

    Г

     

     

     

    Габешница име на приток на река Искър при Панчарево, Софийско, формирано от корена в съществителното „гъба“ (вж.), както и от завършеците за съществителни „-еш“ (вж. „-еж, -ож“) и „-ица“ (вж.)|the name of a tributary to the Iskar River near Sofia, formed by the root in the noun „гъба“ and by the noun endings „-еш“ and „-ица“ (see „гъба“, „-еж, -ож“ and „-ица“).

     

     

    Габовица име на село в Кюстендилско, формирано от корена в съществителното „гъба“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „-ица“ (вж.)|the name of a village in the region of Kyustendil in Southwest Bulgaria, formed by the root in the noun „гъба“ and by the noun endings „“ and „-ица“ (see „гъба“, „3“, as well as „-ица“).

     

     

    габосува се глагол (диалектно), производно от корена в съществителното име „гъба“ (вж.)|a verb (vernacular) deriving from the root in the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гарван съществително име „черна креслива птица“|noun “raven”.

    Разработено е във фишовете, да се добавят, подредят и уточнят следните уралски успоредици: мордвински мокша „кранч“ („гарван“), мордвински ерзя „кренч“ („гарван“), марийски „курныж“ („гарван“), лапландски “gārânâs” („гарван; гарга“), фински “kaarne” („гарван“), естонски “kaaren” („гарван“), удмуртски „кырныж“ („гарван“), коми „кирниж“ („гарван“), юракски самоедски „харӈе“ („гарван“) (Rédei, 228-229).

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    гарга съществително име „врана“|noun “crow”. Има го във фишовете, да се добавят следните тюркски успоредици: уйгурски “karğa” (“врана, гарга“), староузбекски “karğa” (“врана, гарга“), киргизки „карга“ („врана, гарга“), алтайски „карга“ („врана, гарга“), хакаски „карға“ („врана, гарга“), шорски „карга“ („врана, гарга“), татарски (сибирски татарски) „карға“ („врана, гарга“), казански татарски „карға“ („врана, гарга“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    герак съществително име „ястреб, крагуй“|noun “hawk, falcon”. Обикновено се определя като заемка от новогръцкото:|It is usually considered that the word has been borrowed from Modern Greek: „γεράκι“ („сокол, герак, крагуй“|“falcon, hawk”), но самата гръцка дума може да е била повлияна от българското „крагуй“ и сетне вторично заета от българите|but the Greek word itself might have been influenced by the Bulgarian noun „крагуй“ and then borrowed again by the Bulgarians. В такъв смисъл „герак“ би могло да се сметне за успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|In such a sense „герак“ might be considered a parallel form of „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    геракиня съществително име, производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|a noun, deriving from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    герекина съществително име (диалектно), производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|a noun (vernacular), deriving from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    Герекинята име на склон в Пазарджишко, производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|the name of a hillside in the region of Pazardjik in Central South Bulgaria, a derivative from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“)

     

     

    герекински прилагателно име (диалектно), производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|an adjective (vernacular), deriving from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    Геркиня име на рид в Западните Родопи, производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|the name of a hill in the West Rhodopes, a derivative from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    Герковец име на склон в Петричко, производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|the name of a hillside in Southwest Bulgaria, a derivative from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    Герково име на чукар край Кричим, производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|the name of a rocky peak in the region of Plovdiv, a derivative from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    глава съществително име „част от тялото на човек или животно, където се намира мозъкът; горният дял на човешка глава, теме; ум, разум; отделен човек от многество или отделно животно от добитък; първенец, вожд; надебелена част на зеленчук или на нещо друго; извор, начало на река; отдел или раздел на съчинение“|noun “head; mind, brains; leader, chief; top; chapter”.

    Коренът е „гла-“, „-ва“ е формант за съществителни.

    Има успоредици във всички балкански езици и е налице във всички славянски езици, но по-сигурните индоевропейски съответствия са само балтийски (литовски и старопруски) и арменски (БЕР, І, 244-245).

    Думата е прекалено централна, за да бъде заемка от друг език.

    При метатеза на „гла-“ от „гал-“ би могло да се потърси връзка с тюркското „калпак-kalpak“ (вж.Радлов).

    Може би общ корен за индоевропейските и уралоалтайските езици, но в славянските езици е дошло в праславянската епоха от някой уралоалтайски език, близък до българския.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    глас съществително име „звук, вик, реч, пеене; индивидуално качество на изговор; подадена бюлетина или вдигане на ръка при избор“|noun “voice; vote”.

    Осетински „хъӕлӕс“ („глас“), кюрдски “hes” (“emotion, feeling; voice”)

    глас – на естонски е hääl, от същия корен е може би унгарското hal „чува“ – ДА СЕ ПРОВЕРИ, ЗАСЕГА ДА НЕ СЕ ВКЛЮЧВА В СТАТИСТИКАТА.

    .

     

     

    го енклитично местоиме от мъжки и среден род в трето лице единствено число|an enclitic pronoun of masculine and neuter gender in third person singular, “him”. По всяка вероятност произлиза от суфикса за генитив „-го“ в пълната форма на същото местоиме „него“ (вж. „-го“).|In all likelihood it derives from the genitive suffix „-го“ in the full form of the same pronoun „него“ (see „-го“).

     

     

    -го падежен завършек за генитив|genitive case inflection.

    РАЗРАБОТЕНО Е В КНИГАТА.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

     

    горопек съществително име (диалектно), формирано от корените в глаголите „гори“ (вж.) и съответно „пече“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the roots in the verbs „гори“ and, respectively, „пече“ (see „гори“ and „пече“).

     

     

    град съществително име „голямо населено място; цитадела, кале“|noun “town, city”.

    Осетински „горӕт“ („голям град; град; селище“) и „кӕрт“ („двор“). (Abaev, 15)

    Българското съществително име „град“ е съвпаднало с южнославянските си съответствия така, както примерно английското “much” („много“) от староанглийското “micel” („голям; много“) е съвпаднало с испанското “mucho” („много“) от латинското “multus” („много“)| The Bulgarian noun „град“ has become identical with its South Slavic counterparts in the same way as the English adverb “much” from Old English “micel” (“great; much”) has coincided with the Spanish adverb “mucho” (“much”) from Latin “multus” (“much”) (Webster’s, 887). И в двата случая е налице общ индоевропейски корен, но различни пътища на фонетично развитие и повторно съвпадение като краен резултат.

     

     

    гроздобер съществително име, формирано от съществителното „грозде“ (вж.) и от глагола „бере“ (вж.)|a noun, formed by the noun „грозде“ and by the verb „бере“ (see „грозде“ and „бере“).

     

     

    гръкинен прилагателно име (диалектно), производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|an adjective (vernacular), deriving from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

    гръкиня съществително име (диалектно), производно от „герак“ (вж.), което е може би успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|a noun (vernacular), deriving from „герак“, which is probably a parallel form of „крагуй“ (see „герак“ and „крагуй“).

     

     

    гъба съществително име „растение без листа и зеленина; мека шуплива материя от скелет на морско животно, сюнгер; корк, тапа, запушалка“|noun “mushroom, fungus; sponge”. Единствената балканска успоредица, която се привежда, е гръцкото диалектно:|The only quoted Balkan parallel is the vernacular Greek word: „γούμπολη“ („дебела жена“|“fat woman”), а за славянски съответствия се посочват следните:|whereas the Slavic counterparts are usually considered to be as follows: сръбски|Serb „губа“ („дървесна гъба, прахан; лепра, проказа“|“touchwood, tinder; leprosy”), хърватски|Croat “guba” („лепра, проказа“|“leprosy”), словенски|Slovenian “gợba” („морска гъба“|“sea fungus”), словашки|Slovak “huba” („гъба; сюнгер“|“mushroom, fungus; sponge”), чешки|Czech “houba” („гъба; сюнгер“|“mushroom, fungus; sponge”), украински|Ukrainian „губа“ („дървесна гъба, прахан“|“touchwood, tinder”), руски|Russian „губа“ („устна“|“lip”) и полски|and Polish “gąbka” („гъба; сюнгер“|“mushroom, fungus; sponge”). По-нататъшните индоевропейски връзки пък се търсят в:|Further Indo-European links are sought in: староперсийското|Old Persian “gumbad” („заобленост“|“roundness”), староисландското|Old Icelandic “kumpr” („буца, топка“|“clod,. lump, mass; ball”), литовските|Lithuanian “gumbas” („изпъкналост, чеп“|“bulge; cock, tap”), “gumbras” („буца“|“clod,. lump, mass”) и|and “gumbulas” („жлеза“|“gland”) (БЕР, І, 297-298; Фасмер, І, 468-469). Очевидно родството с индоевропейските езици извън славянските е най-малкото съмнително, а дори и на фона на повечето от посочваните славянски успоредици българското съществително име „гъба“ не е по-отдалечено по смисъл и по звучене от следните тюркски съответствия:|The kinship with the Indo-European languages except the Slavic ones is obviously uncertain and even in comparison to most of the Slavic parallels, indicated here, the Bulgarian noun „гъба“ is not more distant in sounding and meaning from the following Turkic counterparts: киргизки|Kyrgyz „күмбөз“ („купол; кръгла полутопка или копче“|“dome; round button”), казански татарски|Kazan Tatar „гүмбǝ“ („гъба“|“mushroom, fungus; sponge”). По всичко личи, че това е също един от многото уралоалтайски корени, навлезли в славянските езици още в праславянската епоха, тъй като под формата „ⰃⰨⰁⰀ“, макар и само в смисъл на „сюнгер“, думата се среща в „Мариинското евангелие“, славянски глаголически ръкопис, създаден още през Х в. Като „Г1БА“, също единствено в смисъл на „сюнгер“, думата е засвидетелствана и в „Савината книга“, един ръкопис на кирилица, за който се предполага, че е написан на кирило-методиевски славянски от българин също през Х в.|Everything seems to indicate that this is also just one of many Ural-Altaic roots, which have penetrated the Slavic languages as far back as the Primitive Slavonic Age because, under the form of „ⰃⰨⰁⰀ“, although only in the sense of “sponge”, the word is found in the Gospel of Saint Mary Monastery, a 10th century Glagolitic Old Slavonic manuscript. As „Г1БА“, meaning solely “sponge” too, the word is present in Sava’s Book, a Cyrillic manuscript, supposedly written by a Bulgarian in Cyrillo-Methodian Slavonic also in the 10th century (Старобългарски, І, 384; Петканова, 264-265, 397). По всяка вероятност българското „гъба“ е дошло от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“), а в праславянския е навлязло или направо от български, или от някой уралоалтайски език, близък до българския.|In all likelihood the Bulgarian noun „гъба“ originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language and it has penetrated Primitive Slavonic either directly from Bulgarian, or from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian.

     

     

    гъбав прилагателно име, производно от съществителното „гъба“ (вж.)|an adjective, deriving from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбар съществително име, производно от съществителното „гъба“ (вж.)|noun, a derivative from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбарник съществително име, производно от съществителното „гъба“ (вж.)|noun, a derivative from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбарски прилагателно име, производно от съществителното „гъба“ (вж.)|an adjective, deriving from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбен прилагателно име, производно от съществителното „гъба“ (вж.)|an adjective, deriving from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    Гъбене име на село в Габровско, производно от корена в съществителното „гъба“ (вж.)|the name of a village in the region of Gabrovo in Central Bulgaria, a derivative from the root in the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбест прилагателно име, производно от съществителното „гъба“ (вж.)|an adjective, deriving from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбник съществително име (диалектно), производно от съществителното „гъба“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъбясва глагол, производно от корена в съществителното „гъба“ (вж.)|a verb deriving from the noun „гъба“ (see „гъба“).

     

     

    гъз nomen substantivum `задник`

    Обикновено се свързва със славянски форми като сръбското “гуз” (`гъз`), хърватското “guz” (`гъз`), словенските “góza” и “guza” (`гъз, дирник`), чешкото “huzo”, украинското “гуз”, руското “гуз” (`долна част на сноп; трътка; гънка; пипкав човек`), белоруското “гуз” и полските “gąz” (`бут`) и “guz” (`оток, подутина; голямо копче`). Както се вижда, семантично и фонетично покритие има единствено с южнославянските успоредици, докато съвпадението с посочваните източнославянски и западнославянски форми е чисто звуково. Още по-неубедителна е връзката, която се предлага с индоевропейските езици като литовските “gūžŷs” (`гуша на птица`) и “gunžŷs”, “gauže” (`глава`), латвийското “guza” (`гуша`), старопруското “gunsix” (`изпъкнала част, цицина, подутина`), гръцкото “γόγγρος” (`чвор`), староирландското “kokkr” (`буца, топка`), староисландското ‘kjúka” (`фаланга на пръст`), норвежките “kjuka” и “kukle” (`буца, топка`), че и със староиндийското “jaghána” (`дирник, полови органи`) и гръцкото “κοχώνη” от незасвидетелствано “καχώνα” (`слабини, тестиси`). [БЕР, І, 300; М.Фасмер, І, 471-472; P.Skok, I, 640] М.Фасмер отхвърля родството с гръцкото “γόγγρος” (`чвор`) и староирландското “kokkr” (`буца, топка`), които според него идват от друг индоевропейски корен, но като че ли приема останалите индоевропейски връзки, посочени тук. Ако не се смятат южнославянските успоредици обаче българското “гъз” има качествено по-голямо покритие по смисъл и по звучене с тюркски форми като чувашкото “савар”, вероятно от по-старо “аѓаз” (`уста; човка; уста, гърло на диво животно; отвор, дупка; дуло; устие; глътка; гладник`), кримско-татарското “аѓыз” (`уста; отвор, дупка; уста, гърло на диво животно`), татарското “ауз” (`уста; отвор, дупка; дуло; уста или шийка на шише`), башкирското “авыз” (`уста; отвор, дупка; дуло; вход, влизане; устие; уста или шийка на шише`), караимското “аѓыз” (`уста`), кумъкското “авуз” (`уста; уста или шийка на шише; отвор, дупка; дуло; острие`), карачаево-балкарското “авуз” (`уста; отвор, дупка; дуло; клисура; острие`), ногайското “авыз” (`уста; уста, гърло на диво живостно; отвор, дупка; дуло; портичка, вратник`), каракалпакското “авыз” (`уста; отвор, дупка; вход, влизане; порта, портичка, вратник; уста или шийка на шише`), казахското “авыз” (`уста; отвор, дупка; уста или шийка на шише`), узбекското “аѓиз” (`уста; уста, гърло на диво животно, отвор, дупка; дуло; уста или шийка на шише; устие`), гагаузкото “а:з” (`уста`), турското “ağız” (`уста; отвор, дупка; дуло; човка; острие; кръстопът; говор, наречие, диалект`), азербайджанското “аѓыз” (`уста; отвор, дупка; дуло; вход, влизане, врата; антре; уста или шийка на шише; антре, вестибюл, пруст; предната част на стадо; край, около; острие`), туркменското “аѓыз” (`уста; отвор, дупка; дуло; човка; острие`), уйгурското “еѓиз” (`уста; уста, гърло на диво животно; отвор, дупка; вход, влизане; устие; начало на вада`), тувинското “а:с” (`уста; отвор, дупка; вход, влизане; дуло; устие`), якутските “уос” и “аjах” (`уста; отвор, дупка; устни; вход, влизане; преминаване, анус; яма; полукръгла вдлъбнатина; прехрана; съдържание`), хакаското “а:с” (`уста; отвор, дупка; устие`), шорското “а:с” (`уста`), алтайското “о:с” (`уста; отвор, дупка; устие`), киргизкото “о:з” (`уста; уста, гърло на диво животно; врата`), джагатайското “ађiз” (`уста`) и лобнорското “аѓыз” (`уста`) [Севортян, 81-83] По всичко личи, че първоначалният смисъл на корена е бил “естествен отвор или дупка в някакво живо същество”.

     

     

    гъска съществително име, вече е описано във фишовете, да се добавят следните тюркски успоредици: уйгурски “kas” („гъска“), староузбекски “kaz” („гъска“), киргизки „каз“ („гъска“), алтайски „кас“ („гъска“), хакаски „кас“ („гъска“), шорски „кас“ („гъска“), татарски (сибирски татарски) „кас“ („гъска“), казански татарски „каз“ („гъска“), кримски татарски „каз“ („гъска“), азербайджански “kaz” („гъска“), турски “kaz” („гъска“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

  • Д
  •  

    Д

     

     

     

    дава, даде – индоевропейски корен, налице и в индоиранските езици, като българските форми съвпадат изцяло с индийските, което прави твърде вероятно присъствието на този корен и в индоиранския словесен слой на древнобългарския („прабългарския”) език.

    (НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!)

     

     

    дако неизменяема частица „нищо, няма значение, при все това“ (диалектно, Северозападна България)|uninflected particle “it’s all right, never mind” (vernacular, Northwest Bulgaria). Формирано от|Formed by „да“ (вж.) и|and „ако“ (вж.)|see „да“ and „ако“.

     

     

    дан съществително име (остаряло) „данък, дължимо“|noun (obsolete) “tax, tribute, toll, duty”.

    ПРОИЗВОДНО ОТ КОРЕНА В „дава“, НО ДА СЕ ДАДЕ ПОДРОБНО, КАТО СЕ ПРИВЕДАТ НАРЕД СЪС СЛАВЯНСКИТЕ УСПОРЕДИЦИ И ИНДОИРАНСКИТЕ СЪОТВЕСТВИЯ, СРЕД КОИТО И СЛЕДНИТЕ: осетински „дон“ („дар, талант“), кюрдски “dan” („дар“).

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    дар съществително име „нещо, дадено някому като израз на положителни емоции, подарък; талант“|noun “gift”.

    Съвпада със славянските успоредици, но съвпадението може да се дължи на по-широката индоевропейска основа предвид на следните индоирански съответствия: осетински „дӕттын“ („дар, талант“), кюрдски “diyarî” („дар“).

    ДА СЕ ДОРАЗРАБОТИ, МАКАР ЧЕ Е ОТ СЪЩИЯ КОРЕН КАТО „дава“ И ВЕРОЯТНО ПРОИЗЛИЗА ОТ „дава“.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    двулистник съществително име, формирано от числителното „две“ (вж.), от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun, formed by the numeral „две“, by the noun ending „-ник“ and by the noun „лист“ (see „две“, „лист“ and „-ник“).

     

     

    деветак съществително име (диалектно) „биволски чул, дълъг и широк девет на девет педи“|noun (vernacular) “a buffalo blanket nine spans wide and nine spans long”. Производно от „девет“ (вж.)|a derivative of „девет“ (see „девет“).

     

     

    деветеник съществително име (диалектно) „дълъг пояс, който се опасва около кръста девет пъти“|noun (vernacular) “a long belt that girdles the waist nine times”. Производно от „девет“ (вж.)|a derivative of „девет“ (see „девет“).

     

     

    дели-боран съществително име (диалектно) „непрекипяло, лудо вино“|noun (vernacular) “a wine in fermentation”. Няма нито балкански, нито славянски успоредици. Според Е.Боев думата има древнобългарско („прабългарско“) потекло, като по-старата форма е била *телиборан. Преминаването на началното „т-“ в „д-“ е станало може би под огузко, печенежко, гагаузко или турско влияние|There are neither Balkan, nor Slavic parallels. According to E.Boev the word has an Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin from an older version, namely *телиборан. The change of the initial „т-“ (“t-”) into „д-“ (“d-”) might have occurred perhaps under Oghuz, Pecheneg, Gagauz or Turkish influence (Боев, 16; БЕР, І, 337). Поради принадлежността си на огурския клон в тюркските езици компонентът „боран“ не може да е заемка от огузки език като турския, а и турската дума за вино е “şarap”. В такъв случай за диалектното българско съществително име „дели-боран“ биха могли да се посочат следните тюркски успоредици:|The „боран“ component belongs to the Oghur sub-division of the Turkic languages and, hence, it cannot be a loanword from an Oghuz language like Turkish, the more so as the Turkish word for “wine” is “şarap”. In such a case there might be cited the following Turkic counterparts of the Bulgarian vernacular noun „дели-боран“: уйгурски|Uyghur “bor” и|and “por” („вино“|“wine”), кумански (къпчашки)|Cuman (Kipchak) “bor” („вино“|“wine”), караимски|Karaim „борлалых“ („лозова пръчка; лозе“|“vine twig; vineyard”) (Боев, 16; A magyar nyelv, I, 341). С други думи, „дели-боран“ произлиза по всяка вероятност от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. Може би от същия корен е и съществителното име „буре“ (вж.).|In conclusion, „дели-боран“ originates in all likelihood from the Ural-Altaic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language. The noun „буре“ might have derived from the same root (see „буре“).

     

     

    ден съществително име „време от изгрев до залез слънце; денонощие“|noun “day”.

    Староиндийски “dínam” („ден“), английски “day” („ден“).

    ПОДРЕДИ И ОСТАНАЛИТЕ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ УСПОРЕДИЦИ И ПОДЧЕРТАЙ, ЧЕ в сравнение със славянските успоредици българската форма не е по-отдалечена по смисъл и по звучене и от останалите индоевропейски успоредици, а именно: староиндийски “dínam” („ден“), английски “day” („ден“)

    НЕ Е РАЗРАБОТЕНО НИТО ВЪВ ФИШОВЕТЕ, НИТО В КНИГАТА.

    ДА СЕ ВКЛЮЧИ В СТАТИСТИКАТА КАТО ОСНОВЕН КОРЕН!

     

     

    дере глагол „отделя, смъква кожата на убито животно; измъчва, обира; къса, съдира; драска“. Всъщност българският глагол „дере“ не е по-отдалечен от авестийските и староиндийските си успоредици , отколкото от славянските си съответствия, така че приликата със славянските форми се дължи на общата индоевропейска основа, като българският корен ще да е дошъл от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. ДА СЕ РАЗРАБОТИ!

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    до предлог, налице е поне в някои балкански езици, макар и в по-стара форма (ДА СЕ ДОПРОУЧИ!). Присъства и във всички славянски езици, но коренът не само съвпада и със съответните индоирански езици [осетински „ӕд“ („със“), кюрдски “ji” („до“)] и не само е едва ли не еднакъв с повечето индоевропейски съответствия, но би могло да се потърси връзка и с някои уралоалтайски езици като мордвинските завършеци за аблатив „-до“, „-де“, „-да“ и „-та“ и турските завършеци за локатив “-da”, “-de”, “-ta” и “-te”. Това означава, че еднаквостта на българската дума със славянските съответствия не е на всяка цена белег за по-близко общо потекло от онова, което е на индоевропейска и индоевропейско-уралоалтайска база и коренът може спокойно да е съществувал и в древнобългарския („прабългарския“) език. При това съответствието на гласната „о“ на индоевропейско и съответно на уралоалтайско „а“ отговаря както на древнобългарските („прабългарските“) така и на славянските фонетични закони, за „прабългарския“ вж. Pritsak. (ДА СЕ ДОРАЗРАБОТИ!)

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    добагря глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от корена в съществителното име „багра“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the root in the noun „багра“ (see „до“ and „багра“).

     

     

    добив съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от спомагателния глагол „бива“ (вж.)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the auxiliary verb „бива“ (see „до“ and „бива“).

     

     

    добива глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от спомагателния глагол „бива“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the auxiliary verb „бива“ (see „до“ and „бива“).

     

     

    добивен прилагателно име, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от спомагателния глагол „бива“ (вж.) и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the auxiliary verb „бива“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „до“, „бива“, as well as „2“).

     

     

    добивка съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от спомагателния глагол „бива“ (вж.) и от завършека за съществителни от женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the auxiliary verb „бива“, as well as by the ending of feminine nouns „-ка“ (see „до“, „бива“ and „-ка1“).

     

     

    добир съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „до“ and „бере“).

     

     

    добира глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „до“ and „бере“).

     

     

    добитен прилагателно име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. „3“), както и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the auxiliary verb „бива“, by the noun ending „“ and by the ending of adjectives „“ (see „до“, „бива“, „3“ and „2“).

     

     

    добитък съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the auxiliary verb „бива“ and by the noun endings „“ and „“ (see „до“, „бива“, „3“ and „2“).

     

     

    добичар съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж.) и „-ар“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the auxiliary verb „бива“ and by the noun endings „“ and „-ар“ (see „до“, „бива“, „“ and „-ар“).

     

     

    добичарство съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж.), „-ар“ (вж.) и „-ство“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the auxiliary verb „бива“ and by the noun endings „“, „-ар“ and „-ство“ (see „до“, „бива“, „“, „-ар“ and „-ство“).

     

     

    добичарски прилагателно име (диалесктно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.), от завършеците за съществителни „“ (вж.) и „-ар“ (вж.) и от завършека за прилагателни „-ски“ (вж.)|an adjective (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the auxiliary verb „бива“, by the noun endings „“ and„-ар“ and by the ending of adjectives „-ски“ (see „до“, „бива“, „“, „-ар“ and „-ски“).

     

     

    добиче съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.) и от умалителния завършек за съществителни „-че“|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the auxiliary verb „бива“ and by the diminutive noun ending „-че“ (see „до“, „бива“ and „-че“).

     

     

    добичен прилагателно име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в спомагателния глагол „бива“ (вж.), от завършека за съществителни „“ и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|.

     

     

    дободиква глагол (разговорно), формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (colloquial), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „боде“, by the verb ending „-к-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „боде“, „-к-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    добожда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „боде“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „боде“ and „5“).

     

     

    доборва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „бори се“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „бори се“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „бори се“, „-в-“ and „5“).

     

     

    добужда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „буди“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „буди“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „буди“ and „5“).

     

     

    добутва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „бута“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „бута“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „бута“, „-в-“ and „5“).

     

     

    добучва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „бучи“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „бучи“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „бучи“, „-в-“ and „5“).

     

     

    добърква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „бърка“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „бърка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    добъхтя глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от глагола „бъхти“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the verb „бъхти“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „бъхти“ and „5“).

     

     

    доварква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „вари се“, by the „-к-“ verb ending, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вари2 се“, „-к-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    доварява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „вари“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вари1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    доведеник съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „веде“ and by the noun ending „-ник“ (see „до“, „веде“, „води“ and „-ник“).

     

    довежда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „веде“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „веде“, „води“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    доветрява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от съществителното име „вятър“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the noun „вятър“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вятър“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    довечера наречие, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от съществителното име „вечер“ (вж.) и от вкаменения падежен суфикс за акузатив „“ (вж. „2“)|an adverb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the noun „вечер“ and by the obsolete accusative case inflection „“ (see „до“, „вечер“ and „2“).

     

     

    довечерва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от съществителното име „вечер“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the noun „вечер“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вечер“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    довива глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)| a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „вие“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вие2“, „-в-“ and „5“).

     

     

    довижда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от глагола „вижда“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the verb „вижда“ and (see „до“ and „вижда“).

     

     

    довиждане наречие, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от глагола „вижда“ (вж.) и от завършека за съществителни имена „-не“ (вж.)|an adverb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the verb „вижда“ and by the noun ending „-не“ (see „до“, „вижда“ and „-не“).

     

     

    довиква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от съществителното име „вик“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the noun „вик“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вик“, „-в-“ and „5“).

     

     

    довира глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от успоредна форма на корена в глагола „ври“ (вж. „ври“ и „вари1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by a parallel version of the root in the verb „ври“, and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „ври“, „вари1“, as well as „5“).

     

     

    довица съществително име (диалектно), формирано от успоредна разновидност на корена в съществителното „вдовица“ (вж.), както и от завършека за съществителни „-ица“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the noun „вдовица“ and by the noun ending „-ица“ (see „вдовица“, as well as „-ица“).

     

     

    довод съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от корена в глагола „води“ (вж.)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the root in the verb „води“ (see „до“ and „води“).

     

     

    довожда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „води“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „води“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „води“, „-жд-“, as well as „-щ-“ and „5“).

     

     

    доврачува глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от съществителното име „врач“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж. „-в-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the noun „врач“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „до“, „врач“, „-в-1“ and „5“).

     

     

    довръх наречие (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от съществителното име „връх“ (вж.)|an adverb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the noun „връх“ (see „до“ and „връх“).

     

     

    довръш съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от корена в глагола „върши“ (вж. „върши“ и „връх“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the root in the verb „върши“ (see „до“, „върши“ and „връх“).

     

     

    довързва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от успоредна разновидност на корена в глагола „връзва“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж. „-в-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by a parallel version of the root in the verb „връзва“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „до“, „връзва“, „-в-1“ and „5“).

     

     

    довършва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „върши“ (вж. „върши“ и „връх“), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж. „-в-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „върши“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „до“, „върши“, „връх“, „-в-1“ and „5“).

     

     

    довършек съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от корена в глагола „върши“ (вж. „върши“ и „връх“) и от завършека за съществителни „“ (вж. „2“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by the root in the verb „върши“ and by the noun ending „“ (see „до“, „върши“, „връх“ and „2“).

     

     

    довява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вее“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“, by a parallel version of the root in the verb „вее“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „до“, „вее“, „-в-“ and „5“).

     

     

    додум съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от корена в съществителното „дума“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the root in the noun „дума“ (see „до“ and „дума“).

     

     

    додумва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „до“ (вж.) и от корена в съществителното „дума“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „до“ and by the root in the noun „дума“ (see „до“ and „дума“).

     

     

    Дойо лично мъжко име|a masculine first name. Обикновено се определя като съкратена форма от „Радой“|It is usually defined as an abbreviated form of „Радой“ (Илчев, 177). Не е изключено обаче „Дойо“ да е съкратена форма от „Дойчин“ и успоредна версия на „Дуйчо“ (вж.).|However, it should not be precluded that „Дойо“ might be an abbreviated form of „Дойчин“ and a parallel version of „Дуйчо“ (see „Дуйчо“).

     

     

    Дойчин лично мъжко име|a masculine first name. Обикновено се извежда от „Дойо“, което пък се определя като съкратена форма от „Радой“|It is usually deduced from „Дойо“, which is defined in its turn as an abbreviated version of „Радой“ (Илчев, 177). Не е изключено обаче „Дойчин“ да е успоредна форма на „Дуйчо“ (вж.).|However, it should not be precluded that „Дойчин“ might be a parallel form of „Дуйчо“ (see „Дуйчо“).

     

     

    Дойчина лично женско име, успоредна форма на „Дойчин“ (вж.), а може би и на „Дуйчо“ (вж.)|a feminine first name, a parallel form of „Дойчин“ and perhaps also of „Дуйчо“ (see „Дойчин“ and „Дуйчо“).

     

     

    Дойчинов фамилно име, производно от „Дойчин“ (вж.), а може би и от „Дуйчо“ (вж.)|a last name, deriving from „Дойчин“ and perhaps also from „Дуйчо“ (see „Дойчин“ and „Дуйчо“).

     

     

    Дойчински фамилно име, производно от „Дойчин“ (вж.), а може би и от „Дуйчо“ (вж.)|a last name, deriving from „Дойчин“ and perhaps also from „Дуйчо“ (see „Дойчин“ and „Дуйчо“).

    <p style="text-ali

  • Е
  •  

    E

     

     

     

    Ето книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог създаде човека, Той го направи по Божие подобие… (Бит. 5: 1)

    This is the book of the generations of Adam. In the day that God created man, in the likeness of God made he him… (Gen. 5: 1)

     

     

     

    1 завършек за глаголна основа от първа група.

    Разработено е във фишовете.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    2 суфикс (диалектно и остаряло) за локатив.

    Разработено е във фишовете, а също и в книгата при общия преглед на българската и славянската падежна система, но във фишовете е посочено погрешно като падеж „генитив-датив“.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    3 завършек на съществителни от среден род|an ending of neuter nouns. Измежду балканските езици е налице в румънски|Among the Balkan languages it exists in Romanian, например|e.g. “-e” в|in “nume” („име“|“name”), докато в гръцкия по всяка вероятност е придобило по-затъмнената форма:|while in Greek it has probably evolved into the more closed form of: „-ι“, например в|e.g. in „μέλι“ („мед, пчелен мед“|“honey”). Присъства във всички славянски езици за част от съществителните от среден род:|It is present in all the Slavic languages for part of the neuter nouns: сръбски|Serb „“ в|in „куче“ („куче“, за потеклото на българската дума вж. „куче“|“dog”, for the origin of the Bulgarian word see „куче“), хърватски|Croat “-e” в|in “ime” („име“, за потеклото на българската дума вж. „име“|“name”, for the origin of the Bulgarian word see „име“), словенски|Slovenian “-e” в|in “zélje” („трева“|“grass”), словашки|Slovak “-e” в|in “srdce” („сърце“, за потеклото на българската дума вж. „сърце“|“heart”, for the origin of the Bulgarian word see „сърце“), чешки|Czech “” в|in “dítě” („дете“|“child”), украински|Ukrainian „“ в|in „море“ („море“|“sea”), руски|Russian „“ в|in „снабжение“ („доставяне, доставка“|“delivery, supply”), беларуски|Belarusian „“ в|in „збожже“ („заможност“|“wealthiness”), полски|Polish “-e” в|in “zastosowanie” („приложение, прилагане“|“application, putting into practice”), долнолужишки|Lower Sorbian “-e” в|in “seḿe” („семе“|“seed”). Измежду останалите индоевропейски езици същият завършек се среща в латинския за част от съществителните в среден род единствено число|Among the remaining Indo-European languages the same formative is used in Latin for part of the neuter nouns in singular, например|e.g. “mare” („море“|“sea”). В малкото запазени древнобългарски („прабългарски“) текстове също се срещат съществителни завършващи на „-ε“ („“), например в „κυπε“ („ризница“) в един списък с оръжия от ІХ в., изписан с гръцки букви|In the few Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) texts, preserved until nowadays, there are also nouns, ending in „-ε“ (“-e”), e.g. in „κυπε“ (“chain mail, chain armor”) in a 9th century list of weapons, written in Greek characters (Бешевлиев, Първобългарски, 199-204). От „κυπε“ навярно е произлязло новобългарското диалектно „кепе“ („ямурлук“, вж. „кепе“). Много по-същественото в случая е, че именно българските съществителни от среден род, завършващи на „“, обикновено формират множествено число с един по-скоро уралоалтайски суфикс като „-т-“ (вж. „1-“). Всичко това насочва към извода, че завършекът за съществителни от среден род в единствено число „“ е бил налице и в древнобългарския („прабългарския“) език, още повече че семантичното му и фонетично покритие със славянските успоредици не е по-голямо от това с балканските и с останалите индоевропейски езици.|The vernacular modern Bulgarian noun „кепе“ (“shepherd’s cloak”) probably originates from „κυπε“ (see „кепе“). Much more important is the fact that precisely the Bulgarian nouns, ending in „“, form usually their plural with a Ural-Altaic rather than an Indo-European suffix like „-т-“ (see „1-“). All this suggests the conclusion that the „“ ending of neuter nouns in singular has existed also in the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language, the more so as its phonetic and semantic similarity with the Slavic counterparts is not greater than that with the Balkan and with the remaining Indo-European languages.

     

     

    -еб- завършек за прилагателни имена, например „служебен“ от „служба“ и съответно от „служи“ или „целебен“ от „цял“. По всяка вероятност производно от завършека „-ба“ (вж. „-б-, -ба“)|an ending of adjectives, e.g. „служебен“ (“official, of a business character”) from „служба“ (“service”) and, respectively, from „служи“ (“to serve”) or „целебен“ (“curative”) from „цял“ (“whole, entire”). In all likelihood the suffix “-еб-” derives from the „-ба“ formative (see „-б-, -ба“).

     

     

    -ево завършек за местни имена (вж. „-ово, -ево“)|an ending of some placenames (see „-ово, -ево“).

     

     

    -еж, -ож формант за отглаголни съществителни. Разработен е във фишовете, но без успоредната форма „-ож“. ДА СЕ ДОРАБОТИ

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    езари се глагол (диалектно), успоредна форма на съществителното „езеро“ (вж.)|verb (vernacular), a parallel form of the noun „езеро“ (see „езеро“).

     

     

    езаро съществително име (диалектно), успоредна форма на съществителното „езеро“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of the noun „езеро“ (see „езеро“).

     

     

    езер съществително име (диалектно), успоредна форма на съществителното „езеро“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of the noun „езеро“ (see „езеро“).

     

     

    езере съществително име (диалектно), успоредна форма на съществителното „езеро“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of the noun „езеро“ (see „езеро“).

     

     

    езерен прилагателно име, формирано от корена в съществителното „езеро“ (вж.) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „н3“)|an adjective, formed by the root in the noun „езеро“ and by the ending of adjectives „“ (see „езеро“ and „н3“).

     

     

    Езерец име на село в Костурско (днес в Гърция), формирано от корена в съществителното „езеро“ (вж.) и завършека за съществителни „-ец“ (вж. „“)|the name of a village in the region of Kastoria (Northwest Greece), formed by the root in the noun „езеро“ and by the noun ending „-ец“ (see „езеро“ and „“).

     

     

    езеро съществително име „голяма вдлъбнатина в земята, изпълнена с вода“|noun “lake, pond”. Биха могли да се посочат следните балкански успоредици:|One might cite the following Balkan parallels: румънски|Romanian “iezer” („дълбоко езеро“|“deep lake”), старогръцки|Hellenic „ἀχερούσια“ („блатисти води“|“swamp waters”). Румънската дума се смята за заемка, но според Петър Скок “iezer” е заменено с латинската дума “lac” („езеро“) едва на по-късен етап, докато някои учени отхвърлят гръцката връзка поради фонетични несъответствия|The Romanian word is considered a loanword, but according to Petar Skok “iezer” was replaced by the Latin noun “lac” (“lake”) only at a later stage, while some scholars deny the Hellenic connection because of the phonetic discrepancy (БЕР, І, 482; Фасмер, ІІІ, 125; Skok, I, 781). Налице е и в славянските езици:|It figures in the Slavic languages too: сръбски|Serb „jезеро“ („езеро“|“lake”), хърватски|Croat “jezero” („езеро“|“lake”), словенски|Slovenian “jezero” („езеро“|“lake”), словашки|Slovak “jazero” („езеро“|“lake”), чешки|Czech “jezero” („езеро“|“lake”), украински|Ukrainian „озеро“ („езеро“|“lake”), руски|Russian „озеро“ („езеро“|“lake”), полски|Polish “jezioro” („езеро“|“lake”), горнолужишки|Upper Sorbian “jezor” („езеро“|“lake”) и долнолужишки|and Lower Sorbian “jazor” („езеро“|“lake”). Единствените индоевропейски успоредици обаче, които се привеждат извън балканските и славянските, са в балтийските езици:|However, apart from the Balkan and Slavic counterparts, the only Indo-European parallels that are cited belong to the Baltic languages: литовски|Lithuanian “ãžeras” („езеро, блато“|“lake, swamp”), латвийски|Latvian “ęzęrs” („езеро, воденичен вир“|“lake, millpond”), старопруски|Old Prussian “assaran” („езеро“|“lake”) (Фасмер, ІІІ, 125; БЕР, І, 482). Не е изключено обаче балтийските форми да са придобили смисъла на „езеро“ под ранно славянско влияние, а редица учени смятат, че съществителното име „езеро“ е сродно с „яз“ (вж. „яз1“). Това може наистина да се каже за първата част, а именно „ез-“, още повече че в някои диалекти „яз“ се среща тъкмо като „ез“. Много по-същественото е, че и коренът „яз“ има вероятно древнобългарско („прабългарско“) потекло, а втората част от съществителното „езеро“ – „-ер(о)“ – би могла да се свърже със следните уралски форми:|It is possible, though, that the Baltic forms have gotten the meaning of “lake” as a result of some early Slavic influence, while a number of scholars are of the opinion that the noun „езеро“ is akin to the noun „яз“ (see „яз1“). This applies indeed to the first part of „езеро“, namely „ез-“, the more so as in some dialects „яз“ (“dam, weir”) is pronounced precisely as „ез“. Much more important is the fact that the root „яз“ has also an Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin, whereas the second part of „езеро“, „-ер(о)“, might be linked to the following Uralic forms: мордвински мокша|Mordvin Moksha „ӭрхкӭ“ („езеро, рибник“|“lake, fishpond”), мордвински ерзя|Mordvin Erzya „ерке“ („езеро, рибник“|“lake, fishpond”), марийски|Mari „йäр“ и|and „йер“ („езеро“|“lake”), лапландски|Sami “jaw’re” („езеро“|“lake”), фински|Finnish “järvi” („езеро, вътрешно езеро“|“lake, inner lake”), естонски|Estonian “järv” („езеро в сушата; застояла вода“|“land lake; ditch water”) (Rédei, 633). Под формата „ⰅⰈⰅⰓⰑ“ („езеро“) думата се среща в най-ранните глаголически ръкописи като Мариинското и Асеманиевото евангелие от Х в., а като „JЗЕРО“ фигурира и в най-ранните кирилски ръкописи, а именно Супрасълския сборник и Савината книга, за чиито най-стари части се предполага, че са били написани на кирило-методиевски език от българи|Under the form of „ⰅⰈⰅⰓⰑ“ (“lake”) the word can be found in the most ancient Glagolitic manuscripts, such as the 10th century the Gospel of Saint Mary Monastery and the Codex Assemanius, while as „JЗЕРО“ (“lake”) the same word figures also in the most ancient Cyrillic manuscripts, namely the 10th century Suprasl Miscellany and Sava’s Book, whose most ancient parts are written in Cyrillo-Methodian Slavonic supposedly by Bulgarians (Старобългарски, ІІ, 1266; Петканова, 43-44, 264-265, 397, 454-455). По всичко личи, че това е една от ранните уралоалтайски заемки, проникнали в славянските езици още в праславянската посока било направо от българския, било от някой уралоалтайски език, близък до българския. Твърде е вероятно също така новобългарското съществително име „езеро“ да произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|Everything seems to indicate that this is one of the early Ural-Altaic loanwords that have penetrated into the Slavic languages as far back as the Primitive Slavonic Age either directly from Bulgarian or from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian. It is also very likely that the Modern Bulgarian noun „езеро“ originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    Езерово името на няколко селища в България и Македония, производно на корена в съществителното „езеро“ (вж.)|the name of several settlements in Bulgaria and Macedonia, deriving from the root in the noun „езеро“ (see „езеро“).

     

     

    Елтимир лично мъжко име, успоредна форма на „Алтимир“ (вж.)|a personal male name, a parallel form of „Алтимир“ (see „Алтимир“).

     

     

    ельтица съществително име (диалектно, Ксантийско, днес в Гърция) „шевица по рамото на риза“|noun (dialect of the region of Xanthi, today in Greece) “embroidery on the shoulder of a shirt”. Успоредна форма на „алтица“ (вж.).|A parallel form of „алтица“ (see „алтица“).

     

     

    -ем падежен завършек за инструментал (остаряло), разширена форма на „“ (вж. „3“)|suffix of the instrumental case (obsolete), an enlarged form of „“ (see „3“).

     

     

    емва глагол „подхваща, поема изведнъж“|verb “to take up, to undertake”. Формиран е от корен „ем-“, от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|It is formed by the root „ем-“, as well as by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ (see „-в-“) and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „5“).

    обикновено се свързва с диалектното хърватско (далматинско) “jeti” (“взема; заема, дава под наем”), словенското “jéti” (“започва, заема се”), чешкото “jímat” (“хваща; плячкосва; подмамва”), украинското “яти” (“започва; захваща се, заема се”), руското “имать” (“взема; започва; захваща”), полското “jąć” (“започва, захваща”), литовското “imti” (“взема”), старопруското “imma” (“взема”) и латинското “emo” (“купувам; придобивам, спечелвам”). На фона на изброените тук индоевропейски успоредици, включително и славянските, българското “емва” не е по-отдалечено обаче по смисъл и по звучене от уралоалтайски форми като казанско-татарските “θмθр” (“хваща с цяла ръка”) и “умыр” (“хваща с ръце, откъсва, отхапва”), саянското “ÿн” (“издига се нагоре”), унгарското “emel” (“вдига, издига, повдига; обира, краде”), мансийското “εlm-” (“повдига; носи”) и хантийското “älэm” (“вдига, издига, повдига”).

    Литература: БЕР. Т.1 (1971), с.494-495; В.В.Радлов. Опыт словаря тюркских наречий. Т.1. С.-Петербург, Императорская академия наук, 1893, ч.2; A magyar nyelv történeti-etimológiai szótára. 1.Kt. Budapest, Akadémiai Kiadó, 1984, 760-761.old.

    НЕ Е ОТ СЪЩИЯ КОРЕН КАТО „има“ НАПУК НА АВТОРИТЕ НА Б.Е.Р.

    ДА СЕ ДОРАЗРАБОТИ!

    ДА СЕ ВКЛЮЧИ КАТО ОТДЕЛЕН КОРЕН!

     

     

    еска диалектна форма на личното местоиме „аз“ от вероятно по-старото „ази“ (вж.)|a vernacular form of the „аз“ (“I”) personal pronoun, whose older version has been probably „ази“ (see „ази“).

     

     

    -еска завършек на наречия, например:|an ending of adverbs, e.g.: „нощеска“ (“tonight, last night”) от|from „нощ“ (“night”). Всъщност това е вкаменен падежен суфикс за темпорал (вж. „-ска1“).|In reality it is a fossilized inflection of a case that might be called “temporal” (see „-ска1“).

     

     

    Есперих лично мъжко име, успоредна форма на „Аспарух“ (вж.)|a personal male name, a parallel form of „Аспарух“ (see „Аспарух“).

     

     

    -ест завършек за прилагателни и съществителни имена, например прилагателното  „кокалест“ от съществителното „кокал“ или прилагателното „длъгнест“ от прилагателното „дълъг“, както и съществителното „болест“ от корена в съществителното „болка“. Завършекът „-ест“ е формиран от суфикса за съществителни и прилагателни имена „“ (вж.) и от наставката „“ (вж. „3“) за съществителни имена|an ending of adjectives and nouns, e.g. the adjective „кокалест“ (“bony, rawboned”) from the noun „кокал“ or the adjective „длъгнест“ (“oblong, lengthy”) from the adjective „дълъг“ (“long”), as well as the noun „болест“ from the root in the noun „болка“. The „-ест“ ending  is a combination of the suffix for nouns and adjectives „“ and of the suffix of nouns „“ (see „“ and „3“).

     

     

    -еш завършек за съществителни|an ending of nouns, например|e.g. „келеш“ (“scabby person, mangy fellow”) от|from „кел“ (“scab, mange”). Навярно успоредна форма на завършека „-еж“ (вж. „-еж, -ож“)|It is probably a parallel version of the „-еж“ noun ending (see „-еж, -ож“).

     

     

  • Ж
  •  

    Ж

     

     

     

    -жд- краесловие на някои корени от възможно древнобългарско („прабългарско“) потекло|the ending of roots of possible Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin, например във|e.g. in „вожд“ (“chief; leader; big boss”). В научната литература е вече добре осветено съответствието на българския формант „-жд-“ на праславянския завършек *-dj, който е дал в южнославянските езици „-ђ-~-đ-“, в източнославянските езици – „-ж-“, а в западнославянските езици “-dc-~-dz-” (например „вођа“ на сръбски, „вожак“ на руски, “dce” на чешки и “dz” на полски срещу „вожд“ на български)|Scholars have explained well the correspondence of the Bulgarian formative „-жд-“ to the Primitive Slavonic ending *-dj, which has evolved into „-ђ-~-đ-“ in the Southern Slavic languages, into „-ж-“ in the Eastern Slavic languages and into “-dc-~-dz-” in the Western Slavic languages (e.g. „вођа“ in Serbian, „вожак“ in Russian, “dce” in Czech and “dz” in Polish versus „вожд“ – “chief; leader; big boss” in Bulgarian) (Младенов, История, 155-160). По-слабо внимание се обръща на съответствието на българското краесловие „-жд-“ на уралския формант “-t-~-d-”, например мордвински мокша и мордвински ерзя „сод“ от уралски корен *sȣtɜ срещу „сажда“ (вж.) на български|Less attention is paid to the correspondence of the Bulgarian formative „-жд-“ to the Uralic formative “-t-~-d-”, for instance the Mordvin Moksha and the Mordvin Erzya noun „сод“ (“smut, soot”) from Uralic root *sȣtɜ (“smut, soot”) versus „сажда“ (“smut, soot”, see „сажда“) (Rédei, 769). За отбелязване е, че дори в рамките на съвременния български език формантът „-жд-“ лесно преминава в „-д-“ и обратно, например съществителното име „вожд“ срещу глагола „води“ или глагола „сади“ срещу глагола „насажда“. Различни думи, съдържащи краесловието „-жд-“, се срещат в най-старите кирилски ръкописи. Например в Супрасълския сборник от Х в., за чиято най-стара част се предполага, че е писана на кирило-методиевски славянски от българи, фигурира славянизираното причастие „САЖДЕnОJ“ („насадено“)|It should be noted that even within the framework of Modern Bulgarian the „-жд-“ formative easily turns into „-д-“ and the other way around, for instance the noun „вожд“ versus the verb „води“ (“to lead, to guide”) or the verb „сади“ (“to plant, to sow”) versus the verb „насажда“ (“to plant, to implant”). Various words with the root ending „-жд-“ figure in the oldest Cyrillic manuscripts. Thus, for instance, the 10th century Suprasl Miscellany, whose most ancient part was written in Cyrillo-Methodian Slavonic presumably by Bulgarians, contains the participle „САЖДЕnОJ“ (“implanted”), a Slavicism of possible Bulgarian origin (Старобългарски, ІІ, 638; Петканова, 454-455). Поначало славянските текстове, писани от българи, изпъкват с присъствието на немалко българизми така, както славянските текстове, писани от власи и молдовци, се отличават с доста румънски заемки и наличието на такава форма прави вероятно присъствието на краесловието „-жд-“ и в древнобългарския („прабългарския“) език. По всичко личи, че формантът „-жд-“ е успоредна версия на „-щ-“ (вж.).|Actually the Slavonic texts, written by Bulgarians, are characterized by the presence of a lot of Bulgarian loanwords in the same way as the Slavonic texts, written by Wallachians and Moldovans, are distinguished by a lot of Romanian loanwords and the presence of such a form in the Suprasl Miscellany suggests a possible presence of the root ending „-жд-“ in the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language too. In all likelihood the „-жд-“ formative is a parallel version of „-щ-“ (see also „-щ-“).

     

     

    жега съществително име „горещина, пек“|noun “heat”

    Леко е разработено във фишовете, имай предвид уралските съответствия: мордвински мокша „еже-“ („стопля се, затопля се“), мордвински ерзя „еже-“ („стопля се, затопля се“), естонски “eha-” („свети, гори с червена светлина, бива нажежен“) (Rédei, 625).

    От същия корен е „жиг“, което даваш само като успоредна форма заедно с всички останали успоредни и производни форми.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    желае глагол, да се свърже със следните тюркски форми (провери при Севортян за останалите тюркски съответствия, както и за евентуални алтайски успоредици): староузбекски „изле-“ („следи, търси“), татарски „изле-“ („следи, търси“), туркменски “isle-”  („желае, иска“), османотурски “isle-” („следи, търси“).

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    желтец съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ец“ (вж. „“)|noun (vernacular). formed by the root of the adjective „жълт“ and by the noun ending „-ец“ (see „жълт“ and „“).

     

     

    желтило съществително име (диалектно), формирано от успоредна форма на корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за минали действителни причастия „-ло“ (вж. „1“)|noun (vernacular), formed by a parallel form of the root in the adjective „жълт“ and by the suffix of past active participles „-ло“ (see „жълт“ and „1“).

     

     

    желтия съществително име (диалектно), производна и успоредна форма на корена в прилагателното „жълт“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative and parallel form of the root in the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    живак съществително име „течен метал със сребрист цвят“|noun, “mercury, quicksilver”. Измежду балканските езици е налице само в албанския:|Among the Balkan languages it is present only in Albanian: “zhivë” („живак“|“mercury, quicksilver”), а сред славянските езици присъства единствено в сръбския:|whereas among the Slavic languages it figures only in Serb: „жива“ („живак“|“mercury, quicksilver”). Обикновено се смята, че подобно на албанската и сръбската успоредица, българското „живак“ е заемка от персийски през османотурското “civa” („живак“)|It is usually considered that, similarly to the Albanian and Serb parallels, the Bulgarian form „живак“ is a loanword from Persian through Ottoman Turkish “civa” (“mercury, quicksilver”) (БЕР, І, 540). Прави обаче впечатление, че турският вариант се различава немалко както от българското си съответствие, така и от персийския оригинал. Наистина коренът не изглежда да е твърде производителен в българския език, но това може да се дължи и на фонетичната му близост с прилагателното „жив“ и неговите производни. Във всеки случай българското съществително име „живак“ може да се свърже със следните индоирански съответствия:|It should be noted, though, that the Turkish version differs significantly both from its Bulgarian counterpart and from its Persian original. True enough, the root doesn’t seem to be very productive in Bulgarian, but this might be due to its phonetic similarity with the adjective „жив“ (“alive”) and its derivatives. Anyway the Bulgarian noun „живак“ may be linked to the following Indo-Iranian parallels: кюрдски|Kurdish “žîbeq” („живак“|“mercury, quicksilver”), персийски|Persian “žīwä” („живак“|“mercury, quicksilver”). Персийската форма недвусмислено посочва, че индоиранската дума няма как да е прескочила османотурския, за да дойде направо в българския, а кюрдският вариант определено подсказва общо потекло. Самата българска форма е достатъчно оригинална, за да се предположи, че не става дума за заемане, а за родство и че българското съществително име „живак“ произлиза от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|The Persian form clearly indicates that there is no way for the Indo-Iranian word to jump over Ottoman Turkish, in order to penetrate directly the Bulgarian language, while the Kurdish version definitely suggests a common origin. The very Bulgarian form is original enough to allow the assumption that it is not a matter of borrowing, but a matter of kinship and that the Bulgarian noun „живак“ descends from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    живаков прилагателно име, производно от съществителното „живак“ (вж.)|an adjective deriving from the noun „живак“ (see „живак“).

     

     

    живачен прилагателно име, производно от съществителното „живак“ (вж.)|an adjective deriving from the noun „живак“ (see „живак“).

     

     

    живачи прилагателно име (диалектно), производно от съществителното „живак“ (вж.)|an adjective (vernacular), deriving from the noun „живак“ (see „живак“).

     

     

    живее глагол „съществува като организъм – диша, храни се, усеща“|verb “to live; to dwell”.

    Кюрдски “jiyan” („живее; живот“), “jiyîn” („живее, съществува“)

     

     

    жлътва се глагол (диалектно), производна форма на корена в прилагателното „жълт“ (вж.)|a verb (vernacular), deriving from the root in the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    жлътка съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от суфикса за съществителни „-ка“ (вж. „-ка1“)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“ and by the noun suffix „-ка“ (see „жълт“ and „-ка1“).

     

     

    жлътункяв прилагателно име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „3“) и от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“)|adjective (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“, by the „“ suffix of adjectives and by the „“ suffix of adjectives (see „жълт“, „3“ and „1“).

     

     

    жолтомеден прилагателно име (диалектно), формирано от успоредна версия на корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от съществителното „мед“ (вж.) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „3“)|an adjective (vernacular), formed by a parallel version of the root in the adjective „жълт“, by the noun „мед“ and by the ending of adjectives „“ (see „жълт“, „мед“ and „3“).

     

     

    жълт прилагателно име „който има цвят на лимон или на злато“|adjective “yellow”. Като балканска успоредица би могло да се посочи единствено румънското прилагателно име:|The only Balkan parallel that might be indicated is the Romanian adjective: “galben” („жълт“|“yellow”). Обикновено се привеждат следните славянски съответствия:|Scholars usually cite the following Slavic counterparts: сръбски|Serb „жут“ („жълт“|“yellow”), хърватски|Croat “žut” („жълт“|“yellow”), словенски|Slovenian “žȏlt” („жълт“|“yellow”), словашки|Slovak “žltý” („жълт“|“yellow”), чешки|Czech “žlutý” („жълт“|“yellow”), украински|Ukrainian „жовтий“ („жълт“|“yellow”), руски|Russian „жёлтый“ („жълт“|“yellow”), полски|Polish “żόłty” („жълт“|“yellow”), горнолужишки|Upper Sorbian “žołty” („жълт“|“yellow”) и долнолужишки|and Lower Sorbian “žołty” („жълт“|“yellow”). Макс Фасмер смята, че българското прилагателно име „жълт“ и славянските му успоредици могат да се свържат със съществителното „жлъч“ и съответно „злъч“, но повечето учени сякаш отхвърлят родството между „жълт“ и „жлъч“/„злъч“|According to Max Vasmer the Bulgarian adjective „жълт“ and its Slavic counterparts might be linked to the nouns „жлъч“ and, respectively, „злъч“ (“bile; malice, bitterness, rancor, venom”), but most authors apparently deny a kinship between „жълт“, on the one hand, and „жлъч“/„злъч“, on the other (Фасмер, ІІ, 43-44; Бер І, 551, 565; Skok, III, 689; Младенов, Етимологически, 168). Освен това, в сравнение със славянските форми българският корен „жълт“ не изглежда да е по-отдалечен по смисъл и по звучене и поне от някои от следните индоевропейски съответствия:|Moreover, in comparison with the Slavic forms, the Bulgarian root „жълт“ doesn’t seem to be more distant at least from some of the following Indo-European counterparts: кюрдски|Kurdish “zer” („жълт“|“yellow”), латински|Latin “helvus” („жълт“|“yellow”) и|and “galbinus” („жълтозелен“|“yellow-green”), немски|German “gelb” („жълт“|“yellow”), литовски|Lithuanian “geĺtas” („жълт“|“yellow”), латвийски|Latvian “dzȩlts” („жълт“|“yellow”) и старопруски|and Old Prussian “gelatynan” („жълт“|“yellow”). По всичко личи, че приликата между българската и славянските форми може да се дължи на по-широката индоевропейска, а не на по-тясната славянска основа. При това положение българското прилагателно име „жълт“ би могло да произлиза от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|Everything seems to indicate that the similarity between the Bulgarian and the Slavic forms might be the product of the broader Indo-European rather than of the narrower Slavic basis. Hence the Bulgarian adjective „жълт“ might have originated from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    жълтак съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от суфикса за съществителни „-ак“ (вж. „2“)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“ and by the noun suffix „-ак“ (see „жълт“ and „2“).

     

     

    жълтевина съществително име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за съществителни „-ина“ (вж. „-ина2“)|a noun, formed by the root in the adjective „жълт“, by the suffix of adjectives „“ and by the noun ending „-ина“ (see „жълт“, „1“ and „-ина2“).

     

     

    жълтее глагол, формиран от корена в прилагателното име „жълт“ (вж.)|a verb, deriving from the root in the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    жълтеникав прилагателно име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от завършека за съществителни „-ен“ (вж. „2“), от форманта за съществителни „“ (вж. „2“) и от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective, formed by the root in the adjective „жълт“, by the „-ен“ noun ending, by the noun formative „“ and by the „“ suffix of adjectives (see „жълт“, „2“, „2“ and „1“).

     

     

    жълтеница съществително име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от завършека за съществителни „-ен“ (вж. „2“) и от суфикса за съществителни „-ица“ (вж. „“)|a noun, formed by the root in the adjective „жълт“, by the „-ен“ noun ending and by the „-ица“ noun ending (see „жълт“, „2“ and „“).

     

     

    жълти (се) глагол (диалектно), производно от корена в прилагателното „жълт“ (вж.)|a verb (vernacular), deriving from the root in the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    жълтикав прилагателно име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от форманта за съществителни „“ (вж. „2“) и от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“)|adjective (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“, by the noun formative „“ and by the „“ suffix of adjectives (see „жълт“, „2“ and „1“).

     

     

    жълтина съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ина“ (вж. „-ина2“)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“ and by the „-ина“ noun ending (see „жълт“ and „-ина2“).

     

     

    жълтисва, жълтосва глагол (диалектно), формиран от корена в прилагателното име „жълт“ (вж.)|a verb (vernacular), deriving from the root in the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    жълтица съществително име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от суфикса за съществителни „-ица“ (вж. „“)|a noun, formed by the root in the adjective „жълт“ and by the noun suffix „-ица“ (see „жълт“ and „“).

     

     

    жълтовръх съществително име (диалектно), формирано от прилагателното „жълт“ (вж.) и от съществителното „връх“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the adjective „жълт“ and by the noun „връх“ (see „жълт“ and „връх“).

     

     

    жълтозъб съществително име, формирано от прилагателното „жълт“ (вж.) и от съществителното „зъб“ (вж.)|a noun, formed by the adjective „жълт“ and by the noun „зъб“ (see „жълт“ and „зъб“).

     

     

    жълтозърнен, жълтозърнест прилагателно име, формирано от прилагателното „жълт“ (вж.) и от прилагателното „зърнен, зърнест“, което пък е производно на съществителното „зърно“ (вж.)|an adjective, formed by the adjective „жълт“ and by the adjective „зърнен, зърнест“, which derives in its turn from the noun „зърно“ (see „жълт“ and „зърно“).

     

     

    жълтокож прилагателно име, формирано от прилагателното „жълт“ (вж.) и от съществителното „кожа“ (вж.)|an adjective, formed by the adjective „жълт“ and by the noun „кожа“ (see „жълт“ and „кожа“).

     

     

    жълтоуст прилагателно име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от съществителното „уста“ (вж.)|an adjective, formed by the root in the adjective „жълт“ and by the noun „уста“ (see „жълт“ and „уста“).

     

     

    жълтоцвет прилагателно име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от съществителното „цвят“ (вж.)|an adjective, formed by the root in the adjective „жълт“ and by the noun „цвят“ (see „жълт“ and „цвят“).

     

     

    жълтуга съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж.)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“ and by the „“ noun ending (see „жълт“ and „“).

     

     

    жълтуна съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за съществителни имена „-на“ (вж. „1“)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“ and by the „-на“ noun ending (see „жълт“ and „1“).

     

     

    жълтур съществително име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от суфикса за съществителни „-тур“ (вж.)|a noun formed by the root in the adjective „жълт“ and by the noun suffix „-тур“ (see „жълт“ and „-тур“).

     

     

    жълтуруга съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от суфикса за съществителни „-тур“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж.)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“, by the „-тур“ noun suffix and by the „“ noun suffix (see „жълт“, „-тур“ and „“).

     

     

    жълтушка съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от суфикса „-ка“ (вж. „-ка1“)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „жълт“ and by the „-ка“ noun ending (see „жълт“ and „-ка1“).

     

     

    жълтък съществително име, формирано от корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ък“ (вж. „2“)|a noun, formed by the root in the adjective „жълт“ and by the „-ък“ ending of nouns (see „жълт“ and „2“).

     

     

    жълтъчен прилагателно име, формирано от съществителното „жълтък“ (вж.) и завършека за съществителни имена „-ен“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the noun „жълтък“ and by the noun ending „-ен“ (see „жълтък“ and „2“).

     

     

    жълтясва глагол, формиран от корена в прилагателното „жълт“ (вж.)|a verb, deriving from the root in the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    жъта съществително име (диалектно), успоредна форма на прилагателното „жълт“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of the adjective „жълт“ (see „жълт“).

     

     

    жътило съществително име (диалектно), формирано от успоредна форма на корена в прилагателното „жълт“ (вж.) и от завършека за минали действителни причастия „-ло“ (вж. „1“)|noun (vernacular), formed by a parallel form of the root in the adjective „жълт“ and by the suffix of past active participles „-ло“ (see „жълт“ and „1“).

     

     

    жътявец съществително име (диалектно), формирано от успоредна форма на корена в прилагателното „жълт“ (вж.), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за съществителни „-ец“ (вж. „“)|noun (vernacular), formed by a parallel form of the root in the adjective „жълт“, by the suffix of adjectives „“ and by the noun ending „-ец“ (see „жълт“, „1“ and „“).

     

     

     

  • З
  •  

    З

     

     

     

    1 емфатичен прономинален завършек, скъсена форма на „-зи“ (вж.)|emphatic pronominal suffix, an abbreviated version of „-зи“ (see „-зи“).

     

     

    2 завършек за съществителни и прилагателни имена|an ending of nouns and adjectives. По всяка вероятност е успоредна форма на „“ (вж. „1“).|In all likelihood it is a parallel version of „“ (see „1“).

     

     

    за предлог и префикс, описан е в книгата. ДА СЕ ДОРАЗРАБОТИ

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    забабува глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.) и от съществителното „баба“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“ and by the noun „баба“ (see „за“ and „баба“).

     

     

    забагря глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „багра“ (вж.)| и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „багра“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „багра“ and „5“).

     

     

    забада глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by a parallel version of the root in the verb „боде“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „боде“ and „5“).

     

     

    забедява глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „беда“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „беда“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „беда“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забежка съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от успоредна версия на корена в съществителното „бяг“ (вж.) и от завършека за съществителни от женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by a parallel version of the root in the noun „бяг“ and by the ending of feminine nouns „-ка“ (see „за“, „бяг“ and „-ка1“).

     

     

    забележителен прилагателно име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „белег“ (вж.), от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „белег“, by the ending of past passive participles „“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of adjectives „“ (see „за“, „белег“, „2“, „2“ and „2“).

     

     

    забележителност съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „белег“ (вж.), от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от завършека за прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни от женски род „-ост“ (вж.)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „белег“, by the ending of past passive participles „“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the ending of adjectives „“ and by the ending of feminine nouns „-ост“ (see „за“, „белег“, „2“, „2“, „2“ and „-ост“).

     

     

    забележка съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „белег“ (вж.) и от завършека за съществителни от женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „белег“ and by the ending of feminine nouns „-ка“ (see „за“, „белег“ and „-ка1“).

     

     

    забелязва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „белег“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „белег“, by the suffix „-в-“ for continuous and uninterrupted action and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „белег“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забентува глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното име „бент“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „бент“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бент“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забира глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бере“ and see „5“).

     

     

    забичва се глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното име „бик“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „бик“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „за“, „бик“, „-в-, 5“ and „се“).

     

     

    заблазва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от прилагателното „благ“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the adjective „благ“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „благ“, „-в-, and „5“).

     

     

    заблажува се глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в прилагателното „благ“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the adjective „благ“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „за“, „благ“, „-в-, „5“ and „се“).

     

     

    забленува глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от успоредна разновидност на корена в съществителното име „блян“ (вж. „блян1“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by a parallel version of the root in the noun „блян“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „блян1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забогатява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното име „Бог“ (вж.), от завършека за прилагателни „“ (вж. „4“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „Бог“, by the ending of adjectives „“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „Бог“, „4“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забогува глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното име „Бог“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „Бог“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“, as well as by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „Бог“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забодиква глагол (разговорно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (colloquial), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „боде“, by the verb ending „-к-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „боде“, „-к-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забожда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „боде“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „боде“ and „5“).

     

     

    заболява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното име „болка“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „болка“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „болка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    заборва се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бори се“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека „“ (вж. „5“) за глаголна основа от трета група и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бори се“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „за“, „бори се“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    заборичква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бори се“ (вж.), от завършека за съществителни имена „-ичък“ (вж. „-чък“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бори се“, by the noun ending „-ичък“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бори се“, „-чък“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    забрана съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното „бран“ (вж.), произлизащо от корена в глагола „бори се“ (вж.), както и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „бран“ from the root in the verb „бори се“ and by the feminine suffix „“ (see „за“, „бран“, „бори се“ and „3“).

     

     

    забранява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното „бран“ (вж.), произлизащо от корена в глагола „бори се“ (вж.), както и от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „бран“ from the root in the verb „бори се“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бран“, „бори се“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забръмчава глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „бръмбар“ (вж. „бръмбар“, „бумбар“, „буба“ и „бълха“), от форманта за глаголи „-ч-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „бръмбар“, by the verb formative „-ч-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бръмбар“, „бумбар“, „буба“, „бълха“, „-ч-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забръстява глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното име „бръст“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „бръст“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бръст“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забулва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „було“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „було“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „було“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забулест прилагателно име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „було“ (вж.) и завършека за съществителни и прилагателни „-ест“ (вж. „“ и „3“)|an adjective (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „було“ and by the ending of adjectives „-ест“ (see „за“, „було“, „“ and „3“).

     

     

    забулят прилагателно име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „було“ (вж.) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „4“)|an adjective (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „було“ and by the ending of adjectives „“ (see „за“, „було“ and „4“).

     

     

    забуря се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното „буря“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „буря“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „за“, „буря“, „5“ and „се“).

     

     

    забутва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бута“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бута“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бута“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забучва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бучи“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бучи“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бучи“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забългарява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в народностното име „българин“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the ethnonym „българин“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „българин“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забълшва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното име „бълха“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „бълха“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бълха“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забърква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бърка“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бърка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    забърниква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от завършека за съществителни „-ник“, от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бърка“, as well as by the noun ending „-ник“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бърка“, „-ник“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    забърча глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „бърчи“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „бърчи“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бърчи“ and „5“).

     

     

    забъхтя глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от глагола „бъхти“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the verb „бъхти“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бъхти“ and „5“).

     

     

    забягва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от съществителното име „бяг“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the noun „бяг“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „бяг“, „-в-“ and „5“).

     

     

    заважда1 глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в съществителното име „вада“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the noun „вада“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „вада“ and „5“).

     

     

    заважда2 глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вади“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вади“, by the „-жд-“ root ending, as well as by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „вади“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    завара съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вари се“ and by the feminine suffix „“ (see „за“, „вари2 се“ and „3“).

     

     

    заварва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вари се“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „вари2 се“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

     

    завареник съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), както и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вари се“ and by the noun ending „-ник“ (see „за“, „вари2 се“ and „-ник“).

     

     

    заварка съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“), както и от завършека за съществителни „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вари“ and by the noun ending „-ка“ (see „за“, „вари1“ and „-ка1“).

     

     

    заваркува глагол (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the „-к-“ verb ending, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „вари2 се“, „-к-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    заварник съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), както и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вари се“ and by the noun ending „-ник“ (see „за“, „вари2 се“ and „-ник“).

     

     

    заварява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „вари“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „вари1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    заведение съществително име „предприятие, магазин; кръчма, ресторант; учреждение“|noun “establishment, enterprise; pub, restaurant; institution”. Обикновено се смята за русизъм|It is usually considered a Russian loanword (БЕР, І, 126). За всички съставки на думата може обаче да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло, а именно за префикса и съответно предлога „за“ (вж.), за корена „веде“ (вж. „веде“ и „води“) и за завършека за съществителни „-ние“ (вж. „-ние“ и „-не“). При това положение думата би могла да се сметне за древнобългарска („прабългарска“), но за вторична заемка от руския в българския.|Yet all the components of the word have a supposedly Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin, namely the prefix and, respectively, preposition „за“ (see „за“), the root „веде“ (see „веде“ and „води“) and the noun ending „-ние“ (see „-ние“ and „-не“). Under these circumstances the noun „заведение“ might be considered an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) word, which has been reborrowed, though, by the Bulgarians from the Russian language.

     

     

    заведойка съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „1“) и „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „веде“ and by the noun endings „“ and „-ка“ (see „за“, „веде“, „води“, „1“ and „-ка1“).

     

     

    завежда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „веде“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „за“, „веде“, „води“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    завеселява се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от прилагателното име „весел“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека „“ (вж. „5“) за г&

  • И
  •  

    И

     

     

     

    1 завършек за множествено число.

    Може би е сродно и с осетинското „ы“ в завършека за множествено число „-ытӕ“, например „цӕстытӕ“ („очи“) от „цӕст“ („око“) (Abaev, 12).

    Разработено е във фишовете.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

    2 завършек за прилагателни и редни числителни имена в мъжки род.

    Разработено е във фишовете, но само за прилагателните. Като примери за прилагателни, служещи за географски наименувания и прякори, добави „Нови пазар“ от „нов“ и „Крум Страшни“ от „страшен“. Като числителни посочваш „пети“ от „пет“, „седми“ от „седем“ и „десети“ от „десет“.| e.g. „Нови пазар“ (the name of a town, literally “The New Market”) or „Крум Страшни“ (the name and nickname of a medieval Bulgarian ruler, “Krum the Terrible”).

    Във фишовете са посочени и славянските успоредици, но да се добавят и числителните: сръбски „и“ в „пети“ („пети“) от „пет“ („пет“), в „седми“ („седми“) от „седам“ („седем“) и в „десети“ („десети“) от „десет“ („десет“), чешки “ý” в “pátý” („пети“) от “pět” („пет“), “sedmý” („седми“) от “sedm” („седем“) и в “desátý” („десети“) от “deset” („десет“). Обърни специално внимание на руските „седьмой“ („седми“) от „семь“ („седем“) и „восьмой“ („осми“) от „восемь“ („осем“), където за разлика от „пятый“ („пети“) от „пять“ („пет“) и „десятый“ („десети“) от „десять“ („десет“) гласната в завършека е определено по-отдалечена от българската гласна „и“ дори в сравнение с „ы“, полски “y” в “piąty” („пети“) от “pięć” („пет“), “siódmy” („седми“) от “siedem” („седем“), “dziesiąty” („десети“) от “dziesięć” („десет“).

    Уралоалтайски успоредици: мордвински мокша „“ в „сери“ („висок“) от „серӭ“ („ръст, бой, височина“) или във „вайи“ („маслен, мазен“) от „вай“ („масло“), унгарски “-i” в “egyetemi” („уиверситетски“) от “egyetem” („университет“) , както и в “ötödik” („пети“) от “öt” („пет“), “hetedik” („седми“) от “hét” („седем“), “tizedik” („десети“) от “tíz” („десет“), турски “-i” в “beşinci” („пети“) от “beş” („пет“), както и “yedinci” („седми“) от “yedi” („седем“), монголски „-ү-“ в „дѳрѳвдүгээр“ („четвърти“) от „дѳрѳв“ („четири“) и в „есдүгээр“ („девети“) от „ес“ („девет“).

    Уралоалтайските съответствия са определено по-близо до българската гласна „и“ в завършека за прилагателни и редни числителни, отколкото повечето славянски успоредици. Само южнославянските форманти за прилагателни и редни числителни съвпадат напълно с българските, но това може да се дължи и на случайност, както английското “much” и испанското “mucho”.

    Най-същественото е констатираният от Васил Златарски и Омелян Прицак древнобългарски („прабългарски“) суфикс за редни числителни „-ТИ“ в „БЕХТИ“, посочващ приписката на Тудор Черноризец Доксов от 907 г. датата, на която кан Борис І покръства себе си и българите. В календарния израз „ЕТХЬ БЕХТИ“ думата „БЕХТИ“ обозначава петия месец от годината на кучето според дохристиянския български календар, а „БЕХТИ“ идва от „БЕХ“ („пет“), цифрата, която българите са използвали до покръстването си само като календарен термин за петия месец от годината (Златарски,І/2, 55; Pritsak, 75). По всичко личи, че древнобългарският („прабългарският“) суфикс за редни числителни като календарни термини съдържа два форманта, които са налице и в новобългарския език, а именно „“ и „“ (вж. „4“).

    ИЗВАДЕНО Е ОТ СТАТИСТИКАТА!

     

     

    3 завършек (диалектно и остаряло) за локатив, успоредна форма на „“ (за повече подробности вж. „2“)|suffix (vernacular and obsolete) of locative, a parallel form of „“ (see „2“).

     

     

    4 завършек за глаголна основа от втора група.

    Разработено е във фишовете и книгата.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    5, -й определителен член за някои прилагателни имена в мъжки род единствено число, например „Нови пазар“ наместо „Новия пазар“ или „Новият пазар“ или „Крум Страшни“ наместо „Крум Страшния“. Един от успоредните или производните варианти на определителния член „-т-“ (вж. „2-“).|Definite article for some adjectives in masculine singular, e.g. „Нови пазар“ instead of „Новия пазар“ (the name of a town, literally “The New Market”) or „Крум Страшни“ instead of „Крум Страшния“ (the name and nickname of a medieval Bulgarian ruler, “Krum the Terrible”). It might be a parallel form or a derivative from the „-т-“ definitive article (see „2-“). Наличието на определени и неопределени прилагателни в славянските езици:|The existence of definite and indefinite adjectives in the Slavic languages: например на сръбски|e.g. in Serb „нови“ срещу|versus „нов“ („нов“|“new”), руски|Russian „новый“ срещу|versus „нов“ („нов“|“new”) или полски|or Polish “nowy” срещу|versus “now” („нов“|“new”), е по-скоро един от немалоборойните уралоалтаизми, наследени от славяните още от времето на праславянската епоха|is rather one of the numerous Ural-Altaic words and features the Slavs have inherited as far back as during the Primitive Slavonic Age. По всичко личи, че като вариант или производно на члена „2-“ определителният член „4, -й“ също има древнобългарско („прабългарско“) потекло.|In all likelihood, as a version or a derivative of the „2-“ article, the „4, -й“ definitive article has also an Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin.

     

     

    игла съществително име „тънка метална пръчица, на единия край изострена, а на другия с дупчица“|noun “needle”.

    РАЗРАБОТЕНО Е ПЛАХО ВЪВ ФИШОВЕТЕ, КОРЕНЪТ Е МАЙ ОБЩ ЗА ИНДОЕВРОПЕЙСКИТЕ И УРАЛОАЛТАЙСКИТЕ ЕЗИЦИ, НО МОЖЕ ОПРЕДЕЛЕНО ДА СЕ СВЪРЖЕ С ТЮРКСКОТО „ОК“ ЗА „СТРЕЛА“ (КАРАЙ ПО СЕВОРТЯН).

    ДА СЕ ВКЛЮЧИ В СТАТИСТИКАТА КАТО ОСНОВЕН КОРЕН!

     

     

    игловръх съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „игла“ (вж.) и от съществителното „връх“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the noun „игла“ and by the noun „връх“ (see „игла“ and „връх“).

     

     

    иглолистен прилагателно име, формирано от съществителното „игла“ (вж.), от съществителното име „лист“ (вж.) и от завършека за прилагателни и съществителни „“ (вж. „-н3”)|an adjective, formed by the noun „игла“, by the noun „лист“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „игла“, „лист“ and „-н3”).

     

     

    -ие завършек на съществителни от среден род в единствено число, разширен вариант на „“ (вж.)|an ending of neuter nouns, an enlarged version of the „“ suffix (see „“).

     

     

    из предлог за преместване отвътре навън или в границите на нещо. В източно- и западнославянските езици се употребява наред с автентично славянския префикс вы-, ви-, vy-, wy-, wu-, но Фасмер дава за „из“ само западно индоевропейски успоредици, докато за вы-, ви-, vy-, wy-, wu- посочва и авестийското uz-, us-, староперсийското ud-, староиндийското ud „на, нагоре, из“ (Фасмер, І, 366), които очевидно са сродни на българското „из“. Наличието на доста точни индоирански успоредици прави твърде вероятно наличието на „из“ и в индоиранския лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“), като праславянския е бил навярно повлиян от някой индоирански език, ако не и направо от „прабългарския“ (да се доразработи).

    (НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА).

     

     

    избабя глагол (диалектно), формиран от корена в съществителното „баба“ (вж.), от префикса и съответно предлога „из“ (вж.)и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the root in the noun „баба“, by the prefix and, respectively, preposition „из“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „баба“, „из“ and „5“).

     

     

    избажда глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „боде“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „боде“, as well as „5“).

     

     

    избедява глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в съществителното име „беда“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the noun „беда“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „беда“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избежен прилагателно име (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в съществителното „бяг“ (вж.) и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the noun „бяг“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „из“, „бяг“ and „2“).

     

     

    избелязва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в съществителното име „белег“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the noun „белег“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „белег“, „-в-“ and „5“).

     

     

    изберка същесвително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „бере“ (вж.) и от умалителния завършек за съществителни от женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „бере“ and by the diminutive ending of feminine nouns „-ка“ (see „из“, „бере“ and „-ка1“).

     

     

    избир съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „из“ and „бере“).

     

     

    избира глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „из“ and „бере“).

     

     

    избирател съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. „3“), както и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“, by the noun ending „“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „из“, „бере“, „3“ and „2“).

     

     

    избирателен прилагателно име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. „3“), от завършека за съществителни и прилагателни имена „“ (вж. „2“) и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“, by the noun ending „“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „из“, „бере“, „3“ „2“ and „2“).

     

     

    избирач съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ач“ (вж. „“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the noun ending „-ач“ (see „из“, „бере” and „“).

     

     

    избирнак съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за съществителни „-нак“ (вж. „-нак, -нек“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the noun ending „-нак“ (see „из“, „бере” and „-нак, -нек“).

     

     

    избирък съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от суфикса „“ за съществителни от съществителни (вж. „2“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the „“ suffix of nouns from nouns (see „из“, „бере” and „2“).

     

     

    изблагославя глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от прилагателното име „благ“ (вж.), от съществителното „слово“ (вж.) с променена коренна гласна и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the adjective „благ“, by the noun „слово“ with a modified stem vowel and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „благ“, „слово“ and „5“).

     

     

    изблажава се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в прилагателното име „благ“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the adjective „благ“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „из“, „благ“, „-в-, „5“ and „се“).

     

     

    изблазня глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в прилагателното име „благ“ (вж. „блазни“ и „благ“), от завършека за прилагателни „“ (вж. „3“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the adjective „благ“, by the ending of adjectives „“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „блазни“, „благ“, „3“, and „5“).

     

     

    избленува глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна разновидност на корена в съществителното име „блян“ (вж. „блян1“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the noun „блян“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „блян1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избодиня глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за глаголи „-н-“ (вж. „-н-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „боде“, by the verb ending „-н-“, and by stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „боде“, „-н-1“ and „5“).

     

     

    избожда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „боде“ and by stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „боде“ and „5“).

     

     

    избор съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „из“ and „бере”).

     

     

    изборен прилагателно име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the ending of adjectives „-ен“  (see „из“, „бере” and „2“).

     

     

    изборичква глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „бори се“ (вж.), от завършека „-ичък“ за съществителни имена (вж. „-чък“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „бори се“, by the noun ending „-ичък“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „бори се“, „-чък“, „-в-“ and „5“).

     

     

    изборност съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“), както и от завършека за съществителни от женски род „-ост“ (вж.)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“, by the ending of adjectives „-ен“ and by the ending of feminine nouns „-ост“ (see „из“, „бере”, „2“ and „-ост“).

     

     

    избраник съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the noun ending „-ник“ (see „из“, „бере” and „-ник“).

     

     

    избръмчава глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в съществителното име „бръмбар“ (вж. „бръмбар“, „бумбар“, „буба“ и „бълха“), от форманта за глаголи „-ч-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the noun „бръмбар“, by the verb formative „-ч-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бръмбар“, „бумбар“, „буба“, „бълха“, „-ч-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избужда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „буди“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „буди“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „буди“ and „5“).

     

     

    избутва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „бута“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „бута“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бута“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избуява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от глагола „буи“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the verb „буи“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „буи“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избъдва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глаголната форма „бъде“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb form „бъде“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бъде“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избъжда глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глаголната форма „бъде“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb form „бъде“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бъде“ and „5“).

     

     

    избълнува глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от успоредна разновидност на корена в съществителното име „блян“ (вж. „блян1“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by a parallel version of the root in the noun „блян“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „блян1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избълшва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), т съществителното име „бълха“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the noun „бълха“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бълха“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избърква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb  „бърка“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“ , „бърка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избърниква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от завършека за съществителни „-ник“, от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „бърка“, as well as by the noun ending „-ник“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бърка“, „-ник“, „-в-“ and „5“).

     

     

    избъхтя глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от глагола „бъхти“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the verb „бъхти“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs  (see „из“, „бъхти“ and „5“).

     

     

    избягва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от съществителното име „бяг“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the noun „бяг“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „из“, „бяг“, „-в-“ and „5“).

     

     

    извадка съществително име, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „вади“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „вади“ and by the noun ending „-ка“ (see „из“,, „вади“ and „-ка1“).

     

     

    изважда глагол, формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „вади“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „вади“, by the root ending „-жд-“ as well as by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „вади“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    извара съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „вари“ and by the feminine suffix „“ (see „из“, „вари1“ and „3“).

     

     

    изваркува глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), , от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), от завършека „-к-“ (вж.) за глаголи, от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „вари се“, by the „-к-“ verb ending, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see by the root in the verb „вари се“, by the „-к-“ verb ending, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „из“, „вари2 се“, „-к-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    изварчанин съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „из“ (вж.), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“) и от завършеците за съществителни „“ (вж.), „“ (вж. „1“) и „-ин“ (вж. „-ин2“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „из“, by the root in the verb „вари“ and by the noun&

  • Й
  •  

    Й

     

     

     

    определителен член за прилагателни имена в мъжки род единствено число (поетично, остаряло) Например: „И всяка възраст, класа, пол, занятье, зимаше участие в това предприятие: богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът“ (Иван Вазов). По-нов вариант на стария определителен член на прилагателни имена „“ (вж. „4“)|definite article for adjectives in masculine singular (poetic, obsolete). E.g.: “And each age, class, gender and profession was taking part in this initiative: the rich with the money, the poor with his labor, the girls with the needle, the erudite with his mind.” (by Ivan Vazov, a classical Bulgarian poet and writer). In fact the “” definite article might be a more recent version of the old „“ definite article (see „4“).

     

     

    йелтица съществително име (диалектно, Странджанско) „шевица по рамото на риза“|noun (dialect of the region of the Strandja Mountain in Southeast Bulgaria) “embroidery on the shoulder of a shirt”. Успоредна форма на „алтица“ (вж.).|A parallel form of „алтица“ (see „алтица“).

     

     

     

     

     

     

  • К
  •  

    К

     

     

     

    1 емфатичен прономинален завършек.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    2, -ък формант за съществителни от съществителни или за съществителни от прилагателни. Разработено е във фишовете.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    -к-1 формант за глаголи от междуметия.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    -к-2 умалителен суфикс за съществителни имена и глаголи, например „тичка“ от „тича“. По всяка вероятност е успоредна форма на умалителния завършек за съществителни в женски род „-ка“ (вж. „-ка1“) и на умалителния суфикс за съществителни и прилагателни „-чък“ (вж.).|a diminutive suffix of nouns and verbs, e.g. „тичка“ (“to run [usually about a kid]”) from „тича“ (“to run”). In all likelihood it is a parallel version of the diminutive ending of feminine nouns „-ка“ and of the diminutive suffix of nouns and adjectives „-чък“ (see „-ка1“ and „-чък“).

     

     

    казва глагол „говори, дума, разказва; нарича, именува; съобщава, обажда; заплашва с наказание; нарежда, разпорежда, заповядва; изговаря, произнася“|noun “to say, to tell, to relate; to name; to call.

    Разработено е в книгата, да се добавят, уточнят и подредят следните уралски успоредици: марийски „кӱште-“ („заповядва“), лапландски “gǫč’čo-” („повиква, наименува, описва; поръчва, заповядва, иска“), фински “kutsu-” („кани; нарича, наименува“), естонски “kutsu-” („повиква, кани, апелира; нарича, наименува“), хантийски „куть-“ („примамва, съблазнява, подвежда“). (Rédei, 192)

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    как местоиме за питане, има го във фишовете, но да се добавят и следните тюркски успоредици: уйгурски “kaidak” и “kandak” („как; какъв“), староузбекски “kanda” („как; къде“), киргизки „калай“ („как“), алтайски „канин“ („как“), хакаски „кайдак“ („как“), шорски „кайдыг“ („какъв; как“), татарски (диалектно) „каила“ („как“), казански татарски „кана“ („как“), османотурски “kanda” („как; къде“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    кака съществително име „по-стара сестра; по-стара сродница или жена на по-стар сродник; по-възрастна жена“|noun “elder sister; sis; aunt”.

    Има го и във фишовете, и в книгата, но трябва да се доразработи.

    Да се подредят и доуточнят и следните уралски успоредици: марийски „ака“ („кака“) (Rédei, 752-753).

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    какъв местоиме за питане, има го във фишовете, но да се добавят следните тюркски успоредици: уйгурски “kaidak” („какъв; как“), староузбекски “kaidag’” („какъв“), киргизки „кайсы“ и „кандай“ („какъв“), алтайски „кайзы“ („кой от; какъв“), „канди“ („какъв“) и „кажы“ („какъв“), хакаски „кайдығ“ („какъв“), шорски „кайдыг“ („какъв; как“), сибирски татарски „кала“ и „кǝү“ („какъв“) , казански татарски „кайсы“ („какъв“), караимски „кайсы“ („какъв“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    калавуз съществително име (остаряло) „водач, придружител; голяма часовникова стрелка; отдушник на бъчва или друг съд; нишан към скрито имане; търговски посредник“|noun (obsolete) “guide, companion; the long hand of a clock or of a watch; safety valve or outlet of a vessel; a hidden treasure sign”. Налице е и в балканските езици|It is present in the Balkan languages as well: румънски|Romanian “călăuz” и|and “călăuză” („водач, пътеводител; указател, наръчник“|“guide; reference book, manual”), албански|Albanian “kallaus” („водач, придружител“|“guide, companion”) и гръцки|and Greek „κολαοῦζος“ („водач“|“guide”). Измежду славянските езици фигурира единствено в сръбския под формата:|Among the Slavic languages it figures only in Serb under the form of: „калауз“ („шперц; закупчик, посредник; пътеводител“|“master key; purchasing agent; guide”). И българската дума, и балканските съответствия, и сръбската успоредица се смятат за заемки от турското:|The Bulgarian word, the Balkan counterparts and the Serb parallel are considered loanwords from Turkish: “kılavuz”, диалектно|vernacular “kılauz” („пътеводител, пътепоказател; указател, наръчник; стройник; хирургична игла“|“guide, guide board; reference book, manual; match maker; surgery needle”) (БЕР. ІІ, 158). Съвременната форма би могла да се свърже обаче с древнобългарския („прабългарския“) корен „колобър“, титла на българските жреци преди покръстването|However, the modern form might be associated with the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) root „колобър“, as the Bulgarians called their heathen priests in pre-Christian times (Бешевлиев, Първобългарски, 71-72). В такъв случай би могло да се приеме, че съществителното „калавуз“ произлиза от „колобър“, но се е променило под турско влияние или е било заето вторично от турския. Могат да бъдат посочени следните тюркски съответствия на българското „калавуз“ или „колобър“:|It might be admitted, therefore, that the „калавуз“ noun originates from „колобър“, but that it has changed under Turkish influence or that it has been borrowed again from Turkish. Bulgarian „калавуз“ or „колобър“ can be associated with the following Turkic counterparts: уйгурски|Uyghur “kulağuz” („водач, придружител, пътеводител“|“guide, companion”), турски|Turkish “kılavuz” („пътеводител, пътепоказател; указател, наръчник; стройник; хирургична игла“|“guide, guide board; reference book, manual; match maker; surgery needle”). Под формите „κολοβρον“, „κουλουβρος“ и „κολοβρος“ думата фигурира в каменните надписи на гръцки език от времето на кан Омуртаг (814-831), кан Маламир (831-836) и кан Пресиян (836-852) и очевидно принадлежи на уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|Under the forms of „κολοβρον“, „κουλουβρος“ and „κολοβρος“ the word is found in the stone inscriptions, carved in Greek by the order of King Omurtag (814-831), King Malamir (831-836) and King Pressian (836-852), and it obviously belongs to the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    калавузин съществително име, успоредна форма на „калавуз“ (вж.)|noun, a parallel form of „калавуз“ (see „калавуз“).

     

     

    калауз съществително име, успоредна форма на „калавуз“ (вж.)|noun, a parallel form of „калавуз“ (see „калавуз“).

     

     

    калаузин съществително име, успоредна форма на „калавуз“ (вж.)|noun, a parallel form of „калавуз“ (see „калавуз“).

     

     

    калина съществително име „по-малка зълва, която снахата е заварила мома; зълва; всяка жена, мъжова роднина; дърво с бели цветове и кичести червени плодове“

    Към писаното на фиша да се добавят следните тюркски успоредици: уйгурски “kälin” („снаха“), староузбекски “kalin” („снаха“), киргизки „каин“ („женска роднина на съпругата спрямо съпруга“) и „келин“ („снаха“), алтайски „каин“ („женска роднина на съпругата спрямо съпруга“) и „келин“ („снаха“), хакаски „келин“ („снаха“), шорски „кели“ („снаха; етърва“), сибирски татарски „кǝлǝш“ („невеста, либе, млада жена“) и „кǝлин“ („снаха“), казански татарски „килин“ („снаха“), кримски татарски „кǝлин“ („снаха“), казански татарски „кǝлǝш“ („омъжена жена, съпруга“), караимски „каин“ („женска роднина на съпругата спрямо съпруга; шурей“), османотурски “kain” („женска роднина на съпругата спрямо съпруга“), турски “gelin” („булка, младоженка; снаха“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    калпак съществително име, има го във фишовете, да се добавят следните тюркски успоредици: киргизки „калпак“ („калпак; капак, капачка“), алтайски „калпак“ („калпак“), хакаски „калпак“ („шапка“), казански татарски „калпак“ („калпак; капак, капачка“), кримски татарски „калпак“ („калпак“), турски “kalpak” („калпак“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    капище съществително име „езическо светилище“. Описано е във фишовете, да се добавят и подредят следните тюркски успоредици: алтайски „кэп“ („мярка, модел, еталон, калъп“), шорски „кэп“ („мярка, модел, еталон, калъп“) и „кэбэр“ („лик, облик, вид, еталон“)

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    кара се глагол „препира се, хока, мъмри псува“. Има го във фишовете, да се добавят следните тюркски успоредици: староузбекски “karish-“ („дърпа се, кара се“), киргизки „карга-“ („кара се, псува; проклина, заклева“), алтайски „карға-“ („кара се, псува; проклина, заклева“) и „кырыш“ („кавга, битка“), хакаски „карға-“ („кара се, псува; проклина, заклева“) и „кырыс“ („кавга, борба“), шорски „карга-“ („кара се, псува; проклина, заклева“) и „кырыш“ („кавга, битка“), сибирски татарски „карға-“ („кара се, псува; проклина, заклева“), казански татарски „карга-“ („кара се, псува; проклина, заклева“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    Карагуй име на селище в Плевенско, производно от „крагуй“ (вж.)|the name of a settlement in the region of Pleven, a derivative from „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    Карагуйски лично фамилно име, производно от „крагуй“ (вж.)|a personal last name, deriving from „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    Карагуйското име на местност в Троянско, производно от „крагуй“ (вж.)|a place name in the region of Troyan in the middle of the Northern Balkan, a derivative from „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    карагун съществително име (диалектно), успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of „крагуй“ see „крагуй“).

     

     

    караул съществително име, смята се за турцизъм и усърдно се заменя със славянското „стража“, но е достатъчно производителен и жив корен. Да се добавят следните тюркски успоредици: староузбекски “karaul” („караул; оградителен отред; предупредителна ловна дружина“), киргизки „караул“ („караул“), алтайски „караул“ („караул“), татарски „караул“ („караул; мушка или прицел на пушка“), казански татарски „караул“ („караул“).

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    каргув съществително име (диалектно), успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    каргуест прилагателно име (диалектно), производно от „крагуй“ (вж.)|a vernacular adjective, deriving from „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    каргуй съществително име (диалектно), успоредна форма на „крагуй“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of „крагуй“ (see „крагуй“).

     

     

    каша съществително име „ядене от гъсто сварено брашно; смачкани плодове за ракия; нещо рядко, полутечно; неразбория, бъркотия“|noun “gruel, porridge; mess”. Измежду балканските езици е налице само в:|Among the Balkan languages it figures only in: румънски|Romanian “cașă” („каша“|“gruel, porridge”) и гръцки (диалектно)|and Greek (vernacular) „κάσα“ („каша от едро счукан нахут, разбъркан с топла вода“|“a porridge made out of coarsely ground chick peas and mixed with warm water”), за които се предполага обаче, че са заемки от български|Yet the Balkan forms are supposed to be loanwords from Bulgarian (БЕР, ІІ, 298). Присъства на практика във всички славянски езици:|It is present in practically all the Slavic languages: сръбски|Serb „каша“ („каша“|“gruel, porridge”), хърватски|Croat “kaša” („каша; скорбяла“|“gruel, porridge; starch”), словенски|Slovenian “kaša” („каша“|“gruel, porridge”), словашки|Slovak “kaša” („каша; разтвор; смачкани от каша картофи“|“gruel, porridge; solution; potatoes, smashed into a porridge”), чешки|Czech “kašе” („каша; пюре“|“gruel, porridge; purée”), украински|Ukrainian „каша“ („каша“|“gruel, porridge”), руски|Russian „каша“ („каша“|“gruel, porridge”), полски|Polish “kasza” („булгур; булгурена каша; [диалектно] брашнена каша“|“groats; groats porridge; [vernacular] flour porridge”) и горнолужишки|and Upper Sorbian “kaša” („развалена напитка; развалена течност“|“spoiled drink; spoiled liquid”), които се извеждат от праславянски корен:|which are deduced from the Primitive Slavonic root: *kāšā<*kās-jā. Връзката с останалите индоевропейски езици обаче е ненадеждна. Някои учени търсят родство със:|However, the link with the remaining Indo-European languages is uncertain. Some scholars look for a kinship with: староиндийското|Sanskrit “kváthati” („готви, вари [ядене]“|“to cook, to boil [a meal]”), гръцкото|Greek „κόσκινον“ („сито, решето“|“bolter, sieve; riddle”), литовското|Lithuanian “kόštì” („цеди“|“to strain, to filter, to squeeze”) и|and “kàsti” („копае“|“to dig”) и латвийското|and Latvian “kãst” („цеди“|“to strain, to filter, to squeeze”), но поради своята неубедителност тези предположения само дават храна за нови полемики|but, because of their unconvincing character, these conjectures only cause further debates (Фасмер, ІІ, 214; БЕР, ІІ, 297-298). В действителност, дори в сравнение с някои от славянските си съответствия, българското съществително име „каша“ има по-голямо семантично и достатъчно видимо фонетично покритие със следните тюркски форми:|In reality, even if compared to some of its Slavic counterparts, the Bulgarian noun „каша“ has a more pronounced semantic and a visible phonetic similarity with the following Turkic forms: киргизки|Kyrgyz „көжө“ („течна каша от житни зърна“|“a gruel of cereals”), шорски|Shor „кöзэм“ („каша от чукано овесено брашно с краве масло“|“a porridge, made out of pounded oat flour mixed with cow butter”). Под формата „ⰍⰀⰞⰉⰜⰀ“ („КАШНЦА“) думата се среща в славянския глаголически ръкопис „Синайски евхологий“, създаден през ХІ в. и пазен в един монастир на Синайския полуостров, което свидетелства за ранното заемане на корена в славянските езици. По всичко личи, че това е една от немалкото общославянски думи от алтайско потекло, навлезли в славянските езици още в праславянската епоха и че българското „каша“ произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. По всяка вероятност думата е преминала в праславянския било направо от българския, било от някой уралоалтайски език, близък до българския.|Under the form of „ⰍⰀⰞⰉⰜⰀ“ („КАШНЦА“) the word is found in the “Sinai Prayer-Book”, an 11th century Slavonic Glagolitic manuscript, preserved in a monastery on the Sinai Peninsula, which testifies that the same root has penetrated into the Slavic languages at quite an early stage. Everything seems to indicate that this is just one of many All-Slavic words of Altaic origin, which have penetrated into the Slavic languages as far back as the Primitive Slavonic Age, and that the Bulgarian noun „каша“ originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language. Most likely the word has been borrowed by the Slavs either directly from Bulgarian, or from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian.

     

     

    кашав прилагателно име, производно от съществителното „каша“ (вж.)|an adjective, deriving from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    каше съществително име (диалектно), успоредна форма на „каша“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of „каша“ (see „каша“).

     

     

    кашевар съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „каша“ и от корена в глагола „вари“ (вж. „вари2“)|a noun (vernacular), formed by the root in the noun „каша“ and by the root in the verb „вари“ (see „каша“ and „вари2“).

     

     

    кашка глагол, производно от съществителното „каша“ (вж.)|a verb, deriving from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    кашкав прилагателно име, производно от съществителното „каша“ (вж.)|an adjective, deriving from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    кашкавост съществително име, производно от прилагателното „кашкав“, което на свой ред произлиза от съществителното „каша“ (вж.)|noun, a derivative from the adjective „кашкав“, which in its turn derives from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    кашкотина съществително име (диалектно), производно от съществителното „каша“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    кашлевец съществително име, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашлевица съществително име, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашливец съществително име, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашлица съществително име, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашличав прилагателно име, производно от „кашля“ (вж.)|adjective, a derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашличаво съществително име, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашличавост съществително име, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашличе съществително име, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|noun, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашлюка глагол, диалектно, производно от „кашля“ (вж.)|verb, a vernacular derivative from „кашля“ (see „кашля“).

     

     

    кашля глагол „шумно изкарва въздух от гърдите си поради дразнене в дихателните органи“|verb “to cough”. Измежду балканските езици единствената успоредица, която обикновено се посочва, е албанското:|The only Balkan parallel that is usually indicated is Albanian: “kollë” („кашля“|“to cough”)) от по-старо|from older kās-lā” („кашлица“|“cough”). Същият старинен корен е напълно еднакъв по смисъл и по звучене не само с българската дума, но и със славянските им съответствия:|The same ancient root is completely identical in meaning and sounding not only to the Bulgarian word, but also to their Slavic counterparts: сръбски|Serb „кашљати“ („кашля“|“to cough”), хърватски|Croat “kašljati” („кашля“|“to cough”), словенски|Slovenian “kašljati” („кашля“|“to cough”), словашки|Slovak “kašlat’” („кашля“|“to cough”), чешки|Czech “kašlat” („кашля“|“to cough”), украински|Ukrainian „кашляти“ („кашля“|“to cough”), руски|Russian „кашлять“ („кашля“|“to cough”), беларуски|Belarusian „кашляць“ („кашля“|“to cough”), полски|Polish “kaszlać” („кашля“|“to cough”), горнолужишки|Upper Sorbian “kašlać” („кашля“|“to cough”) и долнолужишки|and Lower Sorbian “kašlaś” („кашля“|“to cough”). За отбелязване е обаче диалектното|However, there should be also noted the vernacular украинско|Ukrainian „кахи“ („кашлица“|“cough”) и диалектното руско|and the vernacular Russian „кахикать“ („кашля“|“to cough”) (Фасмер, ІІ, 215), които може да са и някакъв остатък от по-специфичен и по-автентично славянски корен|which might be some remnants of a more specific and more authentic Slavic root. Сред останалите индоевропейски успоредици са:|Among the remaining Indo-European parallels there are: кюрдските|Kurdish “kuxik” („кашлица“|“cough”) и|and “kuxîn” („кашля“|“to cough”), староиндийските|Sanskrit “kāsa-”, “kāsā-”, “kās-” („кашлица“|“cough”) и|and “kāsate” („кашля“ в трето лице единствено число|“[he, she, it] coughs”), староисландски|Old Icelandic “hōsti” („кашлица“|“cough”), старовисоконемски|Old High German “huosto” и|and “Husten” („кашлица“|“cough”), литовски|Lithuanian “kóseti” („кашля“|“to cough”) и латвийски|and Latvian “kãsêt” („кашля“|“to cough”) от индоевропейски корен|from the Indo-European root *kwās-, *kwǝs-. Не е изключено сродни на индоевропейския корен да са и:|There might be also a kinship between the Indo-European root and: сибирско татарското|Siberian Tatar „кокулда-“ („смее се; кашля“|“to laugh; to cough”) и монголското|and Mongolian „ханиах“ и|and „ханиалгах“ („кашля“|“to cough”). Наличието на подобен корен в кюрдския и голямото фонетично и семантично покритие на българското „кашля“ със староиндийските успоредици правят слабо вероятно славянското потекло на българската дума|The existence of a similar root in Kurdish and the high similarity degree of Bulgarian „кашля“ with the Sanskrit counterparts make a Slavic origin of the Bulgarian word highly improbable. При това, не само староалбанската, българската и славянските форми, но и някои балтийски съответствия също съдържат в корена си ликвидата „л“ (“l”):|Moreover, not only the Old Albanian, Bulgarian and Slavic forms, but also some Baltic parallels contain the “l” liquid: литовското|Lithuanian “kosulỹs” („кашлица“|“cough”) и латвийските|and Latvian “kãsulis” („кашлица“|“cough”) и|and “kãšļi” („магарешка кашлица“|“whooping cough”) (БЕР, ІІ, 301).Тези форми подсказват достатъчно голяма старинност на корена и изключват възможността както за българска заемка в славянските езици, така и за славянска заемка в българския език|These forms suggest a sufficiently remote ancientness and they preclude any borrowing either from Bulgarian to the Slavic languages or from the Slavic languages to Bulgarian. Не бива да се отхвърля напълно и евентуалността коренът да е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици, но по всичко личи, че българското „кашля“ идва от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|Neither should one reject altogether the likelihood of a root, common to the Indo-European and Ural-Altaic languages, but everything seems to indicate that the Bulgarian „кашля“ originates from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    кашник съществително име (диалектно), производно от съществителното „каша“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    Кашовица име на село в Белослатинско, производно от корена в съществителното „каша“ (вж.)|the name of a village in the region of Byala Slatina in Northwest Bulgaria, a derivative from the root in the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    кашулига съществително име (диалектно), производно от съществителното „каша“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the noun „каша“ (see „каша“).

     

     

    кисалец съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисало съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисаломлек съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисалопея съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисалък съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисаляк съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисел прилагателно име „който има вкус на зелено грозде“, лимон, оцет и подобни; престоял в саламура или ферментирал; който е почнал да вкисва“|adjective “sour”. Измежду балканските езици е налице в румънския: “chiseliţă” („компот; чорба от лобода или друга трева; чорба от трици“), което се смята обаче за заемка от български или от „славянски“|Among the Balkan languages it figures only in Romanian “chiseliţă” (“stewed plums etc”), but it is considered a loanword from Bulgarian or from “Slavic” (БЕР, ІІ, 386; Ciorӑnescu, 183). Под една или друга форма думата действително присъства на практика във всички славянски езици:|Indeed, under one form or another, the word figures in practically all the Slavic languages: сръбски|Serb „кисео“ („кисел“|“sour”), хърватски|Croat “kiseo” („кисел“|“sour”), словенски|Slovenian “kísel” („кисел“|“sour”), словашки|Slovak “kyslý” („кисел“|“sour”), чешки|Czech “kyselý” („кисел“|“sour”), украински|Ukrainian „кислий“ („кисел“|“sour”), руски|Russian „кислый“ („кисел“|“sour”), полски|Polish “kisiel” („малеби; вид пелте от картофено брашно и плодов сок“|“pudding; a jelly made out of potato flour and fruit juice”) и горнолужишки|and Upper Sorbian “kisały” („кисел“|“sour”). Връзката с останалите индоевропейски езици обаче е несигурна|However, the link with the remaining Indo-European languages is uncertain. Макс Фасмер посочва:|Max Vasmer indicates: староиндийското|Sanskrit “kuthitas” („смърдящ, смрадлив, миризлив“|“stinking”) и латвийските|and the Latvian forms “kûsât” („ври“|“to boil”) и|and “kūsuls” („извор“|“spring, source”) (Фасмер, ІІ, 239), което никак не е убедително|which is by no means convincing. Всъщност българското прилагателно име „кисел“ и славянските му съответствия имат пълно семантично и голямо фонетично покритие с киргизкото „кышкыл“ („кисел“). По всичко личи, че това е корен от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език, който на твърде ранен етап е преминал и в славянските езици ако не от българския, то поне от някой тюркски език, близък до българския. Под формата „КЪIСYЛЪ“ или по-точно „ⰍⰟⰉⰔⰡⰎⰟ“ думата се среща в „Синайския требник“ (Старобългарски, І, 778), един славянски глаголически ръкопис от Х или най-късно ХІ в., което подсказва, че заемането й в славянските езици може да е станало още в праславянската епоха.|As a matter of fact the Bulgarian adjective „кисел“ and its Slavic counterparts have a complete semantic and a pronounced phonetic similarity to Kyrgyz „кышкыл“ (“sour”). Everything seems to indicate that this is a root from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language and that the same root has penetrated into the Slavic languages, if not from Bulgarian, at least from some Turkic language, close to Bulgarian. Under the form of „КЪIСYЛЪ“ or, rather, „ⰍⰟⰉⰔⰡⰎⰟ“ the word is found in the “Sinai Prayer-Book” (Старобългарски, І, 778), a Slavic Glagolitic manuscript, written in the 10th or, at the latest, in the 11th century. This seems to confirm that the Slavs might have borrowed it as far back as the Primitive Slavonic Age.

     

     

    Киселаров лично фамилно име, производно от корена в прилагателното „кисел“ (вж.)|a personal last name, deriving from the root in the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

    киселачка съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселаш съществително име, производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun, a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселек съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселеник съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселец съществително име, производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun, a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    Киселец името на село в Търговищко (Ескиджумайско) в Североизточна България, производно от корена в прилагателното „кисел“ (вж.)|the name of a village in Northeast Bulgaria, a derivative from the root in the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    кисели глагол, производен от прилагателното „кисел“ (вж.)|verb, deriving from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселик съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселин съществително име (диалектно), производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселина съществително име, производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun, a derivative from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселинен прилагателно име, производно от съществителното „киселина“, което пък е производно от прилагателното „кисел“ (вж.)|an adjective deriving from the noun „киселина“, which in its turn derives from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселинност съществително име, производно от „киселинен“ и „киселина“, които пък са производни от прилагателното „кисел“ (вж.)|noun, a derivative from „киселинен“ and „киселина“, which in their turn derive from the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    Киселинов лично фамилно име, производно от корена в прилагателното „кисел“ (вж.)|a personal last name, deriving from the root in the adjective „кисел“ (see „кисел“).

     

     

    киселиноустойчив прилагателно име, формирано от корена в прилагателното „кисел“ (вж.) и от производно на глагола „стои“ (вж.)|adjective, formed by the root in the adjective „кисел“ and by a derivative from the verb „стои“ (see „кисел“ and „стои“).

     

     

    Кисе

  • Л
  •  

    Л

     

     

     

    -лак завършек за съществителни от мъжки род и за съществителни от прилагателни, например „дангалак“ от „данга“ или „дебелак“ от „дебел“. Навярно успоредна форма на завършека „-лък“ (вж.)|an ending of masculine nouns and of deverbal nouns, e.g. „дангалак“ (“lanky fellow, longlegs”) from „данга“ (“tall fellow”) or „дебелак“ (“boor, lubber; fatty”) from „дебел“ (“fat, obese”). It seems to be a parallel form of „-лък“ (see „-лък“).

     

     

    лее глагол „прави да тече, пролива, излива; изработва нещо от разтопен метал; пролива“|verb “to pour, to pour out, to shed; to mold, to found”.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ, НО МОЖЕ БИ ИСКА ОЩЕ РАБОТА.

    ДА СЕ ВКЛЮЧИ В СТАТИСТИКАТА КАТО ОСНОВЕН КОРЕН!

     

     

    лежи с производни и успоредни форми „ложи”, „сложи”, „положение” и т.н.

    Може би корен, общ за индоевропейските и уралоалтайските езици. Няма точни успоредици в индоиранските езици, но е налице в угрофинските езици – угрофинско alata и унгарско alud „лежи”, което прави твърде вероятно наличието му и в древнобългарския („прабългарския”).

    (НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!)

     

     

    лие глагол (диалектно), формиран от успоредна разновидност на корена в глагола „лее“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от първа група „“ (вж. „1“)|a verb (vernacular), formed by a parallel version of the root in the verb „лее“ and by the stem ending of verbs of the first group „“ (see „лее“ and „1“).

     

     

    липа съществително име „дърво с широки, отдолу сиво мъхнати листа и дребни ароматни цветове, Tilia“|noun “linden, lime”. Налице е в балканските езици:|It is present in the Balkan languages: румънски (диалектно)|Romanian (vernacular) “lipă” („липа; липов чай“|“linden, lime; decoction of lime blossoms”), албански|Albanian “lipë” („липа|“linden, lime“), гръцки (диалектно)|Greek (vernacular) „λίπα“ или|or „λιπία“ („липа“|“linden, lime“). Тези балкански форми се смятат обаче за заемки. Някои автори привеждат като балканска успоредица и старогръцкото словосъчетание „ἁλίφαλος δρῦσ“, за което други учени твърдят, че е несигурна връзка. Думата „липа“ присъства и във всички славянски езици:|However, these Balkan forms are considered loanwords. As a Balkan parallel some authors cite also the Hellenic phrase „ἁλίφαλος δρῦσ“, but others are of the opinion that the Hellenic connection is uncertain. The word „липа“ figures in all the Slavic languages too: сръбски|Serb „липа“ („липа“|“linden, lime“), хърватски|Croat “lipa” („липа“|“linden, lime“), словенски|Slovenian “lipa” („липа“|“linden, lime“), словашки|Slovak “lipa” („липа“|“linden, lime“), чешки|Czech “lípa” („липа“|“linden, lime“), украински|Ukrainian „липа“ („липа“|“linden, lime“), руски|Russian „липа“ („липа“|“linden, lime“), беларуски|Belarusian „лiпа“ („липа“|“linden, lime“), полски|Polish “lipa” („липа“|“linden, lime“), горнолужишки|Upper Sorbian “lipa” („липа“|“linden, lime“), и долнолужишки|and Lower Sorbian “lipa” („липа“|“linden, lime“). За отбелязване е, че за разлика от новобългарското съществително име „липá“ във всички славянски форми ударението е върху първата сричка („лѝпа“). Обикновено се посочват следните индоевропейски съответствия извън славянските:|It should be noted that unlike the Modern Bulgarian noun „липá“ (“lipá”), where the accent is on the last syllable, the accent in all the Slavic forms is on the first syllable. Apart from the Slavic counterparts a number of scholars cite the following Indo-European parallels as well: староиндийски|Sanskrit “limpáti” („запалва“|“to light, to kindle, to ignite, to set on fire”), староисландски|Old Icelandic “linr” („мек, гладък“|“soft, smooth”), немски|German “Linde” („липа“|“linden, lime”), староирландски|Old Gaelic “līan” („нежен“|“tender”), уелски (кимрийски)|Welsh (Cymric) “llwyf” („липа; бряст“|“linden, lime; elm”), литовски|Lithuanian “líepa” („липа“|“linden, lime”), латвийски|Latvian “liēpa” („липа“|“linden, lime”), старопруски|Old Prussian “lipe” („липа“|“linden, lime”). Редица слависти обаче отричат връзката с индийската, келтските и германските думи и смятат, че коренът е само и единствено балтославянски, като го свързват с глагола „лепи“, което не е много убедително|Yet a number of Slavicists deny the connection with the Indian, Celtic and Germanic words and are of the opinion that the root is only and exclusively Balto-Slavic and link it up with the verb „лепи“ (“to stick together, to glue”) (Младенов, Етимологически, 275; Skok, II, 305; Фасмер, ІІ, 499; БЕР, ІІІ, 413-414), но българското съществително име „липа“ и славянските му успоредици са доста близки по смисъл и по звучене и със следните уралски форми:|but the Bulgarian noun „липа“ and its Slavic parallels are quite close in meaning and sounding to the following Uralic forms: мордвински мокша|Mordvin Moksha „лхевош“ („лико от липа“|“bast of lime”), мордвински ерзя|Mordvin Erzya „лхевш“ („лико от липа“|“bast of lime”), марийски|Mari „ламыште“ („младо отсечено стъбло от липа“|“a young cut off lime trunk”), фински|Finnish “lehmus” („липа“|“linden, lime”), естонски|Estonian “lõhme” („млада липа, която все още не става за добив на лико“|”a young lime tree, which is not yet ready for preparing bast fibers”) (Rédei, 688). Освен всичко останало уралските думи показват, че в угрофинските езици съгласната „в“ в края на основата лесно преминава в „м“ така, както в тюркските езици ликвидата „м“ сравнително лесно преминава според отделните езици в „б“ и съответно „п“. От такава гледна точка мордвинската основа „лхев-“ или по-скоро „лев-“ отговаря доста точно на българската основа „лип-“. Както изглежда, коренът е общ за уралоалтайските и индоевропейските езици, но в славянските езици е навлязъл по всяка вероятност или от някой уралоалтайски език, близък до българския, или направо от българския, а в новобългарския език същият корен навярно е дошъл от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|Apart from everything else the Uralic words show that in the Finno-Ugric languages the „в“ consonant at the end of the stem may easily be replaced by „м“ in the same way as in the Turkic languages the liquid „м“ (“m”) may become in a relatively easy way „б“ (“b”) and „п“ (“p”) respectively. From such a viewpoint the Mordvin stem „лхев-“ or, rather, „лев-“ corresponds quite precisely to the Bulgarian stem „лип-“. Apparently the root is common to the Ural-Altaic and Indo-European languages, but it has probably penetrated into the Slavic languages either directly from Bulgarian or from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian, while in Modern Bulgarian the same root has come in all likelihood from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    липав прилагателно име (диалектно), формирано от съществителното „липа“ (вж.) и завършека за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective (vernacular), formed by the noun „липа“ and by the adjective ending „“ (see „липа“ and „1“).

     

     

    липак съществително име, формирано от корена в съществителното „липа“ (вж.) и от суфикса за съществителни „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the root in the noun „липа“ and by the noun suffix „“ (see „липа“ and „2“).

     

     

    Липен име на село във Врачанско, формирано от корена в съществителното „липа“ и завършека за прилагателни и съществителни „“ (вж. „н3”)|the name of a village in the region of Vratsa (Northwest Bulgaria), formed by the root of the noun „липа“ and the ending of nouns and adjectives „“ (see „липа“ and „н3”).

     

     

    липие съществително име (диалектно), успоредна форма на „липа“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of „липа“ (see „липа“).

     

     

    Липник името на няколко села в Североизточна България, формирано от корена в съществителното „липа“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|the name of several villages in Northeast Bulgaria, formed by the root in the noun „липа“ and by the noun ending „-ник“ (see „липа“ and „-ник“).

     

     

    липов прилагателно име, формирано от съществителното „липа“ (вж.) и завършека за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective, formed by the noun „липа“ and by the adjective ending „“ (see „липа“ and „1“).

     

     

    липовина съществително име, формирано от корена в съществителното „липа“, завършека за прилагателни „“ (вж. „1“) и завършека за съществителни „-ина“ (вж.)|a noun, formed by the noun „липа“, by the ending of adjectives „“ and by the noun ending „-ина“ (see „липа“, „1“ and „-ина“).

     

     

    липолистен прилагателно име, формирано от съществителните „липа“ (вж.) и „лист“ (вж.)|an adjective, formed by the nouns „липа“ and „лист“ (see „липа“ and „лист“).

     

     

    лис съществително име (диалектно), успореден вариант на корена в съществителното „лист“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of the root in the noun „лист“ (see „лист“).

     

     

    лискье съществително име (диалектно), формирано от корена в съществителното „лист“ (вж.) и може би от завършека за съществителни „“ (вж. „2“)|noun (vernacular), formed by the root in the noun „лист“ and probably by the ending of nouns „“ (see „лист“ and „2“).

     

     

    лиснат прилагателно име (диалектно), формирано от корена в съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „-н3”) и от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“)|an adjective (vernacular), formed by the root in the noun „лист“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the suffix of past perfect passive participles „“ (see „-н3”, „лист“ and „2“).

     

     

    лисникарка съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършеците за съществителни „-ник“ (вж.), „-ар“ (вж.) и „-ка“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“ and by the noun endings „-ник“, „-ар“ and „-ка“ (see „лист“, „-ник“, „-ар“ and „-ка“).

     

     

    лисниковица съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни „-ник“ (вж.), от завършека за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за съществителни „-ица“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, by the noun ending „-ник“, by the adjective ending „“ and by the noun ending „-ица“ (see „лист“, „-ник“, „1“ and „-ица“).

     

     

    лисниче съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „н3”) и от умалителния суфикс „-че“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the diminutive suffix „-че“ (see „лист“, „н3” and „-че“).

     

     

    лисничина съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „н3”) и от завършеците за съществителни „“ (вж.) и „-ина“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the noun endings „“ and „-ина“ (see „лист“, „н3”, „“ and „-ина“).

     

     

    лист съществително име „орган на растение, от който то диша, шумка, листо; четвъртит къс хартия; тънък и широк слой от нещо“|noun “leaf; sheet, folio; plate”. Измежду балканските езици е налице в албански: “lisnik” („куп от листнати дъбови или букови клонки за храна на добитъка“), но тази дума се смята за заемка. Присъства във всички славянски езици:|Among the Balkan languages it figures only in Albanian: “lisnik” (“pile of freshly cut oak or beech branches for fodder”), but “lisnik” is considered a loanword. It is also present in all the Slavic languages: сръбски|Serb „лист“ („лист; писмо; вестник; кора за баница; прасец; морски език“|“leaf; sheet, folio; newspaper; thin sheet of paste; calf [of the leg]; a kind of sea fish”), хърватски|Croat “list” („лист на растение; лист хартия; писмо“|“leaf; sheet, folio; letter”), словенски|Slovenian “list” („лист на растение; лист хартия“|“leaf; sheet, folio”), словашки|Slovak “list” („лист на растение; лист хартия“|“leaf; sheet, folio”), чешки|Czech “list” („лист; лист хартия; писмо; списание“|“leaf; sheet, folio; letter; magazine, review”), украински|Ukrainian „лист“ („листа, шума“|“foliage, leaves”), руски|Russian „лист“ („лист на растение; лист хартия; кола [печатарска, авторска]; документ, грамота“|“leaf; sheet, folio; quire; document, charter”), беларуски|Belarusian „лiст“ („лист; писмо; документ“|“leaf; sheet, folio; letter; document”), полски|Polish “list” („писмо“|“letter”), горнолужишки|Upper Sorbian “list” („лист; документ“|“leaf; sheet, folio; document”), долнолужишки|Lower Sorbian “list” („лист; списание“|“leaf; sheet, folio; magazine, review”). Извън славянските съответствия се посочват и следните индоевропейски успоредици:|Apart from the Slavic counterparts scholars cite also the following Indo-European parallels: осетински|Ossetian „лист“ („треска, клечка“|“stick, chip, splinter”), староиндийски|Sanskrit “liśáti” („скубе, откъсва“|“to pull out, to tear off”), литовски|Lithuanian “láiškas” („лист“|“leaf; sheet, folio”), латвийски|Latvian “laiska” („лист на ленено стъбло; житно стъбло“|“leaf of a flax stem; wheat stem”), старопруски|Old Prussian “laisken” („книга“|“book”). Редица учени отхвърлят обаче родството с осетинската и староиндийската дума|Yet a number of scholars deny the kinship with the Ossetian and Sanskrit word (Младенов, Етимологически, 276; БЕР, ІІІ, 424-425; Фасмер, ІІ, 500-501; Skok, II, 307-308). При това българското съществително име „лист“ и славянските му успоредици са забележимо по-близки по смисъл и по звучене до следните уралски форми:|Furthermore, the Bulgarian noun „лист“ and its Slavic parallels are much closer in meaning and sounding to the following Uralic forms: марийски|Mari „лишташ“ („лист“|“leaf; sheet, folio”), лапландски|Sami “lasta” („лист“|“leaf; sheet, folio”), фински|Finnish “lehti” („лист“|“leaf; sheet, folio”), естонски|Estonian “leht” („лист“|“leaf; sheet, folio”) (Rédei, 689). Думата се среща и в най-ранните глаголически и кирилски ръкописи на славянски език, под формата „ⰎⰉⰔⰕⰟ“ - в глаголическия Синайски псалтир от Х в., а като „ЛНСТЪ“ – в кирилския Супрасълски сборник (също от Х в), за чиято най-стара част се предполага, че е писана на кирило-методиевски славянски от българи|The word figures in the earliest Glagolitic and Cyrillic Slavic manuscripts, under the form of „ⰎⰉⰔⰕⰟ“ in the 10th century Glagolitic Sinai Psalter and as „ЛНСТЪ“ in the 10th century Cyrillic Suprasl Miscellany, whose most ancient part is written in Cyrillo-Methodian Slavonic presumably by Bulgarians (Старобългарски, І, 798; Петканова, 411, 454-455). По всяка вероятност коренът е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици, но в славянските езици е навлязъл още в праславянската епоха или от някой уралоалтайски език близък до българския, или направо от български, а в новобългарския е дошъл от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|In all likelihood the root is common to the Indo-European and Ural-Altaic languages, but it has penetrated into the Slavic languages back in the Primitive Slavonic Age either from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian, or directly from Bulgarian, while in Modern Bulgarian it has probably come from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    листак съществително име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the noun „лист“ and by the noun ending „“ (see „лист“ and „2“).

     

     

    листар съществително име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и завършека за съществителни „-ар“ (вж.)|a noun, formed by the noun „лист“ and by the noun ending „-ар“ (see „лист“ and „-ар“).

     

     

    листат прилагателно име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the noun „лист“ and by the suffix of past perfect passive participles „“ (see „лист“ and „2“).

     

     

    листва съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ва“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“ and by the noun ending „-ва“ (see „лист“ and „3“).

     

     

    лиственица съществително име, което се смята за русизъм (БЕР, ІІІ, 426), но е съставено изцяло от елементи с предполагаемо древнобългарско („прабългарско“) потекло, а именно от съществителното „лист“ и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „-ица“. Поради това думата би могла да се възприеме и като древнобългарска („прабългарска“), вторично заета от руски в български|a noun, which is considered a loanword from Russian (БЕР, ІІІ, 426), but it consists entirely of elements of supposedly Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin, namely the noun „лист“ and the noun endings „“ and „-ица“ (see „лист“, „3“ and „-ица“). For this reason the noun „лиственица“ might be defined as a word of Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin, borrowed again by the Bulgarians.

     

     

    листе съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и завършека за съществителни от среден род „“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“ and the ending of neuter nouns „“ (see „лист“ and „“).

     

     

    листен прилагателно име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „н3”)|an adjective, formed by the noun „лист“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „лист“ and „н3”).

     

     

    листест прилагателно име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ и от завършеците за прилагателни и съществителни „“ (вж.) и „“ (вж. „3“)|an adjective, formed by the noun „лист“ and the noun endings „“ and „“ (see „лист“, „“ and „3“).

     

     

    листи глагол, формиран от корена в съществителното име „лист“ (вж.)|a verb, deriving from the root in the noun „лист“ (see „лист“).

     

     

    листнат прилагателно име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „3”) и от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the noun „лист“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the suffix of past perfect passive participles „“ (see „лист“, „3” and „2“).

     

     

    листник съществително име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun, formed by the noun „лист“ and by the noun ending „-ник“ (see „лист“ and „-ник“).

     

     

    листниковина съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни „-ник“ (вж.), от завършека за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за съществителни „-ина“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, by the noun ending „-ник“, by the adjective ending „“ and by the noun ending „-ина“ (see „лист“, „-ник“, „1“ and „-ина“).

     

     

    листница съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „3”) и от завършека за съществителни „-ица“|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the noun ending „-ица“ (see „лист“, „3” and „-ица“).

     

     

    листняк съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „3”) и от суфикса за съществителни „“ (вж. „2“)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the noun suffix „“ (see „лист“, „3” and „2“).

     

     

    листо съществително име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни от среден род „“ (вж.)|a noun, formed by the noun „лист“ and by the suffix of neuter nouns „“ (see „лист“ and „“).

     

     

    листовка съществително име съществително име, което се смята за русизъм (БЕР, ІІІ, 427), но е съставено изцяло от елементи с предполагаемо древнобългарско („прабългарско“) потекло, а именно от съществителното „лист“ и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „-ка“. Поради това думата би могла да се възприеме и като древнобългарска („прабългарска“), вторично заета от руски в български|a noun, which is considered a loanword from Russian (БЕР, ІІІ, 426), but it consists entirely of elements of supposedly Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin, namely the noun „лист“ and the noun endings „“ and „-ка“ (see „лист“, „3“ and „-ка“). For this reason the noun „листовка“ might be defined as a word of Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin, borrowed again by the Bulgarians from the Russians.

     

     

    листовник съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in noun „лист“ and by the noun endings „“ and „-ник“ (see „лист“, „3“ and „-ник“).

     

     

    листозелен прилагателно име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и прилагателното „зелен“|an adjective, formed by the noun „лист“ and by the adjective „зелен“ (see „лист“ and „зелен“).

     

     

    листоподобен прилагателно име, формирано от съществителното „лист“ (вж.), от префикса и съответно предлога „по“ (вж.), от съществителното „доба“ (вж.) и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „3“)|an adjective, formed by the noun „лист“, by the prefix and, respectively, preposition „по“, by the noun „доба“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „лист“, „по“, „доба“ and „3“).

     

     

    листояд съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от корена в глагола „яде“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“ and by the root in the verb „яде“ (see „лист“ and „яде“).

     

     

    листун съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „н3”)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“, as well as by the ending of nouns and adjectives „“ (see „лист“ and „н3”).

     

     

    листурник съществително име (диалектно), формирано от съществителното „лист“ (вж.) и от завършеците за съществителни „-тур“ (вж.) и „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „лист“ and by the noun endings „-тур“ and „-ник“ (see „лист“, „-тур“ and „-ник“).

     

     

    листяв прилагателно име, формирано от съществителното „лист“ (вж.) и завършека за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective, formed by the noun „лист“ and by the ending of adjectives „“ (see „лист“ and „1“).

     

     

    -лия завършек за формиране на съществителни от съществителни, например „паралия“ от „пара“, „късметлия“ от „късмет“ и т.н.|a suffix for forming nouns from nouns, e.g. „паралия“ (“in the money, affluent”) from „парá“ (“penny, coin, money”), „късметлия“ (“lucky, fortunate”) from „късмет“ (“luck”), etc. Фактически липсва в славянските и изобщо в индоевропейските езици, но може да се свърже с турския формант за съществителни имена “-lı~-li~-lu~-lü”|It is practically absent from the Slavic and from the Indo-European languages altogether, but it might be related to the Turkish noun formative “-lı~-li~-lu~-lü” (Гълъбов, Граматика, 50). Фонетичните различия между турския формант и българското му съответствие са достатъчно големи, което по-скоро изключва възможността за турцизъм в българския или за българизъм в турския. По всяка вероятност завършекът за съществителни „-лия“ е съчетание от завършека за съществителни и прилагателни имена „“ (вж. „2“) и завършека за съществителни „-джия“ (вж. „-чия“), които също биха могли да имат древнобългарско („прабългарско“) потекло.|The phonetic differences between the Turkish formative and its Bulgarian counterpart are significant enough to preclude rather the possibility about a Turkish loanword in Bulgarian or about a Bulgarian loanword in Turkish. In all likelihood the noun ending „-лия“ results from a merger of the noun and adjective ending „“ and of the noun ending „-джия“, which might also have an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin (see „2“, as well as „-чия“).

     

     

    -лук завършек за съществителни от мъжки род, например „комшулук“ от „комшия“. Успоредна форма на „-лък“ (вж.)|an ending of masculine nouns, e.g. „комшулук“ (“neighborhood; a wicket between two neighboring courtyards”) from „комшия“ (“neighbor”). A parallel form of „-лък“ (see „-лък“).

     

     

    -лък завършек за съществителни от мъжки род и за съществителни от прилагателни, например „миндерлък“ от „миндер“ или „сакатлък“ от „сакат“. Обикновено се смята за турцизъм, предвид на турските завършеци за съществителни “-lık”, “-lik”, “-luk” и “-lük”, но формантът е твърде производителен и в новобългарския език, а според Омелян Прицак древнобългарският („прабългарският“) завършек за отглаголни съществителни и за съществителни от съществителни „-ник“ (вж.) е произлязъл от по-старо “-lok” |an ending of masculine nouns and of nouns from adjectives, e.g. „миндерлък“ (“window seat”) from „миндер“ (“couch, sofa”) или|or „сакатлък“ “trouble, misfortune, mishap”) from „сакат“ (“crippled, disabled”). It is usually considered a Turkish loanword because of the Turkish noun endings “-lık”, “-lik”, “-luk” and “-lük”, but the formative is quite productive in Modern Bulgarian, while Omeljan Pritsak is of the opinion that the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) ending of deverbal nouns „-ник“ has evolved from an older “-lok” (see „-ник“) (Гълъбов, Граматика на турския, 47; Pritsak, 75).

     

     

     

     

  • М
  •  

    М

     

     

     

    1 завършек за съществителни имена.

    Има го във фишовете.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    2 завършек за първо лице единствено число на глаголите от трета група.

    Има го във фишовете, както и в книгата.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    3 падежен завършек за инструментал (остаряло).

    Разработено е в книгата в раздела за българската и славянската падежна система.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    -ма1 завършек за числителни имена за лица.

    РАЗРАБОТЕНО Е В КНИГАТА НА С.379-380.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    -ма2 завършек за съществителни имена в женски род, например в „шашма“ от корена в глагола „шашва“.|An ending of feminine nouns, e.g. „шашма“ (“trick”) from the root in the verb „шашва“ (“to drive crazy”). По всяка вероятност е разширен вариант на „1“ (вж.)|In all likelihood it is an enlarged version of the ending „“ (see „1“).

     

     

    марок съществително име (шопски диалект), успоредна форма на „мачка“ (вж.). За отбелязване е близката фонетична и семантична връзка с монголското „муур“ („котка, котарак“)|noun, “male cat” in the West Bulgarian Shop dialect. A parallel form of „мачка“ (see „мачка“). It should be noted that there is a close phonetic and semantic similarity with Mongolian „муур“ (“cat”).

     

     

    мартика глагол (диалектно), производно от корена в прилагателното име „мъртъв“ (вж.)|verb (vernacular), deriving from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мачка съществително име (диалектно, Западна България) „домашно животно, котка“. Описано е във фишовете, да се добавят следните монголски форми: „мий“, „муур“, „мигуй“ („котка, котарак“, сравни „муур“ с диалектното шопско „марок“ – „котарак“)

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    ме енклитика на личното местоиме „мен“ в първо лице единствено число в акузатив.

    РАЗРАБОТЕНО Е И В КНИГАТА, И ВЪВ ФИШОВЕТЕ. ИМА ТОЧНИ РУМЪНСКИ И ГРЪЦКИ СЪОТВЕТСТВИЯ, ДА СЕ ПРОВЕРИ ЗА АЛБАНСКИТЕ.

    ИНДОЕВРОПЕЙСКИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

    Осетински „мӕ“ („ме“ в генитив, аблатив и инесив). (Abaev, 23)

     

     

    мен лично местоиме в първо лице единствено число в непряк падеж (акузатив и датив).

    РАЗРАБОТЕНО Е И В КНИГАТА, И ВЪВ ФИШОВЕТЕ. ИМА ТОЧНИ РУМЪНСКИ И ГРЪЦКИ СЪОТВЕТСТВИЯ, ДА СЕ ПРОВЕРИ ЗА АЛБАНСКИТЕ.

    ИНДОЕВРОПЕЙСКИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

    Осетински „мӕн“ („мен“ в генитив). (Abaev, 22)

     

     

    ми енклитика на личното местоиме „мен“ в първо лице единствено число в датив-генитив.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ И В КНИГАТА.

    ИМА РУМЪНСКИ И ГРЪЦКИ СЪОТВЕТСТВИЯ.

    ДРУГИ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

    Осетински „мын“ („ми“).

     

     

    мил прилагателно име „обичан, симпатичен; скъп, свиден; който буди добри емоции, приятен“|adjective “kind, amiable, nice, sweet, dear; darling, sweetheart”.

    Балкански успоредици: румънски “milă” („милост; милостиня“), албански “mirë” („добър, мил“), гръцки „μείλιον“ („приятен дар“), но румънската дума е заемка.

    Славянски успоредици: сръбски „мио“ („мил“), хърватски “mil” („скъп; мил“), словенски “mil” („мил, благ“), словашки “milý” („мил“), чешки “milý” („скъп, мил“), украински „милий“ („мил, приятен, хубав; скъп, обичен“), руски „милый“ („мил, приятен, хубав; скъп, обичен“) беларуски „мiлы“ („мил, приятен, хубав; скъп, обичен“), полски “miły” („мил, хубав, добър, приятен; обичен“), горнолужишки “miły” („мил, хубав, добър, приятен; обичен“), долнолужишки “miły” („мил, хубав, добър, приятен; обичен“).

    Индоевропейски успоредици извън балканските и славянските: староиндийски “mayas” („задоволство, наслада, радост“), латински “mītis” („мек, нежен; благ, тих, кротък“), ирландски “mōith” („нежен“), литовски “mýlas” („мил, внимателен, благ“), латвийски “mĩļš” („мил“), старопруски “mĩļs” („мил“).

    Тюркски успоредици: якутски „палыг“ („скъп; мил“), алтайски „малкы-“ („бива приятен, бива мил; благославя“) и „палу“ („скъп; мил“), хакаски „палыг“ („скъп; мил“), шорски „палыг“ („скъп; мил“), (Радлов, 1167, 2039) Според Радлов думите, дадени на с.1167 (без алтайската дума „малкы-“), са от персийски „па+лыг“.

    ПРЕДИ ДОРАЗРАБОТВАНЕТО ПОМИСЛИ ВНИМАТЕЛНО ОЩЕ ВЕДНЪЖ!

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    мишка nomen substantivum `дребен гризач, Mus` Обикновено се смята за умалително от “миш”, но измежду българските говори тази форма се среща единствено в Самоковско и Трънско. При това диалектното “миш” има смисъл на “мишка” само в Самоков, докато в трънския говор означава “плъх”. Формата е налице и в говора на Ново село, Видинско, но е съмнително дали новоселският диалект е изобщо български. Това навежда на мисълта, че основната българска форма е “мишка”, която отговаря на сръбското “миш” (`мишка`), хърватското “miš” (`мишка`), словенското “miš”, словашкото “myš” (`мишка`), чешкото “myš” (`мишка`), украинското “миш”, руското “мышь” (`мишка`), полското “mysz” (`мишка`) и горно- и долнолужишкото “myš”. На фона на славянските успоредици българското “мишка” надали е обаче по-отдалечено по смисъл и по звучене от повечето от останалите индоевропейски форми, а именно староиндийските “mūś”, “mūśika-s” и “mūśikā”, новоперсийското “mūš”, гръцкото “μύς”; .латинското “mus”, албанското “mi”, арменското “mukn”, старовисоконемското “mûs”, немското “Maus” и английското “mouse”. Наистина някои славянски производни се покриват напълно по звучене с българското “мишка”, но имат по-различен, умалителен смисъл – така словенското “mîška”, чешкото “myška”, руското “мышка”, полското “myszka”, горнолужишкото “myška” и полабското “maiska” не означават “мишка”, а “мишле”. С други думи, съвпадението на българското “мишка” със славянските форми е не по-голямо, отколкото с останалите индоевропейски съответствия, което би могло да се дължи не на славянско потекло, а на общия индоевропейски корен. Близостта на българското “мишка” с индоиранските форми подсказва, че думата би могла да е произлязла от индоиранския слой на древнобългарския (“прабългарския”) и да е била говоримата форма срещу календарното “сомор”, откъдето е навярно и новобългарското “самур” (вж.). [P.Skok, II, 433; БЕР, ІV, 141-142; М.Фасмер, ІІІ, 27-28]

     

     

    много наречие „в голямо количество, голям брой; в голяма степен, твърде“|adverb “much, plenty of, a lot of; many; very”.

    Разработено е донякъде в книгата. Да се добавят, подредят и уточнят следните угрофински успоредици: фински “monet” („мнозина, повечето, много“), естонски “mõni” („някои, няколко“), лапландски “moanâk” („повече от две, твърде много“) (Rédei, 279-280).

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТКАТА

     

     

    мнук съществително име (диалектно), успоредна форма на съществителното „внук“ (вж. „внук“ и „вуйчо“)|noun (vernacular), a parallel version of the noun „внук“ (see „внук“ and „вуйчо“).

     

     

    -мо завършек за съществителни имена в среден род, например в „писмо“ от корена в глагола „пише“.|An ending of feminine nouns, e.g. „писмо“ (“letter, favor, message”) from the root in the verb „пише“ (“to write”). По всяка вероятност е разширен вариант на „1“ (вж.)|In all likelihood it is an enlarged version of the ending „“ (see „1“).

     

     

    може глагол „има сила да направи нещо; умее, знае как да направи нещо“|verb “can, to be able to; may”.

    Разработено е в книгата, да се уточнят и подредят следните угрофински успоредици: мордвински мокша „машто-“ („може, умее, разбира“), мордвински ерзя „машто-“ („може, умее, разбира“), марийски „моште-“ („може, умее да се разбира“), фински “mahta-” („може; умее, съумява; трябва“), естонски “mahtu-” („съумява, може; намира място“), мансийски „моштл-“ („може“), хантийски „мошты-“ („разбира, схваща; предсказва; досеща се; признава“) (Rédei, 265).

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    моли глагол „обръща се с кротки думи към някого да извърши нещо“|verb “to beg, to ask, to request”.

    ПОТЪРСИ БАЛКАНСКИ УСПОРЕДИЦИ!

    Славянски успоредици: сръбски „молити“ („моли“), хърватски “moliti” („моли“), словенски “moliti” („моли се“), словашки “modlikat’” („измолва, скланя някого с молби, врънка, хленчи за нещо“), чешки “modlit se” („моли се“), украински „молити“ („моли, умолява“), руски „молить“ („моли, умолява“), беларуски „молiць“ („моли, умолява“), полски “modlić się” („моли се“), горнолужишки “modlić so” („моли се“), долнолужишки “módliś se” („моли се“).

    Автентично славянската дума за „моли“ обаче е „просити~просить~prosit~prosić“.

    Индоевропейски успоредици извън балканските и славянските: хетски “mald-” („моли“), арменски “malťem” („моля, умолява“), немски “melden” („съобщава, обажда“), литовски “maldýti” („моли, умолява“) и “meĺsti” („моли, умолява“).

    Тюркски успоредици: уйгурски “bola-” („представя, донася, съобщава, обажда“) и “pilğür-” („дава да се знае, съобщава“), староузбекски „бӱлрä-“ („умолява, моли настоятелно“) (Радлов/Radloff, IV/2, 1342, 1670, 1895).

    Може при сърбите и източните славяни да е дошло от българите по книжовен път, а хърватите и словенците да са го приели под сръбско влияние.

    ПОМИСЛИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ВНИМАТЕЛНО!

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    му енклитично местоиме от мъжки и среден род в трето лице единствено число|an enclitic pronoun of masculine and neuter gender in third person singular, “him”. По всяка вероятност произлиза от суфикса за датив „-му“ в пълната форма на същото местоиме „нему“ (вж. „-му“ и „“).|In all likelihood it derives from the dative suffix „-му“ in the full form of the same pronoun „нему“  (see „-му“ and „“).

     

     

    -му суфикс за датив, например:|a dative inflection, e.g.: „кому“ (“whom”) от|from „кой“ (“who”), „томува“ (“to this one”) от|from „този“ (“this one”) и т.н.|etc. На пръв поглед този суфикс съвпада с дативния завършек на прилагателни имена в славянските езици и изобщо с индоевропейския дативен завършек. И наистина българското местоиме за питане „кому“ от „кой“ обикновено се свързва със славянските форми „кому“, “komu” от „кто“ („кой“), “tko” („кой“), „ко“ („кой“)|At first sight this suffix is identical with the dative inflection of the adjectives in the Slavic languages and, in general, with the Indo-European dative inflection. Indeed the Bulgarian interrogative pronoun „кому“ from „кой“ is usually related to the Slavic forms „кому“ (“whom”), “komu” (“whom”) from „кто“ (“who”), “tko” (“who”), “ко” (“who”) (БЕР, ІІ, 527-528). От друга страна обаче, вмъкването на „м“ между „ко“ и „у“ би могло да се определи като древнобългарска („прабългарска“) черта. Възможно е съвпадението между българското местоиме „кому“ и славянските му успоредици да се е получило и случайно, тъй като ликвидата „м“ в българския дативен суфикс служи за отделяне на дативния завършек „“ от предходната гласна. Поначало присъствието на „м“ наместо „н“ в „кому“ с точност изразява една древнобългарска („прабългарска“) звукова закономерност, при която на намиращaта се към края на думата алтайска ликвида „н“ на български понякога отговаря ликвидната съгласна „м“|On the other hand, though, the insertion of „м“ (“m”) between „ко“ (“ko”) and „у“ (pronounced like “oo” in “book”) might be defined as an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) feature. It is possible that the similarity between the Bulgarian pronoun „кому“ and its Slavic parallels is a contingency, because the liquid „м“ (“m”) in the Bulgarian dative inflection is used for separating the dative suffix „“ from the preceding vowel. As a matter of fact the presence of „м“ (“m”) instead of „н“ (“n”) in „кому“ is an exact manifestation of an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) phonetic law, under which the Altaic liquid “n” („н“) toward the end of a word corresponds sometimes to the liquid “m” („м“) in Bulgarian (Гълъбов, Граматика, 62; Pritsak, 74). Не е изключено новобългарският суфикс за датив „-му“ да произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език (вж. също така „1“).|One should not preclude the possibility that the Modern Bulgarian dative inflection „-му“ originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language (see „1“ as well).

     

     

    мура съществително име „вид планински бор, Pinus peuce; Leucodermis“|noun “a sort of mountain pine, Pinus peuce; Leucodermis”. Няма нито преки балкански, нито преки славянски, нито изобщо преки индоевропейски успоредици. Стефан Младенов се опитва да намери родство с гръцкото прилагателно име „μαυρός“ („тъмен, черен“) и с латинското съществително “morum” („черница, дуд; къпина“), но повечето автори като че ли отхвърлят това предположение|There are neither direct Balkan, nor direct Slavic parallels and not even direct Indo-European counterparts. Stefan Mladenov tries to find a kinship with the Greek adjective „μαυρός“ (“dark, black”) and with the Latin noun “morum” (“mulberry tree; blackberry bush”), but most authors seem to disagree with this conjecture (Младенов, Етимологически, 308; БЕР, ІV, 330). Новобългарското съществително име „мура“ би могло да бъде обаче и успоредна форма на съществителното „бор“, за което може да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло (вж. „бор1“). И наистина замяната на началното „б-“ с „м-“ и обратното се среща дори в различните говори на един и същ тюркски език и това може да се очаква още повече между различните алтайски езици, а също и между алтайските езици и българския, например личното местоиме „менe“ и турското му съответствие “beni” („мене“)|Yet the Modern Bulgarian noun „мура“ might be a parallel version of the noun „бор“, which might have a probable Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian” origin (see „бор1“). Indeed the change of the initial sound „б-“ (“b-”) into „м-“ (“m-”) and the other way around occurs even between the various dialects of one and the same Turkic language and such a change may be more expected between the various Altaic languages and between the Altaic languages and Bulgarian, e.g. the Bulgarian personal pronoun „менe“ (“me”) and its Turkish counterpart “beni” (“me”) (Мамедов, 63; Гълъбов, Граматика, 87). Това прави възможно и родството на „мура“ с монголската форма „мод“ („дърво; гора“), още повече че според Омелян Прицак на българската ликвида „р“, ако е към края на думата, би могъл да отговаря и звукът „δ“, който би могъл от своя страна да премине сравнително лесно в „д“|This makes possible a kinship also with the Mongolian form „мод“ (‘tree; forest”), the more so as according to Omeljan Pritsak the Bulgarian liquid „р“ (“r”), if it is toward the end of the word, might correspond to the Old Turkic sound „δ“, which in its turn might turn in a relatively easy way into „д“ (“d”) (Дамдинсүрэн, 109, 244; Pritsak, 73).

     

     

    муровица съществително име (диалектно), формирано от съществителното „мура“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „-ица“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „мура“, as well as  and by the noun endings „“ and „-ица“ (see „мура“, „3“ and „-ица“).

     

     

    муши глагол „боде, ръга; вкарва, пъха“|verb “to thrust, to stick; to butt; to stab”.

    Не е разработено нито във фишовете, нито в книгата. Единствено Петър Добрев посочва някаква чеченска успоредица, но най-същественото е, че думата има някакви съмнителни индийски, гръцки и латински съответствия, но липсват славянски успоредици.

    Осетински „марын“ („забива; убива“).

    ДА СЕ РАЗРАБОТИ, КАТО СЕ ПОТЪРСЯТ КЮРДСКИ И ОСЕТИНСКИ УСПОРЕДИЦИ.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    Мървата име на блато на един от дунавските острови, производно от прилагателното „мъртъв“ (вж.)|the name of a swamp on one of the Danubian islands (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвалник съществително име (диалектно), производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвен, мрътвен съществително име (диалектно), производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвика съществително име (диалектно), производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвилка съществително име (диалектно), производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвило съществително име, производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun, a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвина съществително име, производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun, a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвица съществително име (диалектно), производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|noun (vernacular), a derivative from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвокав прилагателно име (диалектно), производно на корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.)|adjective (vernacular), deriving from the root in the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртвокурец съществително име (диалектно), формирано от корена в прилагателното „мъртъв“ (вж.) и от корена в съществителното „кур“ (вж.)|noun (vernacular), formed by the root in the adjective „мъртъв“ and by the root in the noun „кур“ (see „мъртъв“ and „кур“).

     

     

    мъртвоням прилагателно име, формирано от прилагателните „мъртъв“ (вж.) и „ням“ (вж.)|an adjective, formed the another two adjectives: „мъртъв“ and „ням“ (see „мъртъв“ and „ням“).

     

     

    мъртвоок прилагателно име, формирано от прилагателното „мъртъв“ (вж.) и съществителното „око“ (вж.)|an adjective, formed by the adjective „мъртъв“ and by the noun „око“ (see „мъртъв“ and „око“).

     

     

    мъртвопиян прилагателно име, формирано от прилагателните „мъртъв“ (вж.) и „пиян“, като „пиян“ е производно от корена в глагола „пие“ (вж.)|an adjective, formed by another two adjectives: „мъртъв“ and „пиян“, the latter deriving from the root in the verb „пие“ (see „мъртъв“ and „пие“).

     

     

    мъртвороден прилагателно име, формирано от прилагателното „мъртъв“ (вж.) и от корена в съществителното „род“ (вж.)|an adjective, formed by the adjective „мъртъв“ and by the root in the noun „род“ (see „мъртъв“ and „род“).

     

     

    мъртвосив прилагателно име, формирано от прилагателните „мъртъв“ (вж.) и „сив“ (вж.)|an adjective, formed by another two adjectives: „мъртъв“ and „сив“ (see „мъртъв“ and „сив“).

     

     

    мъртен прилагателно име (диалектно), успоредна форма на прилагателното „мъртъв“ (вж.)|adjective (vernacular), a parallel form of the adjective „мъртъв“ (see „мъртъв“).

     

     

    мъртъв прилагателно име „умрял, нежив“|adjective “dead”. Измежду балканските езици е налице в:|Among the Balkan languages it figures in: румънски|Romanian “mort” („мъртъв“|“dead”) и гръцки|and Greek „βροτός“ („смъртен“|“mortal”). Присъства и във всички славянски езици:|It is also present in all the Slavic languages: сръбски|Serb „мртав“ („мъртъв“|“dead”), хърватски|Croat “mrtav” („мъртъв“|“dead”), словенски|Slovenian “mŕtev” („умрял; в несвяст; отпуснат“|“dead; unconscious; relaxed”), словашки|Slovak “mŕtvy” („мъртъв, умрял“|“dead”), чешки|Czech “mrtvý” („мъртъв“|“dead”), украински|Ukrainian „мертвий“ („мъртъв“|“dead”), руски|Russian „мëртвый“ („мъртъв“|“dead”), полски|Polish “martwy” („мъртъв, умрял“|“dead”), горнолужишки|Upper Sorbian “morwy” и долнолужишки|and Lower Sorbian (остаряло|obsolete) “martwy”. Славянските форми се извеждат от праславянски корен *mъrtъv(jъ), но се съглежда разширение на “-wo-” също в индоевропейския корен *mṛt-wo-, откъдето се извежда и завършекът в латинското “mortuus”|The Slavic forms are deduced from the Primitive Slavonic root *mъrtъv(jъ), but a similar “-wo-” extension is noticed also in the Indo-European root *mṛt-wo-, which has apparently evolved, among other things, into the Latin form “mortuus” (БЕР, ІV, 420, 424-425). Във всеки случай завършекът за прилагателни „-ав“, който произлиза от „“ (вж.), е съществувал по всяка вероятност и в древнобългарския („прабългарския“) език, така че съвпадението на българската дума със славянските й успоредици по наличието на завършек „“ и съответно славянските „-в-“, “-v-”  “-w-” или е станало случайно, или се е осъществило на по-широката индоевропейска основа. Всъщност на фона на славянските съответствия, българското прилагателно име „мъртъв“ не е по-отдалечено по смисъл и по звучене от следните индоевропейски форми:|Anyway, the ending of adjectives „-ав“, deriving from „“ (see „“), has existed, in all likelihood, in Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) too, which means that the coincidence of the Bulgarian word by its „“ ending with the Slavic counterpart „-в-“, “-v-”  “-w-” is either the result of an accident, or it has occurred on the larger Indo-European basis. As a matter of fact, against the background of the Slavic parallels, the Bulgarian adjective „мъртъв“ is not less similar in meaning and sounding to the following Indo-European forms: кюрдски|Kurdish “mirî” („мъртъв“|“dead”), авестийски|Avestan “mǝrǝta-” („умрял, мъртъв“|“dead”), староиндийските|the Sanskrit “mṛtás” („умрял, мъртъв“|“dead”) и|and “mártas” („смъртен, човек“|“mortal, human being”), арменски|Armenian “mard” („човек“, но дословно „смъртен“|“human being”, but literally “mortal”), латински|Latin “mortuus” („мъртъв, мъртвец“|“dead”), готски|Gothic “maúrʠr” („убийство, умъртвяване“|“murder”) и немски|and German “Mord” („убийство, умъртвяване“|“murder”). Под формата „МРЪТВЪ“ думата се среща в Супрасълския сборник, за който се предполага, че е славянски текст, писан от българи още през Х в. С други думи, твърде е голяма вероятността новобългарският корен „мъртъв“ да произлиза от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|Under the form of „МРЪТВЪ“ the word is found in a Slavic manuscript, the Suprasl Miscellany, presumably written by Bulgarians back in the 10th century. It is highly probable, therefore, that the Modern Bulgarian root „мъртъв“ originates from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

     

     

  • Н
  •  

    Н

     

     

     

    -н-1 суфикс за формиране на глаголи, предимно на такива, които изразяват повторяемост на действието. Подобен формант е налице в славянските езици, но там той се смята от някои учени за уралоалтаизъм (Миниси, 13-16) (вж. разработката във фишовете). Дори и при това положение обаче типичното за славянските езици деление на глаголите на свършен и несвършен вид не може да се отнася за българския поради коренно различните функции на българското „-н-“ от тези на славянското му съответствие. В славянските езици свършеният вид се използва за просто бъдеще и за минало свършено време, например руските „начну” (“ще започна”) и „начал” („започнах”), докато минало свършено, сегашно и сложно бъдеще време се получават от несвършения вид на глагола, например полските “mówiłem” („говорех”), “mówię” („говоря”), “mówić będę, mówił będę” („ще говоря”). В нито един славянски език не е възможно да се формират несвършени времена от свършения вид на глагола, нито пък може от несвършения вид на глагола да се получи свършено време. На български обаче всички глаголни времена, без оглед на това дали са свършени или несвършени, могат да се образуват както от глаголни основи, завършващи на „-н-“ или подсказващи подобна „свършеност“, така и от глаголни основи, завършващи на „-в-“ или подсказващи „несвършеност“. Получените по този начин времена имат успоредици само в тюркските и частично в някои угрофински езици. Така например българското сегашно и минало несвършено времна глаголи от типа на „побегне” и „побегнеше” отговарят с точност на турското сегашно-бъдеще време, например “bakarız” („[ние да] погледнем”) от “bakmak” („гледа”) и на турското минало сегашно-бъдеще време, например “işlerdim” („поработех”) от “işlemek” („работи”).

    ДА СЕ ДОРАЗРАБОТИ

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    -н-2 определителен член (диалектно).

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ, А МОЖЕ БИ И В КНИГАТА.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    -н-3 суфикс за формиране на множествено число на някои от съществителните от среден род, завършващи на „“, например „имена“ от „име“ или „семена“ от „семе“. Обикновено се свързва със славянските съществителни, които някога, а в полския и до днес, завършват на носовата гласна „ѧ“ или “ę” (изговаря се като „ен“|it is pronounced like “en”), като изчезването на тази гласна в българския било оставило като диря именно суфикса „-н-“. В кюрдския обаче множественото число за съществителните от двата рода – мъжки и женски – се формира именно със суфикса “-an”, например “kuran” („момчета“) от “kur” („момче“) “kichan” („момичета“) от “kich” („момиче“), “kateban” („книги“) от “kateb” („книга“), “piawan” („мъже“) от “piau” („мъж“), “malan” („къщи“) от “mal” („къща“).

    (НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА)

     

     

    -н-4 ликвидна съгласна за епентеза или за отделяне на две гласни една от друга|a liquid consonant, used for epenthesis, i.e. for separating two vowels from each other. Например съществителното име „бурност“ може да се е получило от корена в съществителното „буря“ (вж.), от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „3“) и от завършека за съществителни „-ост“ (вж.), но не е изключено ликвидата „н“ да е била вмъкната, за да отдели гласната „а“ в „я“ от гласната „о“. Като формант за епентеза „-н-“ се среща както в индоевропейските, така и в уралолатайските езици: например руското съчетание „вн-“, където „-н-“ отделя префикса „в-“ от коренната гласна на наречието „утрь“ („вътре“), за да се получи „внутрь“ („вътре“); полското съчетание “wn-”, където “-n-” отделя префикса “w-” от коренната гласна на “ętrze”, за да се получи “wnętrze” („вътрешност“); английският неопределителен член “a”, който става “an” пред съществителни и прилагателни, започващи с гласна, например “a man”, но “an umbrella”; турското съществително име “tarla” („нива“), което в генитив става “tarlanın” („на нивата“) наместо *tarlaın|For instance, the noun „бурност“ (“tempestuousness”) might have been formed by the root in the noun „буря“ (“storm, tempest”, see „буря“), by the ending of adjectives „-ен“ (see „3“) and by the noun ending „-ост“ (see „-ост“), but one should not preclude the possibility that the liquid „н“ (“n”) might have been inserted in order to separate the vowel „а“ (pronounced like “a” in “car”) in „я“ (“yah”) from the vowel „о“ (pronounced like “o” in “stop”). As a formative for epentheses „-н-“ (“-n-”) exists both in the Indo-European and Ural-Altaic languages: e.g. the Russian combination „вн-“ (“vn-”), where „-н-“ (“-n-”) separates the prefix „в-“ (“v-”) from the stem vowel of the adverb „утрь“ (“inside”) and the result is „внутрь“ (“inside”); the Polish combination “wn-”, where “-n-” separates the prefix “w-” from the stem vowel in “ętrze” and the result is “wnętrze” (“interior”); the English indefinite article “a”, which becomes “an”, if preceding an adjective or noun that begin with a vowel, for instance “a man”, but “an umbrella”; the Turkish noun “tarla”(“field”), which in genitive changes into “tarlanın” (“of the field”) instead of *tarlaın (Фасмер, І, 328-329; Радева, ІІ, 766; Гълъбов, Граматика, 31; Epenthesis). Възможно е епентеза с помощта на ликвидната съгласна „н“ да се е употребявала и в древнобългарския („прабългарския“) език.|It is possible that an epenthesis with the help of the liquid „н“ (“n”) might have been used also in the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language.

     

     

    1 завършек за отглаголни съществителни имена.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    2 завършек за минали страдателни причастия.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    3 завършек за прилагателни имена от съществителни.

    РАЗРАБОТЕНО Е ВЪВ ФИШОВЕТЕ.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    на предлог и префикс за посочване на място, притежание, цел време, начин и др.|preposition and prefix “on, upon, on to; against”. Описан е в книгата.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    нааленява се глагол, формиран от прилагателното „ален“ (вж.) и представката „на-“, която от своя страна произлиза от предлога „на“ (вж.)|a verb formed by the „ален“ adjective and the „на-“ prefix, which derives in its turn from the „на“ preposition (see „ален“ and „на“).

     

     

    набабува се глагол, формиран от корена в съществителното „баба“ (вж.) и от префикса и съответно предлога „на“ (вж.)|a verb, formed by the root in the noun „баба“ and by the prefix and, respectively, preposition „на“ (see „баба“ and „на“).

     

     

    набагря глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от корена в съществителното „багра“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by the root in the noun „багра“ (see „на“ and „багра“).

     

     

    набадина съществително име (диалектно), формирано префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ина“ (вж. „-ина2“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by a parallel version of the root in the verb „боде“ and by the noun ending „-ина“ (see „на“, „боде“ and „-ина2“).

     

     

    набадля съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by a parallel version of the root in the verb „боде“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the feminine suffix „“ (see „на“, „боде“, „2“ and „3“).

     

     

    набадна съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. „1“) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by a parallel version of the root in the verb „боде“, by the noun ending „“ and by the feminine suffix „“ (see „на“, „боде“, „1“ and „3“).

     

     

    набажда глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by a parallel version of the root in the verb „боде“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „боде“, as well as „5“).

     

     

    набег съществително име „неочаквано нападение“|noun “inroad, incursion, raid”. Редица учени смятат думата за русизъм|A number of scholars are of the opinion that it is a Russian loanword (БЕР, І, 107; Български тълковен, 456). На български обаче ударението пада върху първата сричка – „нáбег“ – докато в руския ударението е върху втората сричка – „набéг“. Освен това както за префикса и съответно предлога „на“ (вж.), така и за корена „бег“, който е просто западнобългарският изговор на „бяг“ (вж.), би могло да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло. Като се има предвид, че „бяг“ (съответно „бег“) произлиза от корен, който е навярно общ за уралоалтайските и индоевропейските езици, би могло да се допусне, че приликата между българската и руската дума се дължи на общата уралоалтайска и индоевропейска основа. Не е изключено също така съществителното име „набег“ или по-скоро *nАБYГЪ да е навлязло най-напред от българския в руския, след като Киевска Русия приема за църковен, държавен и административен език българската редакция на кирило-методиевския славянски от Х в. нататък, а вече на някакъв по-късен етап българите може да са заели вторично думата от руския.|However, in Bulgarian the accent is on the first syllable („нáбег“), whereas in Russian it is on the second syllable („набéг“). Moreover, the prefix and, respectively, preposition „на“, as well as the root „бег“, which is simply the West Bulgarian pronunciation of „бяг“, might have an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin (see „на“ and „бяг“). Last but not least, „бяг“ (and respectively „бег“) originates from a root that is probably common to the Ural-Altaic and Indo-European languages, which leads to the conjecture that the similarity between the Bulgarian and the Russian word is due to the common Ural-Altaic and Indo-European basis. One should not preclude also the possibility that the noun „набег“ or, rather, *nАБYГЪ might have penetrated first from Bulgarian to Russian after the 10th century, when Kievan Rus introduced the Bulgarian version of Cyrillo-Methodian Slavonic as the Church, state and administrative language. Then, at some later stage, the Bulgarians might have reborrowed the word from the Russian language.

     

     

    набеждава глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от корена в съществителното „беда“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by the root in the noun „беда“ (see „на“ and „беда“).

     

     

    набелязва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от корена в съществителното „белег“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by the root in the noun „белег“ (see „на“ and „белег“).

     

     

    набиква глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от корена в съществителното име „бик“ (вж.)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by the root in the noun „бик“ (see „на“ and „бик“).

     

     

    набира глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „на“ and „бере“).

     

     

    набирка съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ и от завършека за съществителни в женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the ending of feminine nouns „-ка“ (see „на“, „бере“ and „-ка1“).

     

     

    набичва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното име „бик“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „бик“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „бик“, „-в-“ and „5“).

     

     

    наблагува се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от прилагателното име „благ“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the adjective „благ“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „на“, „благ“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    наблажава се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от прилагателното име „благ“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the adjective „благ“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „на“, „благ“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    наблазня се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в прилагателното име „благ“ (вж. „блазни“ и „благ“), от завършека за прилагателни „“ (вж. „3“), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the adjective „благ“, by the ending of adjectives „“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „на“, „блазни“, „благ“, „3“, „5“ and „се“).

     

     

    набогува се глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от съществителното име „Бог“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the noun „Бог“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „на“, „Бог“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    набод съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от корена в глагола „боде“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by the root in the verb „боде“ (see „на“ and „боде“).

     

     

    набодиква глагол (разговорно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (colloquial), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „боде“, by the verb ending „-к-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „боде“, „-к-“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набодка съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.) и от завършека за съществителни в женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „боде“ and by the ending of feminine nouns „-ка“ (see „на“, „боде“ and „-ка1“).

     

     

    набодля съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „боде“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the feminine suffix „“ (see „на“, „боде“, „2“ and „3“).

     

     

    набодно съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „-н3”) и от завършека за среден род „“ (вж. „2“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „боде“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the neuter suffix „“ (see „на“, „боде“, „-н3” and „2“).

     

     

    набожен прилагателно име, формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното „Бог“ (вж.), както и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „Бог“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „на“, „Бог“ and „2“).

     

     

    набожност съществително име, формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното „Бог“ (вж.), от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни „-ост“|a noun, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „Бог“, by the ending of adjectives „-ен“ and by the noun ending „-ост“ (see „на“, „Бог“, „2“ and „-ост“).

     

     

    наболява глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното „болка“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „болка“, by the suffix „-в-“ for continuous and uninterrupted action, as well as by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „болка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набор съществително име „войници, които постъпват едновременно в казармата; набран текст“. Думата е формирана от префикса и съответно предлога „на“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a noun “recruit; composition, type setting”. The word is formed by the prefix and, respectively, preposition „на“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „на“ and „бере“). Според някои автори думата е русизъм|According to some authors it is a Russian loanword (БЕР, І, 43). Както префиксът, така и коренът обаче имат вероятно древнобългарско („прабългарско“) потекло, поради което съществителното име „набор“ би могло да се сметне и за вторична заемка от руски|Yet both the prefix and the root have a possible Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin and for this reason the noun „набор“ might be defined as an originally Bulgarian word that has come back from Russian to Bulgarian.

     

     

    набръчква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „бърчи“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. „2“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „бърчи“, by the „“ noun ending, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „бърчи“, „2“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набръстява глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от съществителното име „бръст“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the noun „бръст“, by suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „бръст“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набулва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното име „було“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „було“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „було“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набуня съществително име (диалектно), формирано от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „боде“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни  „“ (вж. „-н3”) и от суфикса за женски род „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by a parallel version of the root in the verb „боде“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the feminine suffix „“ (see „на“, „боде“, „-н3” and „3“).

     

     

    набурва се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното име „буря“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „буря“, by the suffix of continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „на“, „буря“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    набутва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „бута“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „бута“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending for verbs of the third group „“ (see „на“, „бута“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набучва глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „бучи“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „бучи“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending for verbs of the third group „“ (see „на“, „бучи“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набърква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола  „бърка“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „бърка“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „бърка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    набъхтя глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от глагола „бъхти“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the verb „бъхти“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „бъхти“ and „5“).

     

     

    набягва се глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от съществителното име „бяг“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the noun „бяг“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „на“, „бяг“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    навадва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното име „вада“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „вада“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „вада“, „-в-“ and „5“).

     

     

    наважда1 глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в съществителното име „вада“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the noun „вада“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „вада“, „-жд-“, „-щ-“  and „5“).

     

     

    наважда2 глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „вади“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „вади“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „вади“ and „5“).

     

     

    наварва глагол (диалектно), формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж „вари2 се“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „вари се“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „вари2 се“, „-в-“ and „5“).

     

     

    наварква глагол, формиран от префикса и съответно предлога „на“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж „вари2 се“), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix and, respectively, preposition „на“, by the root in the verb „вари се“, by the „-к-“ verb ending, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „на“, „вари2 се“, „-к-“, „-в-

  • О
  •  

    О

     

     

     

    о- префикс|prefix (например в|e.g. in „окислява“), скъсена форма на „об-“ „оби-“ (вж.)|an abbreviated form of „об-“ „оби-“ (see „об-“ „оби-“).

     

     

    -о1 завършек за вокатив.

    Разработено е в книгата в раздела за падежите.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    2 завършек за среден род|a neuter ending, например|e.g. „село“ (“village”), „колело“ (“wheel; bike”), „стопанство“ (“economy; farm”) и т.н.|etc. Измежду балканските езици е налице в румънския, но във вид на “-u” („“), което би могло да се възприеме и като затъмнено „о“ примерно в:|Among the Balkan languages the formative exists in Romanian as “-u”, which might be considered a more closed version of the “o” vowel, e.g. in: “teatru” (“театър”, но сравни по-старото българско „театро“|“theater”, but compare with the older Bulgarian „театро“) или|or “lucru” („нещо; работа, труд“|“object; work”). С българския формант за съществителни от среден род съвпада напълно и по звук, и по смисъл гръцкото „-ο“, например в:|The Bulgarian formative for neuter nouns is completely identical in sounding and meaning to Greek „-ο“, e.g. in: „δέντρο“ („дърво“|“tree”), „κρίνο“ („лилия“|“lily”) или|or „πεῦκο“ („бор“|“pine”). Среща се и във всички славянски езици:|It is present in all the Slavic languages as well: сръбски|Serb „“ в|in „окно“ („стъкло на прозорец; шахта; преграда на хамбар; свод на мост“|“window glass; shaft; granary bar; bridge arch”), хърватски|Croat “-o” в|in “oko” („око; тих извор; преграда в хамбар“|“eye; gentle spring; granary bar”), словенски|Slovenian “-o” в|in “slovô” („прошка“|“pardon”) или в|or in “slóvo” („буква; слово“, вж. „слово“ за потеклото на българската дума|“letter; word”, see „слово“ for the origin of the Bulgarian word), словашки|Slovak “-o” в|in “pivo” („бира“|“beer”), чешки|Czech “-o” в|in “místo” („място“|“room, place, spot; post, job”), украински|Ukrainian „“ в|in „жалiзо“ или|or „залiзо“ („желязо,стомана“|“iron, steel”), руски|Russian „“ в|in „облако“ („облак“|“cloud”), беларуски|Belarusian „“ в|in „зелезо“ („желязо, стомана“|“iron, steel”), полски|Polish “-o” в|in “miasto” („град“|“town, city”), горно- и долнолужишки|Upper and Lower Sorbian “-o” във|in “wino” („вино“|“wine”). Измежду останалите индоевропейски езици формантът “” е застъпен добре в авестийския, например в:|Among the remaining Indo-European languages the “” formative is well established in Avestan, e.g. in: “yasn-ō” („жертвопринасяне“|“sacrifice, offering”) или|or “sravō” („дума, реч, слово“|“word, speech”), а в латинския се среща за някои съществителни от среден род като “”, подобно на румънския и на някои български диалекти|while in Latin it is used for some neuter nouns under the form of “”, similarly to Romanian and to some Bulgarian dialects, например|e.g. “cornū” („рог“|“horn”). По всичко личи, че това е твърде старинен индоевропейски начин за формиране на съществителни в среден род. Самото наличие на такъв формант в авестийския прави твърде вероятно и съществуването му в индоиранския лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език, още повече че връзката му със славянските успоредици не е по-близка от тази с останалите индоевропейски съответствия. Като се има предвид, че българският е сред езиците, в които гласната „о“ лесно преминава в „у“ в неударена позиция или в диалектите, формантът „“ би могъл да се потърси и в завършека „-ОУ“ на „ТЕКОУ“, съществителното име за животно, с което старите българи са посочвали годината на овена в дохристиянския си календар, включително в „Именника на българските канове“.|Everything seems to indicate that this is a quite ancient Indo-European way of forming neuter nouns. The very existence of such a formative in Avestan makes highly probable its presence in the Indo-Iranian lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language, the more so as its relation with the Slavic counterparts is not closer than that with the remaining Indo-European parallels. Bearing in mind that Bulgarian is among the languages, in which the “o” may easily become a “u” in a weak position or in various dialects, the „“ might be sought in the „-ОУ“ ending of „ТЕКОУ“, the animal noun, used by the ancient Bulgarians for designating the year of the ram in their pre-Christian calendar, including in the 8th century “List of the Bulgarian Rulers” (Pritsak, 20-25; Москов, 60-61).

     

     

    об-, оби- префикс. Налице е поне в някои балкански езици (ДА СЕ ДОПРОУЧИ!). Наред със скъсената форма „о-“ присъства и във всички славянски езици, но славяните го употребяват и като префикс, и като предлог, докато на български като предлог се среща само в някои диалекти. Има достатъчно голямо фонетично и семантично покритие с авестийски, староперсийски и староиндийски, за да се допусне, че съществуването му в българския език не се дължи на славянско влияние, а на индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език. Съответствието на „о“ на индоевропейско „а“ отговаря на фонетичните закони и на древнобългарския („прабългарския“), и на праславянския, така че близостта на българската форма със славянските съответствия може да се получила изцяло на индоевропейска основа, без по-близка връзка конкретно със славянските езици. (ДА СЕ РАЗРАБОТИ!)

    ЗАСЕГА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    обагря глагол, формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в съществителното „багра“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „о-“, by the root in the noun „багра“, and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „багра“ and „5“).

     

     

    обарюва глагол (диалектно), формиран от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от разновидност на корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix „о-“, by a modified version of the root in the verb „вари“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „вари1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    обварява глагол, формиран от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „об-“, by the root in the verb „вари“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „вари1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    обвива глагол, формиран от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „о-“, by the root in the verb „вие“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „вие2“, „-в-“ and „5“).

     

     

    обвивка съществително име, формирано от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“), както и от завършека за съществителни „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun, formed by the prefix „о-“, by the root in the verb „вие“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the noun ending „-ка“ (see „об-, оби-“, „вие2“, „-в-“ and „-ка1“).

     

     

    обвързаност съществително име, формирано от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от успоредна разновидност на корена в глагола „връзва“ (вж.), от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни в женски род „-ост“ (вж.)|a noun, formed by the prefix „об-“, by a parallel version of the root in the verb „връзва“, by the ending of past passive participles „“ and by the ending of feminine nouns „-ост“ (see „об-, оби-“, „връзва“, „2“ and „-ост“).

     

     

    обвързва глагол, формиран от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от успоредна разновидност на корена в глагола „връзва“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж. „-в-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „об-“, by a parallel version of the root in the verb „връзва“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „об-, оби-“, „връзва“, „-в-1“ and „5“).

     

     

    обеднява глагол, формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в съществителното „беда“ (вж.), от завършека за прилагателни „“ (вж. „3“), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „о-“, by the root in the noun „беда“, by the ending of adjectives „“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „беда“, „3“, „-в-“ and „5“).

     

     

    обедява глагол (диалектно), формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в съществителното „беда“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix „о-“, by the root in the noun „беда“ by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „беда“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    обежда глагол (диалектно), формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в съществителното „беда“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) |a verb (vernacular), formed by the prefix „о-“, by the root in the noun „беда“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „беда“ and „5“).

     

     

    обезбългарява глагол, формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“), от префикса и съответно предлога „без“ (вж.), от корена в народностното име „българин“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the „о-“ prefix, by the prefix and, respectively, preposition „без“, by the root in the ethnonym „българин“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „без“, „българин“, „-в-“ and „5“).

     

     

    обезсрамва глагол, формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“), от префикса и съответно предлога „без“ (вж.), от корена в съществителното „срам“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the „о-“ prefix, by the prefix and, respectively, preposition „без“, by the root in the noun „срам“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „без“, „срам“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    обет съществително име „церемониално обещание за изпълнение на някакво задължение“|noun “vow, promise, pledge”. Биха могли да се посочат следните производни и успоредни балкански форми:|One might indicate the following Balkan derivatives and parallels: румънски|Romanian “sfat” („съвет“|“piece of advice, counsel; council, conference”), албански|Albanian “betim” („обет, клетва“|“pledge, oath”). Александру Чорънеску смята румънската дума за „славянска“ заемка|Alexandru Ciorӑnescu defines the Romanian form as a “Slavic” loanword (Albanian-English, 59; Ciorӑnescu, 709) Обикновено се привеждат само следните славянски успоредици:|Scholars usually cite only the following Slavic parallels: словашки|Slovak “obeť” („жертва“|“victim”), чешки|Czech “obeť” („жертва“|“sacrifice; victim; casualty”), руски|Russian „обет“ („обет, заричане“|“vow, promise, pledge”). Някои автори са склонни да смятат българската дума за заемка от руски|Some authors tend to consider the Bulgarian form a Russian loanword (БЕР, ІV, 740). Съществителното име „обет“ е формирано обаче от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“) и от корена в глагола „вета (се)“ (вж.), за които би могло да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло. За отбелязване е също така, че „обет“ се среща в по-стари кирилски и в сравнително по-нови глаголически ръкописи. „ОБYТЪ“ („обет“) присъства в кирилския Супрасълски сборник от Х в., но под формата „ⰑⰁⰡⰕⰟ“ („обет“) фигурира едва в глаголическия Синайски псалтир от ХІ в.|However, the noun „обет“is formed by the prefix „об-“ and by the root in the verb „вета (се)“, which might have an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin (see „об-“ and „вета (се)“). It should be also noted that „обет“ is found in more ancient Cyrillic and in relatively newer Glagolitic manuscripts. Thus „ОБYТЪ“ (“vow, promise, pledge”) is present in the 10th century Cyrillic Suprasl Miscellany, but under the form of „ⰑⰁⰡⰕⰟ“ (“vow, promise, pledge”) it figures only in the 11th century Glagolitic Sinai Psalter (Старобългарски, ІІ, 50; Петканова, 411, 454-455). За най-старата част на Супрасълския сборник се предполага, че е била писана на кирило-методиевски славянски от българи, а славянските текстове, писани от българи, изпъкват с присъствието на немалко българизми така, както славянските текстове, писани от власи и молдовци, се отличават с наличието на доста румънски заемки|The oldest part of the Suprasl Miscellany was written in Cyrillo-Methodian Slavonic supposedly by Bulgarians and the Slavonic texts, written by Bulgarians, are characterized by the presence of a lot of Bulgarian loanwords in the same way as the Slavonic texts, written by Wallachians and Moldovans, are distinguished by the presence of a great deal of Romanian loanwords (Сефтерски; Милетич, 146-152). Словашката и чешката форма са твърде отдалечени по смисъл от българската дума, което навежда на мисълта, че тя би могла да е проникнала в двата западнославянски езика по времето на Аварския хаганат (567-804 г.) от някой уралоалтайски език, близък до българския. Колкото до руското съответствие, по всяка вероятност то е дошло от българския по-късно по книжовен път от края на Х в. нататък, когато Киевска Русия въвежда българската редакция на кирило-методиевския славянски за църковен, държавен и административен език. Това се потвърждава и от глагола „обещава“ (вж.), който изглежда е също българизъм в руския.|The meaning of the Slovak and the Czech forms is quite different from that of the Bulgarian word, which leads to the conclusion that it might have penetrated to the two Western Slavic languages at the time of the Avar Khaganate (567-804 AD) from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian. As for the Russian counterpart, in all likelihood it might have come from Bulgarian after the end of the 10th century, when Kievan Rus introduced the Bulgarian version of Cyrillo-Methodian Slavonic as Church, state and administrative language. This is corroborated by the verb „обещава“, which seems to be a Bulgarian loanword in Russian too (see „обещава“).

     

     

    обещава глагол „дава дума, че се задължава да направи нещо“|verb “to promise”. Биха могли да се посочат следните балкански производни и успоредни форми:|One might indicate the following Balkan derivatives and parallels: румънски|Romanian “a sfătui” („съветва, дава съвет“|“to advise, to counsel”), албански|Albanian “beto” („заклева се; дава обет“|“to swear in an oath, to administer an oath, to swear; to pledge”). Александру Чорънеску смята румънската дума за „славянска“ заемка“|Alexandru Ciorӑnescu considers the Romanian form a “Slavic” loanword (Арнаудов, 698; Albanian-English, 59; Ciorӑnescu, 709). Обикновено се привеждат следните славянски съответствия:|Scholars usually cite the following Slavic counterparts: сръбски|Serb „обећавати“ („обещава“|“to promise”), хърватски|Croat “obećavati” („обещава“|“to promise”), словенски|Slovenian “obetati” („обещава; обнадеждава“|“to promise; to encourage, to give hope”), словашки|Slovak “obecať” („обещае; даде обет, пожертва“|“to promise; to pledge, to sacrifice”), чешки|Czech “obětovat” („жертва“|“to sacrifice”), украински|Ukrainian „обiцяти“ („обещава“|“to promise”), руски|Russian „обещать“ („обещава“|“to promise”), полски|Polish “obiecywać” („обещава“|“to promise”). Повечето слависти изпускат руската дума с довода, че е заемка от „черковнославянски“, а украинската форма пък се окачествява като полска заемка. Същите учени извеждат глагола „обещава“ от префикса „об-“ и от предполагаемото съществително име *větъ („сентенция“) или направо от хипотетичния праславянски или „общославянски“ глагол *ab-větjāti или *об-вѣштати, който все пак свързват с диалектния български глагол „вета (се)“ (вж.). Някои дори смятат, че българската дума е русизъм, но повечето автори не приемат това становище|Most Slavicists disregard the Russian word on the ground that it is a “Church Slavonic” loanword, while the Ukrainian form is considered, in its turn, a Polish loanword. The same scholars deduce the verb „обещава“ from the prefix „об-“ and from the reconstructed noun *větъ (“maxim”) or directly from a hypothetical Primitive Slavonic or “Common Slavonic” verb *ab-větjāti or *об-вѣштати , which they relate, nevertheless, to the vernacular Bulgarian verb „вета (се)“ (“to promise”, see „вета (се)“). Some authors even believe that the Bulgarian form is a Russian loanword, but most scholars don’t seem to agree with that (Младенов, Етимологически, 364; БЕР, ІV, 740-741; Фасмер, ІІІ, 99). Загубата на съгласната „в“ би могла обаче да се дължи и на протеза в смисъл, че „в“ е било поставено в началото на думата за благозвучие. Като се има предвид и съществителното име „обет“ (вж.), коренът би трябвало да е в такъв случай „ет-~ещ-“, пред който е поставен префиксът „об-“ (вж. „об-, оби-“) и съответно са добавени суфиксът за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и завършекът за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“). И за трите форманта също би могло да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло. За отбелязване е, че за „обещава“ липсват индоевропейски успоредици извън балканските и славянските, но коренът „ет-~ещ-“ би могъл да се свърже със следните тюркски форми:|Yet the disappearance of the consonant „в“ (“v”) might be due to its prothetic character. Bearing in mind the noun „обет“ (“vow, promise, pledge”, see „обет“), the root should be in this case „ет-~ещ-“, which is preceded by the prefix „об-“ and, respectively, followed by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“. All the three formatives might have an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin. It should be noted that there are no further Indo-European parallels except the Balkan and the Slavic ones, but the root „ет-~ещ-“ might be related to the following Turkic forms: уйгурски|Uyghur “inde-” или|or “indi-” („приканва; съблазнява; приветства; говори; мучи, блее; вика; отговаря, откликва; дава знак; съобщава; обръща вниманието си на“|“to invite, to call on; to tempt; to greet; to speak, to talk; to low, to bleat; to shout; to reply, to respond; to make a sign; to report; to turn one’s attention to”), узбекски|Uzbek “inda-” („приветства; говори; мучи, блее; вика; отговаря, откликва; дава знак; съобщава; обръща вниманието си на“|“to greet; to speak, to talk; to low, to bleat; to shout; to reply, to respond; to make a sign; to report; to turn one’s attention to”), каракалпакски|Karakalpak „инде-“ („приветства; говори; мучи, блее; вика; отговаря, откликва; дава знак; съобщава; обръща вниманието си на“|“to greet; to speak, to talk; to low, to bleat; to shout; to reply, to respond; to make a sign; to report; to turn one’s attention to”), караимски|Karaim „инде-“ („приканва; приветства; наименува; говори; шепне; мучи, блее; вика; пита; отговаря, откликва; дава знак; съобщава; обръща вниманието си на“|“to invite, to call on; to greet; to name; to speak, to talk; to whisper; to low, to bleat; to shout; to ask a question; to reply, to respond; to make a sign; to report; to turn one’s attention to”), турски (диалектно)|Turkish (vernacular) “indemek” („приветства; говори; мучи, блее; вика; отговаря, откликва; дава знак; съобщава; обръща вниманието си на“|“to greet; to speak, to talk; to low, to bleat; to shout; to reply, to respond; to make a sign; to report; to turn one’s attention to”). Ерванд Севортян смята, че тюркските глаголи произлизат от съществителното име „үйн~үн~üjn~ün“ („глас“)|Ervand Sevortjan is of the opinion that the Turkic verbs originate from the noun „үйн~үн~üjn~ün“ (“voice”) (Севортян, 356-357, 625-626). Различни успоредни и производни версии на корена, от който произлиза новобългарският глагол „обещава“, се срещат в най-древните кирилски и глаголически ръкописи, но присъствието им в съчиненията, писани на кирилица, като че ли е по-често. Във всеки случай „ОБYШТАВААХ1“ („обещаваха“) и „ОБYШТАnНJМЪ“ („обещание“ в древната падежна форма за инструментал) фигурират в кирилския Супрасълски сборник от Х в., а в глаголическото Мариинско евангелие, също от Х в., се среща формата „ⰑⰁⰡⰛⰀⰞⰤ“ („обещаха“). Специално трябва да се подчертае фактът, че в кирилските думи буквата „D“ („“ в глаголическите ръкописи) редовно се заменя със съчетанието „ШТ“, както се вижда и от дадените тук примери|Various parallels and derivatives of the root, which is at the origin of the Modern Bulgarian verb „обещава“, are found in the most ancient Cyrillic and Glagolitic manuscripts, but their presence in the works, written in Cyrillic characters, seems to be more frequent. Anyway „ОБYШТАВААХ1“ (“they were promising”) and „ОБYШТАnНJМЪ“ (“promise” in the ancient instrumental case inflection) figure in the 10th century Cyrillic Suprasl Miscellany, whereas the Glagolitic Gospel of Saint Mary Monastery, also of the 10th century, contains the form „ⰑⰁⰡⰛⰀⰞⰤ“ (“they promised”). Special attention should be paid to the fact that in the Cyrillic words the letter „D“ („“ in the Glagolitic manuscripts) is regularly replaced with a combination of two consonants, namely „ШТ“, as it may be seen also in the examples, given here (Старобългарски, ІІ, 50-52; Петканова, 264-265, 454-455). Това подсказва изначална българска принадлежност на кирилските форми. За най-старата част на Супрасълския сборник се предполага, че е била написана на кирило-методиевски славянски от българи, а славянските текстове, писани от българи, изпъкват с присъствието на немалко българизми така, както славянските текстове, писани от власи и молдовци, се отличават с наличието на доста румънски заемки|This suggests that the Cyrillic forms might have been Bulgarian from the very beginning. The oldest part of the Suprasl Miscellany was written in Cyrillo-Methodian Slavonic presumably by Bulgarians and the Slavonic texts, written by Bulgarians, are characterized by the presence of a lot of Bulgarian loanwords in the same way as the Slavonic texts, written by Wallachians and Moldovans, are distinguished by the presence of a great deal of Romanian loanwords (Сефтерски; Милетич, 146-152). Руският глагол „обещать“ може да е българизъм, дошъл по книжовен път след като Киевска Русия въвежда от края на Х в. нататък българската редакция на кирило-методиевския славянски за църковен, държавен и административен език. Останалите славянски форми навярно са проникнали в славянските говори още в праславянската епоха от някой уралоалтайски език, близък до българския. По всяка вероятност новобългарската дума „обещава“ произлиза от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|The Russian verb „обещать“ might be a Bulgarian loanword, which has come to the Russian language by literary way after Kievan Russ introduced a Bulgarian version of Cyrillo-Methodian Slavonic as Church, state and administrative language from the end of the 10th century on. The remaining Slavic forms have probably penetrated to the Slavic dialects back in the Primitive Slavonic Age from some Ural-Altaic language, close to Bulgarian. In all likelihood the Modern Bulgarian word „обещава“ originates from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language.

     

     

    обещание съществително име, формирано от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от корена в глагола „вета (се)“ (вж. „вета (се)“ и „обещава“) и от завършека за съществителни „-ние“ (вж. „-ние“ и „-не“)|a noun, formed by the prefix „об-“, by the root in the verb „вета (се)“ and by the noun ending „-ние“ (see „об-, оби-“, „вета (се)“, „обещава“, „-ние“ and „-не“).

     

     

    обзавежда глагол, формиран от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от префикса и съответно предлога „за“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the „об-“ prefix, by the prefix and, respectively, preposition „за“, by the root in the verb „веде“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „за“, „веде“, „води“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    обзема глагол, формиран от префикса „об-“ (вж. „об-, оби-“), от скъсена разновидност на префикса и съответно предлога „въз“ (вж.), от корена в глагола „емва“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)| a verb, formed by the „об-“ prefix, by a shortened version of the prefix and, respectively, preposition „въз“, by the root in the verb „емва“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „об-, оби-“, „въз“, „емва“ and „5“).

     

     

    обида съществително име „несправедливо накърняване на честолюбието“|noun “offence, insult”. Измежду балканските езици е налице в:|Among the Balkan languages it figures in: румънски|Romanian “obidă” („обида, огорчение; неправда“|“offence, insult; injustice”), албански “beditem” („набирам сили, показвам силата си; свиквам“). Славянските успоредици пък са само следните:|At the same time, there are only the following Slavic parallels: украински|Ukrainian „обида“ („обида“|“offence, insult”), руски|Russian „обида“ („обида; неприятност“|“offence, insult; trouble”), беларуски|Belarusian „обiда“ („обида“|“offence, insult”). Макс Фасмер търси връзка и със словашкото и съответно чешкото съществително име “obida” („неприятност“)|Max Vasmer looks for a relation also with the Slovak and, respectively, Czech noun “obida” (“trouble”) (Фасмер, ІІІ, 100; БЕР, ІV, 741-742; Skok, I, 148-149). По всичко личи обаче, че думата е навлязла в източнославянските езици по книжовен път посредством българската редакция на кирило-методиевския славянски, докато словашката и чешката дума произлизат от съвършено различен корен и са съвпаднали случайно с българската форма по звучене. На свой ред българският и славянският смисъл изглежда са съвпаднали в руската форма „обида“. От друга страна, под формата „ⰑⰁⰉⰄⰀ“ („обида“) думата се среща в глаголически славянски ръкописи от Х в. като Мариинското евангелие, а като „ОБNДА“ („обида“) фигурира в кирилски ръкописи от Х в. като Супрасълския сборник, за чиято най-стара част се предполага, че е писана от българи на кирило-методиевски славянски|Everything seems to indicate, though, that the word has penetrated to the Eastern Slavic languages by way of the Bulgarian version of the Cyrillo-Methodian Slavonic, whereas the Slovak and the Czech words originate from a totally different root and their phonetic coincidence with the Bulgarian form is accidental. Apparently the two meanings have in their turn merged in the Russian form „обида“ (“offence, insult; trouble”). On the other hand, under the form of „ⰑⰁⰉⰄⰀ“ (“offence, insult”) the word is found in 10th century Glagolitic Slavic manuscripts, such as the Gospel of Saint Mary Monastery, whereas like „ОБNДА“ (“offence, insult”) it figures in 10th century Cyrillic manuscripts like the Suprasl Miscellany, whose most ancient part was presumably written by Bulgarian authors in Cyrillo-Methofian Slavonic (Старобългарски, ІІ, 12; Петканова, 264-265, 454-455). Това би могло да означава, че наред с други древнобългарски („прабългарски“) думи като местоимето „АЗЪ“ („аз“, вж. „ази“) съществителното „обида“ е проникнало в езика на Кирил и Методий още по времето, когато двамата братя са разработвали своята книжовна и християнска норма. Поначало „обида“ може да е производно от съществителното „беда“ или от глагола „вижда“|This might lead to the conclusion that, together with such Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) words like the pronoun „АЗЪ“ (“I”, see „ази“), the noun „обида“ penetrated to the language of Cyrill and Methodius as early as in the times when the two brothers worked out their literary and Christian norm. As a matter of fact „обида“ might derive from the noun „беда“ or from the verb „вижда“ (БЕР, ІV, 741-742; Фасмер, ІІІ, 100). Както за „беда“ (вж.), така и за „вижда“ (вж.) би могло да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло, а наличието на формата „обида“ в ръкописи от Х в. прави твърде вероятно присъствието й като самостоятелна дума и в древнобългарския („прабългарския“) език.|Both „беда“ and „вижда“ might have an Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin (see „беда“ and „вижда“), while the presence of the form „обида“ in 10th century manuscripts makes quite plausible its existence as a separate word in the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language too.

     

     

    обиден прилагателно име, формирано от съществителното „обида“ (вж.) и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „3“)|an adjective, formed by the noun „обида“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „обида“ and „3“).

     

     

    обидлив прилагателно име, формирано от съществителното „обида“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective, formed by the noun „обида“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of adjectives „“ (see „обида“, „2“ and „1“).

     

     

    обидник съществително име (диалектно), формирано от съществителното „обида“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the noun „обида“ and by the noun ending „-ник“ (see „обида“ and „-ник“).

     

     

    обидчив прилагателно име, формирано от съществителното „обида“ (вж.), от завършека за съществителни „-чо“ (вж.) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective, formed by the noun „обида“, by the ending of nouns „-чо“ and by the ending of adjectives „“ (see „обида“, „-чо“ and „1“).

     

     

    обижда глагол, успоредна или производна форма от съществителното име „обида“ (вж.)|verb, a parallel or derivative form from the noun „обида“ (see „обида“).

     

     

    обир съществително име, формирано от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a noun, formed by the prefix „о-“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „об-, оби-“ and „бере“).

     

     

    обира глагол, формиран от префикса „о-“ (вж. „об-, оби-“) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „о-“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „об-, оби-“ and „бере“).

     

    <p style="text-align: jus

  • П
  •  

    П

     

     

     

    -п- суфикс за отглаголни съществителни имена|suffix for nouns from verbs, например|e.g. „дрипа“ (“rag”) от|from „дере“ (“to skin; to fleece”). Поначало сред учените има сериозни съмнения дали такъв формант съществува изобщо в индоевропейските езици и дори Стефан Младенов, който е убеден в това, не може да посочи примери извън славянските езици, а и славянските му форми мъчно могат да се възприемат като суфикси. Така той извежда славянското съществително „КРОУПА“ („късче, парче“) от индоевропейския корен *kreu-: *krou-: *kru- и посочва някои от производните му като чешкото “krupice” („грис“), руското „крупа“ („булгур; снежна градушка“) и полското “krupa” („булгур“). Не се привеждат обаче никакви примери за формирането на съществителното от съответния глагол посредством суфикса „-п-“ в рамките на конкретния славянски език, а не само при сравнение на славянската дума с индоевропейския корен.|Many scholars have serious doubts about the very existence of such a formative in the Indo-European languages. Even Stefan Mladenov, who firmly believes in the presence of the „-п-“/“-p-” formative in the Indo-European languages, is unable to give an example outside of the Slavic languages and, moreover, his Slavic examples can hardly be accepted as real formatives. Thus he deduces the Slavic noun „КРОУПА“ (“morsel, piece”) from the Indo-European root *kreu-: *krou-: *kru- and he indicates some of its derivatives, such as Czech “krupice” (“semolina”), Russian „крупа“ (“groats; hail”) and Polish “krupa” (“groats”). Yet there are no examples whatever about the formation of the noun from the respective verb by the “-p-” suffix within the framework of the concrete Slavic language, instead of just comparing the Slavic word with the Indo-European root (Младенов, История, 219-220). За сметка на това българските суфикси „-п-“ и „-б-“ биха могли да се свържат с „-п-“ и „-б-“ в мордвинските форманти за съществителни от съществителни имена „-пуло“ и „-було“, например „кузбуло“ („гора от смърч“) от „куз“ („смърч“) или „иҥзейбуло“ („малинак“) от „иҥзей“ („малина“)|On the other hand, though, there might be a kinship of the Bulgarian suffixes „-п-“, „-б-“ with „-п-“ and „-б-“ in the Mordvin formatives for nouns from nouns „-пуло“ and its parallel form „-було“, e.g. „кузбуло“ (“spruce forest”) from „куз“ (“spruce”) or „иҥзейбуло“ (“raspberry patch”) from „иҥзей“ (“raspberry”) (Серебренников, Историческая, 71). Липсата на сигурни индоевропейски успоредици прави голяма вероятността българските суфикси за отглаголни съществителни „-п-“ и „-б-“ да произлизат от уралоалтайския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език.|The absence of sure Indo-European parallels makes it quite likely that the Bulgarian suffixes of nouns from verbs „-п-“ and „-б-“ originate from the Ural-Altaic phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) language.

     

     

    павет съществително име, формирано от успоредна версия на корена в префикса и съответно в предлога „по“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“) и от завършека за съществителни „“ (вж. „3“)|a noun, formed by a parallel version of the root in the prefix and, respectively, preposition „по“, by a parallel version of the root in the verb „вие“ and by the noun ending „“ (see „по“, „вие2“ and „3“).

     

     

    павит съществително име (диалектно), формирано от успоредна версия на корена в префикса и съответно в предлога „по“ (вж.), от корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“) и от завършека за съществителни „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the prefix and, respectively, preposition „по“, by the root in the verb „вие“ and by the noun ending „“ (see „по“, „вие2“ and „3“).

     

     

    павой съществително име (диалектно), формирано от успоредна версия на корена в префикса и съответно в предлога „по“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“) и от завършека за съществителни „“ (вж. „1“)|a noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the prefix and, respectively, preposition „по“, by a parallel version of the root in the verb „вие“ and by the noun ending „“ (see „по“, „вие2“ and „1“).

     

     

    павуй съществително име (диалектно), формирано от успоредна версия на корена в префикса и съответно в предлога „по“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“) и от завършека за съществителни „“ (вж. „1“)|a noun (vernacular), formed by a parallel version of the root in the prefix and, respectively, preposition „по“, by a parallel version of the root in the verb „вие“ and by the noun ending „“ (see „по“, „вие2“ and „1“).

     

     

    Паро лично мъжко име, умалителна форма от „Аспарух“ (вж.)|a personal male name, a diminutive form from „Аспарух“ (see „Аспарух“).

     

     

    пафит съществително име, формирано от успоредна версия на корена в префикса и съответно в предлога „по“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“) и от завършека за съществителни „“ (вж. „3“)|a noun, formed by a parallel version of the root in the prefix and, respectively, preposition „по“, by a parallel version of the root in the verb „вие“ and by the noun ending „“ (see „по“, „вие2“ and „3“).

     

     

    пафки съществително име (диалектно), множествено число от незасвидетелстваната форма *пафка. По всичко личи, че думата е формирана от корена в съществителното „пафта“ (вж.) и от завършека за съществителни от женски род „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), plural of the undocumented form *пафка. In all likelihood the word is formed by the root in the noun „пафта“ and by the ending of feminine nouns „-ка“ (see „пафта“ and „-ка1“).

     

     

    пафта съществително име „украсена метална плочка за закачване на женски колан, чапраз; сребърен накит за булка; сребърна или златна плочка, която украсява колан; женски накит за колан; тока, катарама“|noun “buckle, clasp”. Измежду балканските езици е налице в:|Among the Balkan languages it figures in: румънски|Romanian “pafta” („пафта“|“buckle, clasp”), албански|Albanian “paftë” („пафта“|“small flat piece of metal, metal plate; small flat object; button; metal sheet, armor”). Измежду славянските езици фигурира единствено в сръбския:|Among the Slavic languages it exists only in Serb: „пафта“ („пафта“|“buckle, clasp”). Фактическата липса на славянски успоредици кара редица слависти да смятат „пафта“ за заемка от турското съществително име “pafta” („малка метална пластинка за накит; бургия; отделни листове от цяла географска карта; голяма бенка“), като “pafta” се извежда на свой ред от персийското минало страдателно причастие “bafta” от “baften” („тъче“)|The actual absence of Slavic parallels makes a number of Slavicists consider that „пафта“ is a loanword from the Turkish noun “pafta” (“small metal plate for decoration; borer, auger; sheets of a map; big mole, big nevus”) and “pafta” is in its turn deduced from the Persian past passive participle “bafta” from “baften” (“to weave”) (БЕР, V, 104; Skok, II, 585; Ciorӑnescu, 570). Ударението в българската дума пада обаче върху първата сричка, а в турската дума е върху сетната сричка. Не са подценяване и смисловите различия, но по-същественото е, че успоредните форми на „пафта“ в различните български диалекти имат за коренна гласна не само „а“, но и „у“ и „ъ“, каквито в турската и персийската дума просто няма. Това придава известна меродавност на твърдението на Петър Добрев, че наличието на съществителното “bafta” („накит, акселбант“) в лезгинския език свидетелства за някогашното присъствие на българите в Кавказ|However, the accent in the Bulgarian word is on the first syllable, whereas in the Turkish word it is on the last syllable. One should not underestimate the semantic differences either, but much more important is the fact that the stem vowel in the parallel forms of „пафта“ in the various Bulgarian dialects is not only „а“ (pronounced like “a” in “car”), but also „у“ (pronounced like “oo” in “book”) and „ъ“ (pronounced like “i” in “bird”). The „у“ and „ъ“ vowels are  simply totally absent from the Turkish and from the Persian word. All this gives some credibility to the claim of Petûr Dobrev that the presence of the noun “bafta” (“attire, decoration; aiglet”) in the Lezgic language suggests that at some point in the past there have been Bulgarians in the Caucasus (Добрев, Езикът, 65). По всичко личи, че новобългарското съществително име „пафта“ произлиза от индоиранския фонетичен, лексикален, морфологичен и синтактичен компонент на древнобългарския („прабългарския“) език и е навярно сродно със следните индоирански съответствия:|In all likelihood the Modern Bulgarian noun „пафта“ originates from the Indo-Iranian phonetic, lexical, morphological and syntactic component of the Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) language and it is probably akin to the following Indo-Iranian counterparts: осетински|Ossetic „баттын“ („връзва, завързва“|“to tie, to bind, to fasten”), кюрдски|Kurdish “bestîn” („връзва, завързва“|“to tie, to bind, to fasten”) и|and “bawhsh” („стягане, стискане, притискане; прегръдка“|“squeezing, pressing; embrace, clasp, hug”), персийски|Persian “baft” („нещо изтъкано“|“something woven”). Балканските съответствия и сръбската успоредица може наистина да са турцизми, но поне някои от тях може да са били повлияни и от българския.|The Balkan counterparts and the Serb parallel might be actually Turkish loanwords, but at least some of them might have been influenced by the Bulgarian language too.

     

     

    пафте съществително име (диалектно), успоредна форма на „пафта“ (вж.)|noun (vernacular), a parallel form of „пафта“ (see „пафта“).

     

     

    пафтица съществително име, формирано от корена в съществителното „пафта“ (вж.) и завършека за съществителни от женски род „-ица“|a noun, formed by the root in the noun „пафта“ and by the ending of feminine nouns „-ица“ (see „пафта“ and „-ица“).

     

     

    пахта съществително име (диалектно) „колан, направен от посребрени плочки“|noun (vernacular) “belt, made of silver plates”. Поради липсата на славянски успоредици редица слависти определят думата като турцизъм от някакъв диалектен вариант на турското съществително име “pafta” („малка метална пластинка за накит; бургия; отделни листове от цяла географска карта; голяма бенка“)|The absence of Slavic parallels makes a number of Slavicists define the word as a Turkish loanword from some vernacular version of the Turkish noun “pafta” (“small metal plate for decoration; borer, auger; sheets of a map; big mole, big nevus”) (БЕР, V, 108). Стефан Младенов пък се опитва да изведе „пахта“ от латинската форма “pacta” („сглобени“) от “paciscor sum” („сключвам договор“) и “pango” („вбивам, заковавам, заякчавам, стабилизирам; сковавам; определям установявам“)|For his part, Stefan Mladenov tries to deduce „пахта“ from the Latin form “pacta” (“put together, assembled”) from “paciscor sum” (“I am concluding a pact”) and “pango” (“I am driving in, I am hammering in, I am stabilizing; I am knocking together; I am establishing”) (Младенов, Етимологически, 415). Всъщност съществителното име „пахта“ има вероятно древнобългарско („прабългарско“) потекло и е успоредна форма на „пафта“ (вж.).|As a matter of fact, the noun „пахта“ has a possible Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin and it is a parallel form of „пафта“ (see „пафта“).

     

     

    пашаног съществително име, успоредна форма на „баджанак“ (вж.) и съответно на „пашеног“ (вж.)|noun, a parallel version of „баджанак“ and, respectively, of „пашеног“ (see „баджанак“ and „пашеног“).

     

     

    пашеног съществително име, успоредна форма на „баджанак“ (вж.), среща се в стари кирилски ръкописи под формата „ПАШЕnОГЪ“. Повече или по-малко е общоприето, че думата има древнобългарско (“прабългарско“) потекло.|Noun, a parallel version of „баджанак“. It figures in old Cyrillic manuscripts under the form of „ПАШЕnОГЪ“. There is a more or less general agreement that the word has an Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin (see „баджанак“).

     

     

    пек съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.)|a noun, formed by the root in the verb „пече“ (see „пече“).

     

     

    пекан прилагателно име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „3“)|an adjective (vernacular), formed by the root in the verb „пече“ and by the ending of adjectives „“ (see „пече“ and „3“).

     

     

    пекар съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ар“ (вж.)|a noun, formed by the root in the verb „пече“ and by the noun ending „-ар“ (see „пече“ and „-ар“).

     

     

    пекария съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ар“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“ and by the noun ending „-ар“ (see „пече“ and „-ар“).

     

     

    пекарница съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни „-ар“ (вж.), от завършека за прилагателни от съществителни „“ (вж. „3“) и от завършека за съществителни „-ица“ (вж.)|a noun, formed by the root in the verb „пече“, by the noun ending „-ар“, by the ending of adjectives „“ and by the noun ending „-ица“ (see „пече“, „-ар“, „3“ and „-ица“).

     

     

    пекарство съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни „-ар“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ство“ (вж.)|a noun, formed by the root in the verb „пече“, by the noun ending „-ар“ and by the noun ending „-ство“ (see „пече“, „-ар“ and „-ство“).

     

     

    пекатин съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „3“) и „“ (вж. „1“)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, as well as by the noun endings „“ and „“ (see „пече“, „3“ and „1“).

     

     

    пеклив прилагателно име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „1“)|an adjective (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of adjectives „“ (see „пече“, „2“ and „1“).

     

     

    пеклило съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.) и от два успоредни варианта на завършека за съществителни и прилагателни „2“ (вж.) - „“ и съответно „-ло“|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“ and by two parallel versions of the ending of nouns and adjectives „2“: „“ and, respectively „-ло“ (see „пече“ and „2“).

     

     

    пеклица съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни „-ица“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of nouns „-ица“ (see „пече“, „2“ and „-ица“).

     

     

    пелена съществително име „къс памучен плат за повиване на бебе; малка шарена чергица за завиване на бебе; покривка за легло; четвъртито парче плат“. Налице е и в славянските езици: сръбски „пелена“ („пелена“), хърватски “pelena” („пелена“), словенски “plena”, словашки “plena” („пелена; ципа“), чешки “plena” („пелена; ципа, обвивка, кожа“) и “plína”, украински „пелена“ („було, покривало; покривка“), руски „пелена“ („кърпа, покривка; пелена“), белоруски „пялонка“, полски “pielucha” („пелена“), горнолужишки “pjelucha”, долнолужишки “pieluch”. Измежду балканските езици е налице в румънския “pelincă” („пелена“) и албанския “pelenë” („пелена“). Обикновено се търси връзка с индоевропейски форми като латинското “pellis” („кожа“), гръцкото “πελλας” („кожа“), литовското “pléné” („ципа, кожица“), старовисоконемското “fel” и немското “Fell” („кожа“), англосаксонското “filmen” („кожица“) и старосаксонското, староанглийското и съвременното английско “fell” („кожа“), които се извеждат от индоевропейския корен *pel-.-Учените не могат да намерят обаче задоволителен отговор на пълногласието в българския и в южнославянските форми, което е поначало присъщо само на източнославянските езици. Не е твърде убедителна и предлаганата връзка с индоевропейските езици. (БЕР V, 137-138; Фасмер ІІІ, 228-229) Това придава меродавност на становището на Menges, който търси родство с тюркското “belänä”. За отбелязване е и турското “pelana” („пелена“) и унгарското “pelenka” („пелена“), макар че тези две форми се смятат за заемки. Не е изключено коренът да е общ за индоевропейските и уралоалтайските езици, като словашката и чешката форма може да са били повлияни и от индоевропейската успоредица. Във всеки случай смисълът на “кожа” или “ципа” липсва както в книжовния български език, така и в българските диалекти. Твърде е възможно при тази ситуация думата да е била налице и в древнобългарския, откъдето е преминала в праславянския или най-малкото е повлияла на праславянските съответствия, като това влияние ще да е било най-силно при южните, източните и “аварските” славяни (сърби, хървати, словенци, словаци и чехи).

     

     

    петолист съществително и прилагателно име, формирано от числителното „пет“ (вж.) и от съществителното „лист“ (вж.)|noun and adjective, formed by the numeral „пет“ and by the noun „лист“ (see „пет“ and „лист“).

     

     

    печал съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“)|a noun, formed by the root in the verb „пече“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „пече“ and „2“). Тезата, че „пече“ и „печал“ са от един корен, се застъпва от Стефан Младенов, според когото смисловото развитие е „нещо, от което човек се пече (мъчи)“|The thesis that „пече“ and „печал“ derive from one and the same root belongs to Stefan Mladenov in whose opinion the semantic evolution is “something a man is suffering from to the point of ‘burning’ because of it” (Младенов, Етимологически, 421).

     

     

    печала глагол (диалектно), формиран от корена в глагола „пече“ и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“)|a verb (vernacular), formed by the root in the verb „пече“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „пече“ and „2“).

     

     

    печалба съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни имена „-ба“ (вж. „-б-, -ба“)|a noun, formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of nouns „-ба“ (see „пече“, „2“ and „-б-, -ба“). Тезата, че „пече“ и „печалба“ са от един корен, се застъпва от Стефан Младенов, според когото смисловото развитие е „нещо, за което човек се пече (мъчи)“|The thesis that „пече“ and „печалба“ derive from one and the same root belongs to Stefan Mladenov in whose opinion the semantic evolution is “something a man is striving for to the point of ‘burning’ for it” (Младенов, Етимологически, 421).

     

     

     

    печалбар съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършеците за съществителни имена „“ (вж. „-б-, -ба“) и „-ар“ (вж.)|a noun, formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the endings of nouns „“ and „-ар“ (see „пече“, „2“, „-б-, -ба“ and „-ар“).

     

     

    печалбарство съществително име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от завършеците за съществителни имена „“ (вж. „-б-, -ба“), „-ар“ (вж.) и „-ство“ (вж.)|a noun, formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the noun endings „“ „-ар“ and „-ство“ (see „пече“, „2“, „-б-, -ба“, „-ар“, as well as „-ство“).

     

     

    печалбен прилагателно име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от завършека за съществителни имена „“ (вж. „-б-, -ба“) и от завършека за прилагателни и съществителни „“ (вж. „3“)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the noun ending „“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „пече“, „2“, „-б-, -ба“ and „3“).

     

     

    печален прилагателно име, формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за прилагателни и съществителни „“ (вж. „3“)|an adjective, formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of adjectives and nouns „“ (see „пече“, „2“ and „3“).

     

     

    печали глагол, формиран от корена в глагола „пече“ (вж.) и от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“)|a verb, formed by the root in the verb „пече“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „пече“ and „2“).

     

     

    печалка съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни „-ка“ (вж. „-ка1“)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of nouns „-ка“ (see „пече“, „2“ and „-ка1“).

     

     

    печалник съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of nouns „-ник“ (see „пече“, „2“ and „-ник“).

     

     

    печаловен прилагателно име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за прилагателни и съществителни „“ (вж. „3“)|an adjective (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the suffix of adjectives „“ and by the ending of nouns and adjectives „“ (see „пече“, „2“, „1“ and „3“).

     

     

    печаловина съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за съществителни „-ина“ (вж. „-ина2“)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the suffix of adjectives „“ and by the ending of nouns „-ина“ (see „пече“, „2“, „1“ and „-ина2“).

     

     

    печаловит прилагателно име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за минали страдателни причастия „“ (вж. „2“)|an adjective (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the suffix of adjectives „“ and by the suffix of perfect passive participles „“ (see „пече“, „2“, „1“ and „2“).

     

     

    печаловник съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от суфикса за прилагателни „“ (вж. „1“) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the suffix of adjectives „“ and by the noun ending „-ник“ (see „пече“, „2“, „1“ and „-ник“).

     

     

    печалодовник съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от съществителното „дом“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the noun „дом“ and by the noun ending „-ник“ (see „пече“, „2“, „дом“ and „-ник“).

     

     

    печалчия съществително име (диалектно), формирано от корена в глагола „пече“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни „-чия“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the root in the verb „пече“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of nouns „-чия“ (see „пече“, „2“ and „-чия“).

     

     

    печат съществително име „плочица с букви или рисунки, които могат да бъдат възпроизведени с натискане; отпечатък от такава плочица; белег, диря от нещо; печатане, печатно производство; периодични издания, преса“|noun “seal, stamp; press, print”.

    Няма го нито във фишовете, нито в книгата, но дори авторите на БЕР признават, че думата е „прабългарска“. ДА СЕ РАЗРАБОТИ

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    пече глагол „държи нещо на огън, във фурна или в пещ, за да стане готово за ядене или за употреба; вари; грее“|verb “to bake, to roast, to grill; to parch, to scorch; to brew”. Налице е в балканските езици|It is present in the Balkan languages: румънски|Romanian “pecie” („печено“|“roasted meat”), албански|Albanian “pjek” („пече“|“to roast, to broil; to bake”) и старогръцки|and Hellenic „πέσσω“ („пека, варя, готвя; правя да узрее“|“I am baking, I am boiling, I am cooking; I am making it ripe”). Румънската дума се смята за българска или „славянска“ заемка|The Romanian word is considered a Bulgarian or a “Slavic” loanword (Ciorӑnescu, 588; БЕР, V, 133), но албанската и старогръцката форма са автентични успоредици, каквито са и следните славянски съответствия:|but the Albanian and Hellenic forms are genuine parallels like the following Slavic counterparts: сръбски|Serb „пећи“ („пече; припича; пари, боли“|“to bake; to scorch; to sting, to hurt, to ache”), хърватски|Croat “peći” („пече; пържи“|“to bake; to fry”), словенски|Slovenian “peči” („пече, готви“|“to bake, to cook”), словашки|Slovak “piect’” („пече; прежуря“|“to bake; to scorch”), чешки|Czech “péci” („пече; пържи“|“to bake; to fry”), украински|Ukrainian „пекти“ („пече; пържи“|“to bake; to fry”), руски|Russian „печь“ („пече; припича“|“to bake; to scorch”), беларуски|Belarusian „пекцí“ („пече; пържи“|“to bake, to fry”), полски|Polish “piec” („пече“|“to bake”), горнолужишки|Upper Sorbian “pijec” („пече“|“to bake”) и долнолужишки|and Lower Sorbian “pjac” („пече“|“to bake”). В сравнение със славянските успоредици обаче българският глагол „пече“ не изглежда да е по-отдалечен по смисъл и по звучене поне от някои от останалите индоевропейски съответствия:|Yet, in comparison with the Slavic parallels, the Bulgarian verb „пече“ doesn’t seem to be remoter in sounding and meaning, at least from some of the remaining Indo-European counterparts: авестийски|Avestan “pačaiti” („пече“|“to bake”) староиндийски|Sanskrit “pačati” („вари, пече“|“[he, she, it] )is boiling, baking”), тохарски Б|Tocharian B “pahaknu” или|or “papaksu” („варен“|“stewed”), латински|Latin “coquo” („варя, пека, готвя; правя зрял; пресушавам; обмислям; мъча, притеснявам“|“I am boiling, baking, cooking; I am making ripe; I am thinking it over, I am pondering upon; I am harassing, I am worrying, I am disturbing”), англосаксонски|Anglo-Saxon “áfiǵen” („припържен, изпържен, запържен, пържен; препечен, опечен, печен“|“fried; baked”), бретонски|Breton “pibi” („пече“|“to bake”), литовски|Lithuanian “kepti” („пече; припича“|“to bake; to scorch”), латвийски|Latvian “cept” („пече; припича“|“to bake; to scorch”) (БЕР, V, 130-133; Фасмер, ІІІ, 227; Skok, II, 628-629). По аналогия със семантиката на латинската дума Стефан Младенов смята, че от същия корен са и съществителното име „печал“ и глаголът „печели“, като при „печал“ семантичното развитие е „нещо, което пече (мъчи) човека“, а при „печели“ и съответно „печалба“ – „нещо, за което човек се пече (мъчи)“|By analogy with the semantic evolution of the Latin word Stefan Mladenov considers that the same root is at the origin of the noun „печал“ (“sorrow, affliction, sadness”) and the verb „печели“ (“to gain, to win, to profit”). In his opinion the original meaning of „печал“ (“sorrow, affliction, sadness”) has been “something that burns or torments”, whereas „печели“ (“to gain, to win, to profit”) and „печалба“ (“gain, profit, earnings”) have meant in the beginning “something for which one burns or torments oneself” (Младенов, Етимологически, 421). Във всеки случай българската дума „пече“ има твърде голямо покритие по смисъл и по звучене със следните тюркски съответствия:|Anyway the Bulgarian word „пече“ has a great degree of semantic and phonetic similarity to the following Turkic counterparts: чувашки|Chuvash „пиç-“ („пече“|“to bake”), якутски|Yakut „пыш-“ („омеква, узрява, доизпича се; вари, готви“|“to become softer, to ripen, to finish baking&

  • Р
  •  

    Р

     

     

     

    -р1 завършек за множествено число на съществителни имена.

    Разработено е слабо в книгата на с.191 и 359.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА, КЪДЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ВКЛЮЧИ КАТО ОСНОВЕН КОРЕН!

     

     

    2 завършек за съществителни и прилагателни имена.

    Разработено е във фишовете.

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА!

     

     

    раз- префикс, който измежду балканските езици е налице в румънския, където се смята обаче за „славянска“ заемка. Присъства като че ли във всички славянски езици, но поне за руския се допуска и някакво църковнославянско влияние. Проблемът е, че връзката с останалите индоевропейски езици е несигурна и май напълно липсва (Фасмер и БЕР са твърде неубедителни, като на всичкото отгоре отхвърлят родството с латинското “re-”, а предлаганите от тях индоирански форми наистина са твърде отдалечени). Би могло да се свърже обаче с угрофинския следлог и падежен завършек “-ra” “-re” и съответно с предлога и префикса „из“, за който също може да се предположи с голяма доза вероятност древнобългарско („прабългарско“) потекло. При това има и известна аналогия в смисловото развитие на унгарските “-ra” “-re”, които имат смисъл на съсредоточаване в посоката, но ако към тях се прибави формантът “-l”, за да се получи “-ról” “-ről” смисълът е вече на отдалечаване. По подобен начин българското „раз-“ вече има смисъл на отдалечаване и на разнопосочие. ДА СЕ РАЗРАБОТИ

    НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В СТАТИСТИКАТА

     

     

    разбира глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „бере“ and „5“).

     

     

    разбирателски прилагателно име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), от завършека за съществителни „“ (вж. „3“ ), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“) и от завършека за прилагателни „-ски“ (вж.)|an adjective, formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „бере“, by the noun ending „“, by the ending of nouns and adjectives „“ and by the ending of adjectives „-ски“ (see „раз-“, „бере“, „3“, „2“ and „-ски“).

     

     

    разбирателство съществително име „взаимно разбиране, сговор, съгласие“|noun “understanding, agreement, good will”. Някои автори смятат думата за русизъм|According to some authors it is a Russian loanword (БЕР, І, 43). Руското съществително „разбирательство“ има обаче съвършено друг смисъл, а именно „разглеждане, дирене, издирване, дознание“. По всичко личи, че става дума за случайно звуково съвпадение. При това за префикса „раз-“ (вж.), за „-бир-“, което е успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), за завършека за съществителни „“ (вж. „3“), за завършека „“ за съществителни и прилагателни (вж. „2“) и за завършека за съществителни в среден род „-ство“ би могло да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло|However, the Russian noun „разбирательство“ has a totally different meaning, namely “examination, hearing of a case, search, inquiry”. Everything seems to indicate that the phonetic similarity of the Bulgarian and the Russian word is accidental. Moreover, the prefix „раз-“, the root „-бир-“, which is a parallel version of the root in the verb „бере“, the noun ending „“, the ending of nouns and adjectives „“ and the ending of neuter nouns „-ство“ have presumably an Ancient Bulgarian (“Protobulgarian”) origin (see „раз-“, „бере“, „3“, „2“ and „-ство“).

     

     

    разблажава глагол (диалектно), формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в прилагателното име „благ“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by the root in the adjective „благ“, by the suffix „-в-“ for continuous and uninterrupted action and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „благ“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбленува се глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна разновидност на корена в съществителното име „блян“ (вж. „блян1“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the noun „блян“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „блян1“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    разболява глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в съществителното „болка“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the noun „болка“, by the suffix „-в-“ for continuous and uninterrupted action, as well as by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „болка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбор съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.) и от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.)|a noun, formed by the prefix „раз-“ and by a parallel version of the root in the verb „бере“ (see „раз-“ and „бере“).

     

     

    разборен прилагателно име (диалектно), формирано от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за прилагателни от съществителни „-ен“ (вж. „2“)|an adjective (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the by the „-ен“ suffix of adjectives from nouns (see „раз-“, „бере“ and „2“).

     

     

    разборит прилагателно име (диалектно), формирано от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.) и от завършека за прилагателни „“ (вж. „4“)|an adjective (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „бере“ and by the ending of adjectives „“ (see „раз-“, „бере“ and „4“).

     

     

    разборавя глагол (диалектно), формиран от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „бере“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „бере“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „бере“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбръмчава се глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в съществителното „бръмбар“ (вж. „бръмбар“, „бумбар“, „буба“ и „бълха“), от форманта за глаголи „-ч-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека „“ (вж. „5“) за глаголна основа от трета група и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the noun „бръмбар“, by the verb formative „-ч-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „бръмбар“, „бумбар“, „буба“, „бълха“, „-ч-“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    разбуд, разбуда съществително име (диалектно), формирано от префикса „раз-“ (вж.) и от корена в глагола „буди“ (вж.)|a noun (vernacular), formed by the prefix „раз-“ and by the root in the verb „буди“ (see „раз-“ and „буди“).

     

     

    разбужда глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „буди“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършек за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „буди“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „буди“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    разбулва глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в съществителното „було“ име (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the noun „було“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „було“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбулчва глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от съществителното име „булка“ от корена в съществителното „було“ (вж.), от форманта за глаголи „-ч-“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the noun „булка“ from the root in the noun „було“, by the verb formative „-ч-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „було“, „-ч-“, „-в-“, as well as „5“).

     

     

    разбутва глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „бута“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „бута“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „бута“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбърканост съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от глагола „бърка“ (вж.), от суфикса за минали страдателни причастия  „“ (вж. „2“) и от завършека за съществителни от женски род „-ост“ (вж.)|a noun, formed by the prefix „раз-“, by the verb „бърка“, by the suffix of past passive participles „“ and by the noun ending „-ост“ (see „раз-“, „бърка“, „2“ and „-ост“).

     

     

    разбърква глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от суфикса „-в-“ (вж.) за продължителност и непрекъснатост на действието и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „бърка“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „бърка“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбърниква глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „бърка“ (вж.), от завършека за съществителни „-ник“, от суфикса „-в-“ (вж.) за продължителност и непрекъснатост на действието и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „бърка“, by the noun ending „-ник“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „бърка“, „-ник“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разбягва се глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от съществителното име „бяг“ (вж.), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the noun „бяг“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“, as well as by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „бяг“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    разважда глагол (диалектно), формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „вади“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „вади“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „вади“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    разваркува се глагол (диалектно), формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „вари се“ (вж. „вари2 се“), от завършека за глаголи „-к-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „вари се“, by the verb ending „-к-“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „вари2 се“, „-к-“, „-в-“, „5 and „се“).

     

     

    разварява глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „вари“ (вж. „вари1“), от суфикса „-в-“ (вж.) за продължителност и непрекъснатост на действието и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „вари“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „вари1“, „-в-“ and „5“).

     

     

    развежда глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „веде“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „веде“, „води“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    развеждач съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „веде“ (вж. „веде“ и „води“), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за съществителни „-ач“ (вж. „“)|a noun, formed by the „раз-“ prefix, by the root in the verb „веде“, by the root ending „-жд-“ and by the noun ending „-ач“ (see „раз-“, „веде“, „води“, „-жд-“, „-щ-“ and „“).

     

     

    развеселява глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от прилагателното име „весел“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the adjective „весел“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „весел“, „-в-“ and „5“).

     

     

    разветрен прилагателно име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от съществителното „вятър“ (вж.), както и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „3“)|an adjective, formed by the prefix „раз-“, by the noun „вятър“ and by the ending of adjectives „-ен“ (see „раз-“, „вятър“ and „3“).

     

     

    развива глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), както и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „вие“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „вие2“, „-в-“ and „5“).

     

     

    развиделява се глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „вижда“ (вж.), от завършека за съществителни и прилагателни „“ (вж. „2“), от суфикса за продължителност и непрекъснатост на действието „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „вижда“, by the ending of nouns and adjectives „“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „вижда“, „2“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    развиква се глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от съществителното име „вик“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж.), от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the noun „вик“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“, by the stem ending of verbs of the third group „“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „вик“, „-в-“, „5“ and „се“).

     

     

    развира глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна форма на корена в глагола „ври“ (вж. „ври“ и „вари1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „ври“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „ври“, „вари1“ and „5“).

     

     

    развитие съществително име „разгръщане, разгъване; развяване; напредък, усъвършенстване“|verb “development”. Някои автори го определят като русизъм|Some authors define it as a Russian loanword (БЕР, І, 158). За всички съставки на думата може обаче да се предположи древнобългарско („прабългарско“) потекло. Това се отнася за префикса „раз-“ (вж.), за корена „ви-“ (вж. „вие2“), за завършека за съществителни „“ (вж. „3“) и за суфикса за среден род „-ие“ (вж. „3“). При тази ситуация би могло да се допусне, че съществителното име „развитие“ е преминало най-напред от българския в руския и най-многото да е било вторично заето от българите на някакъв по-късен етап. Навлизането на думата в езика на източните славяни може да е станало по книжовен път, след като Киевска Русия приема българската редакция на кирило-методиевския славянски за църковен, държавен и административен език от края на Х в. нататък. Поначало славянските текстове, писани от българи, изпъкват с присъствието на немалко българизми така, както славянските текстове, писани от власи и молдовци, се отличават с наличието на доста румънски заемки, благодарение на което немалко български думи са преминали в сръбския, румънския и руския|Yet all the components of the word might have an Ancient Bulgarian (“Proto-Bulgarian”) origin. This applies to the prefix „раз-“ (see „раз-“), to the root „ви-“ (see „вие2“), to the noun ending „“ (see „3“) and to the neuter suffix „-ие“ (see „3“). Under these circumstances one might presume that the noun „развитие“ has penetrated initially from Bulgarian to Russian and that, at the most, it has been reborrowed by the Bulgarians at some later stage. The penetration of the word in the language of the Eastern Slavs might have happened by literary way after Kievan Rus introduced the Bulgarian version of Cyrillo-Methodian Slavonic as Church, state and administrative language from the end of the 10th century on. Actually the Slavonic texts, written by Bulgarians, are characterized by the presence of a lot of Bulgarian loanwords in the same way as the Slavonic texts, written by Wallachians and Moldovans, are distinguished by the presence of a great deal of Romanian loanwords. Thus a not negligible number of Bulgarian words has passed to the Serbian, Romanian and Russian languages (Сефтерски; Милетич, 146-152).

     

    развод съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.) и от корена в глагола „води“ (вж.)|a noun, formed by the prefix „раз-“ and by the root in the verb „води“ (see „раз-“ and „води“).

     

     

    разводач съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „води“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ач“ (вж. „“)|a noun, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „води“ and by the „-ач“ noun ending (see „раз-“, „води“ and „“).

     

     

    разводник съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „води“ (вж.) и от завършека за съществителни „-ник“|a noun, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „води“, as well as by the noun ending „-ник“ (see „раз-“, „води“ and „-ник“).

     

     

    разводничец съществително име (диалектно), формирано от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „води“ (вж.) и от завършеците за съществителни „“ (вж. „1“), „“ (вж.) и „-ец“ (вж. „“)|a noun (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „води“ and by the noun endings „“, „“ and „-ец“ (see „раз-“, „води“, „1“, „“ and „“).

     

     

    разводнява глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в съществителното име „вода“ (вж.), от завършека за прилагателни „“ (вж. „3“), от суфикса „-в-“ (вж. „-в-1“) за продължително и непрекъснато действие и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the noun „вода“, by the ending of adjectives „“, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ (see „-в-1“) and by the stem ending „“ of the Class 3 verbs (see „раз-“, „вода“, „3“, „-в-1“ and „5“).

     

     

    развоен прилагателно име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“), както и от завършека за прилагателни „-ен“ (вж. „3“)|an adjective, formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „вие“ and by the ending of adjectives„-ен“ (see „раз-“, „вие2“ and „3“).

     

     

    развожда глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от корена в глагола „води“ (вж.), от краесловието „-жд-“ (вж. „-жд-“ и „-щ-“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the root in the verb „води“, by the root ending „-жд-“ and by the stem ending of verbs of the third group „“ (see „раз-“, „води“, „-жд-“, „-щ-“ and „5“).

     

     

    развой съществително име, формирано от префикса „раз-“ (вж.), от успоредна версия на корена в глагола „вие“ (вж. „вие2“), както и от завършека за съществителни „“ (вж. „1“)|a noun, formed by the prefix „раз-“, by a parallel version of the root in the verb „вие“ and by the noun ending „“ (see „раз-“, „вие2“ and „1“).

     

     

    развоюва се глагол, формиран от префикса „раз-“ (вж.), от глагола „воюва“ (вж.) и от възвратното местоиме „се“ (вж.)|a verb, formed by the prefix „раз-“, by the verb „воюва“ and by the reflexive pronoun „се“ (see „раз-“, „воюва“ and „се“).

     

     

    развръвлява глагол (диалектно), формиран от префикса „раз-“ (вж.), от съществителното име „връв“ (вж.), от завършека за създаване на глаголи „-л-“ (вж.), от суфикса за продължително и непрекъснато действие „-в-“ (вж. „-в-1“) и от завършека за глаголна основа от трета група „“ (вж. „5“)|a verb (vernacular), formed by the prefix „раз-“, by the noun „връв“, by the ending „-л-“ for creating verbs, by the suffix for continuous and uninterrupted action „-в-“ and by the stem ending „