Проф. Пламен С. Цветков

Резюмета

  • Списък с публикации
  • ПУБЛИКАЦИИ

    1.Монографии:

    1.Европейските сили, Балканите и колективната сигурност (1933-1935). София, Издателство на БАН, 1990 (208 страници)

    2.Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939 (общоевропейски и балкански аспекти на проблема). София, Университетско издателство "Стопанство", 1992 (186 страници)

    3.A History of the Balkans: A Regional Overview from a Bulgarian Perspective ("История на Балканите: регионален преглед от българска перспектива").Vols.1-2. Lewiston, NY (USA), Edwin Mellen Press, 1993 (1 200 страници, 2 тома: т.1 - 604 страници, т.2 - 596 страници)

    4.България и Балканите от най-стари времена до наши дни. Т.1. Българската държава от Азия към Европа. София, Издателство "Знак", 1996 (404 страници)

    5.България и Балканите от най-стари времена до наши дни. Т.2. Съвременна България. София, Издателство "Знак", 1996 (518 страници)

    6.България и Балканите от древността до наши дни (второ преработено и допълнено издание). Варна, Издателство "Зограф", 1998 (799 страници)

    7.Между руския комунизъм и германския националсоциализъм (средните и малките държави в европейската политика до Втората световна война). София, "Херон-Прес", 1998 (267 страници).

    8.Славяни ли са българите? София, Общобългарска фондация "Тангра", 1998 (186 страници).

    9.Мъртвородените съюзи (средните и малките държави в европейската политика, октомври 1933 - октомври 1935). София, "Херон Прес", 1999 (159 страници).

    10.Колективна сигурност или неутралитет (средните и малките държави в европейската политика, октомври 1935 - март 1938). София, "Херон Прес", 1999 (180 страници).

    11.Под натиска на Хитлер и Сталин (средните и малките държави в европейската политика, 1938-1939). София, "Херон Прес", 1999 (197 страници).

    12.Съветско-нацистката сделка (средните и малките държави в европейската политика, март-септември 1939). София, "Херон Прес", 1999 (279 страници).

    13.Кобургите и Европа. История на Сакскобургготската династия в Белгия, Португалия, България и Великобритания. София, "Херон Прес", 1999 (213 страници).

    14.Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939. Общоевропейски и балкански аспекти на проблема (Второ преработено и допълнено издание). Варна, Издателство "Зограф", 2000 (270 страници).

    15.Европа през ХХ век. Политическа и дипломатическа история на европейските държави от Първата световна война до падането на Берлинската стена 1914-1995. Ч.1. София, Нов български университет, 2002 (303 страници).

    16.Stéphane Courtois, Joachim Gauck, Alexandre Iakovlev, Martin Malia, Mart Laar, Diniou Charlanov, Lioubomir Ognianov, Plamen Tzvetkov, Romulus Rusan, Erhart Neubert, Ilios Yannakakis, Philippe Baillet. Du passé faisons table rase! Histoire et mémoire du communisme en Europe (“Да превърнем миналото в табула раза. История и памет на комунизма в Европа”). Paris, Robbert Laffont, 2002 (576 страници, автор на частта за живковския период от главата, посветена на комунизма в България: с.348-364).

    17.Европа през ХХ век. Политическа и дипломатическа история на европейските държави от Първата световна война до падането на Берлинската стена 1914-1995. Ч.2. София, Нов български университет, 2003 (488 страници).

    18.Ст.Куртоа, Й.Гаук, Ал.Яковлев, М.Малиа, М.Лаар, Д.Шарланов, Л.Огнянов, Пл.Цветков, Р.Рушан, Е.Нойберг, И.Янакакис, Ф.Байе. Черната книга на комунизма. 2.част. История и памет за комунизма в Европа. Б.м., “Прозорец”, 2004 (555 страници, автор на частта за живковския период от главата, посветена на комунизма в България: с.329-344).

    19.Народностно потекло и национално самосъзнание. София, Нов български университет, 2007 (552 страници).

    20.Светът на мегамитовете (Някои политически и историографски митове на ХХ век). София, Нов български университет, 2008 (431 страници).

    21.The Soviet-Nazi Alliance (World War II and the Fate of the European Nations, 1939-1941) (a preview).-В: Научен електронен архив на библиотеката на НБУ, София, 2013 (158 страници).

    22.Under the Shadow of Stalin and Hitler (World War II and the Fate of the European Nations, 1939-1941). Under the Shadow of Stalin and Hitler, 1-5. Sofia, New Bulgarian University. (433 pages).

    23.Под сянката на Сталин и Хитлер. Втората световна война и съдбата на европейските народи, 1939-1941 г. Т.І. Началото на Втората световна война в Европа. София, Нов български университет, 2014 (726 страници).

    24.Под сянката на Сталин и Хитлер. Втората световна война и съдбата на европейските народи, 1939-1941 г. Т.ІІ. Европейската демокрация пред унищожение. София, Нов български университет, 2015 (663 страници).

    25. Под сянката на Сталин и Хитлер. Втората световна война и съдбата на европейските народи, 1939-1941 г. Т.ІIІ. Подялбата на Европа. София, Нов български университет, 2015 (693 страници).

    26. Под сянката на Сталин и Хитлер. Втората световна война и съдбата на европейските народи, 1939-1941 г. Т.4. Сталин и Тристранният пакт. София, НБУ, 2016 (981 страници).

    т.5 – под печат, 2016


    2.Книги и брошури:

    1.Външната политика на България. София, Фондация "Свободна инициатива", 1994 (72 страници).

    2.Демократическата партия (исторически очерк). София, Агенция Стратегма, 1996 (122 страници).

    3.Демократическата партия: исторически очерк (второ допълнено издание). София, "Херон Прес", 2000 (119 страници).

    4.Септември 1944 г. София, “Работилница за книжнина – Васил Станилов” (подлистник на в-к “Про&Анти”, 9-15 септември 2004 г.) (31 страници).

    5.Историческата памет. София, Нов български университет, 2004 (18 страници).

    6.Хронология на българо-руските връзки (една история на несъвместимост, агресия и продажност). София, Работилница за книжнина “Васил Станилов”, 2008 (Приложение на в. “ПРО и АНТИ”, бр.18-19, 2008 г.) (32 страници).

    7.Хронология на българо-руските връзки (една история на несъвместимост, агресия и продажност). („Работилница за книжнина - Васил Станилов”, второ издание).-В:Иво Инджев. Течна дружба. София, “Enthusiast”, 2011, с.341-379.


    3.Научни студии и статии:

    1.Някои проблеми на помощните исторически дисциплини върху страниците на сп."The American Archivist" за периода 1970-1976 г.-В: Известия на държавните архиви. Кн.37. София, 1979, 258-275.

    2.Советско-болгарские отношения 1933-1935 гг. (Установление нормальных дипломатических отношений) (Съветско-българските връзки през 1933-1935 г. /установяване на нормални дипломатически връзки/).-В: Проблемы истории СССР. Вып.11. Москва, 1980, 252-260.

    3.Българо-съветските връзки в светлината на съветската политика за колективна сигурност (1933-1935 г.).-Векове, 1981, кн.2, 74-85.

    4.България и проблемът за разоръжаването (1932-1935).-В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Българската държава през вековете. Т.2. София, 1982, 283-302.

    5.България, Балканите и проблемът за колективна сигурност в Европа (1932-1935 г.).-В: България и Балканите 681-1981. София, 1983, 386-406.

    6.СССР, Балканите и проблемът за колективна сигурност в Европа през 1933-1935 г. в историческата литература.-В: Международни отношения на Балканите 1918-1939 (Историографски изследвания). Поредица "Балкани" ╒о.6. София, 1984, 146-162.

    7.Швейцарските дипломатически документи като извор за външно- и вътрешнополитическата история на България през 1931-1935 г.-В: Сборник. Доклади от Третата национална конференция на младите историци - Пловдив 1981. София, 1985, 141-142.

    8.Балканската дипломация и външнополитическите изяви на Третия райх (1933-1935).-В: Българо-германски отношения и връзки. Т.4. София, 1989, 226-254.

    9."Оригиналност" и имитация в българските тоталитарни доктрини и организации (1918-1939).-В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т.23. София, 1989, 582-601.

    10.Към типологията на политическото развитие на България през 30-те години /в съавторство с Николай Поппетров/.- Исторически преглед, 1990, кн.2, 63-78.

    11.Фашизъм, националсоциализъм, болшевизъм.- Избор, 1990, кн.4, 37-40.

    12.Maturite politique et diplomatie - quelques paralleles entre les pays balkaniques et les pays scandinaves (1933-1939) (Политическа зрялост и дипломация - някои паралели между балканските и скандинавските страни /1933-1939 г./).-Etudes balkaniques, 1990, No.3, 99-107.

    13.The First World War and the Historical Fate of the Small European Nations (1914-1939) (Първата световна война и историческата съдба на малките европейски нации /1914-1939 г./).-In: Etudes historiques. Vol.14. Sofia, 1990, 88-97.

    14.Авторитаризмът между две световни войни.-Векове, 1991, кн.1-2, 44-49.

    15.Autorytaryzm w latach miedzywojnia (na przykladzie Polski i Bulgarii) (Авторитаризмът в междувоенните години /по примера на Полша и България/).-In: Polska - Bulgaria przez wieki XVII-XX. Warszawa, Polska Akademia Nauk. Institut Historii, 1991.

    16.Нацията в масовото съзнание.-История. Общество. Философия, 1991, кн.4, 38-39.

    17.The Politics of Transition in Bulgaria: Back to the Future? (Политиката на прехода в България: назад в бъдещето?).-Problems of Communism, May-June 1992, 34-43.

    18.Confrontation and Cooperation in the Balkans 1933-1939. (Конфронтация и сътрудничество на Балканите 1933-1939 г.)-In: Septieme Congres International d'Etudes du Sud-Est Europeen. Rapports. Athenes, Comite National Grec des Etudes du Sud-Est Europeen, 1994, pp.135-160.

    19.Езикът на българите.-Ави-Тохол, 1995, кн.2, с.31-53.

    20.Славяните и заселването на Балканския полуостров от българите.-Ави-Тохол, 1995, кн.4, с.32-47.

    21.Балканите на прага на третото хилядолетие.-Социологически проблеми, 1995, кн.3, с.80-92.

    22.Кобургите в Белгия и в България (някои предварителни бележки).-История, 1996, кн.1, с.7-16.

    23.Обявяването на независимостта, войните и Демократическата партия.-В: Семинар "100 години Демократическа партия", Копривщица, Hans Seidel Stiftung, 1996, с.35-43.

    24.Демократите и политиката 1934-1944 г.-В: Семинар "100 години Демократическа партия", Копривщица, Hans Seidel Stiftung, 1996, с.44-53.

    25.Характерни особености на руската имперска политика.-Исторически преглед, 1996, кн.2, с.80-92.

    26.Под ботуша на Сталин.-Демократически преглед, 1996, кн.2-3, с.233-271.

    27.България и тоталитарното предизвикателство.-Демократически преглед, 1996, кн.4-5, с.409-418.

    28.Bulgarian Democracy between "Eastern" and "Western" Totalitarianism 1917-1934 (Българската демокрация между "източния" и "западния" тоталитаризъм, 1917-1934 г.).-Bulgarian Military Review, Vol.4, 1996, pp.56-68.

    29.Някои предварителни бележки за потеклото на българите.-В: Памирските корени на древните българи. София, ИКК "Славика-РМ", 1996, с.140-148.

    30.Славянският мит.-Ави-Тохол, 1997, кн.7, 49-55.

    31.Пътят на България към съседите й.-Международни отношения, 1997, кн.3, с.39-46.

    32.Има ли национални малцинства в България?-Международни отношения, 1997, кн.5, с.37-44.

    33.Руската и съветската имперска система.-В: България между Европа и Русия. Б.м., "Българска сбирка", 1997, с.82-109.

    34.Българските държавни традиции и коронованата демокрация.--Ави-Тохол, 1998, кн.9, с.18-27.

    35.Санстефанският мит.-В: Научна сесия "120 години от освобождението на България и плевенската епопея. Плевен, 9 декември 1997 г.". Библиотека Български северозапад към "Известия на музеите в Северозападна България". Т.14. Серия "Научни изследвания". Бр.8. Враца, 1998, с.77-81.

    36.Българи и славяни - кой кой е?-В: История на българите: потребност от нов подход, преоценки. Ч.1. София, Общобългарска фондация "Тангра", 1998, с.123-141.

    37.За езика на българите - на какъв език говорят славяните?-В: История на българите: потребност от нов подход, преоценки. Ч.1. София, Общобългарска фондация "Тангра", 1998, с.175-197.

    38.Р.Заимова, Пл.С.Цветков. Европейската историография за българите: еволюция на гледищата-В: История на българите: потребност от нов подход, преоценки. Ч.2. София, Общобългарска фондация "Тангра", 1998, с.195-217.

    39.Митове и действителност за потеклото на българите.-В: България в световната история и цивилизации - дух и култура. Доклади от Международната научна конференция Варна, 15-16 ноември 1997. Варна, Книгоиздателство "Народен будител", 1998, с.114-122.

    40.Териториалните промени в историята на съвременна България (текст и карти). София, "Глобус 91", 1999, с.256-262.

    41.За някои деформации в националната самоличност на балканските народи.-Исторически архив, 1999, кн.5, с.8-16.

    42.Демокрацията и нейните алтернативи в България между двете световни войни.-В: 120 години изпълнителна власт в България. Научна конференция, София, 6-7 юли 1999 година. София, Издателска къща "Гутенберг", 1999, с.177-197.

    43.Balkany i wybor Europy (Балканите и европейският избор).-Wiez, 1999, No.12, ss.34-39.

    44.Българското народностно самосъзнание и славяните.-В: История на българите: потребност от нов подход, преоценки. Ч.3. София, Общобългарска фондация "Тангра", 2000, с.72-84.

    45.В търсене на националната ни самоличност (Славянската теория за потеклото на българите и нейните критици).-Известия на Българската Орда, 2000, кн.1 (59), с.16-20.

    46.Le nationalisme en France et le nationalisme dans les Balkans (Национализмът във Франция и национализмът на Балканите).-In: Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d'Europe Central et Orientale (XIXe et XXe siecles). Sofia, Editions academiques "Prof.Marin Drinov", 2000, pp.24-33.

    47.Балканите и европейската цивилизация.-Исторически преглед, 2000, кн.5-6, с.91-98.

    48.Globalization and National Identity: The Bulgarian Case (Глобализацията и националната самоличност – българският случай).-In: Globalization and Cultural Differences. Proceedings of the Fourth Fulbright Conference Sofia, May 19-21, 2000, Sofia, Bulgarian-American Commission for Educational Exchange, 2000, pp.157-161.

    49.Исторически проблеми и балкански комплекси.-Наука, 2001, кн.5, с.38-41.

    50.Les minorités en Bulgarie: aspects historiques, constitutionnels et internationaux du problème (Малцинствата в България – исторически, конституционни и международни аспекти на проблема).-In: L’Europe en formation, 2001, automne, No.322, pp.89-104.

    51.Türkler, Slavlar ve Bulgarların Kökeni (Тюрките, славяните и потеклото на българите).-In: Türkler ilkcag, Ankara, 2002, pp.599-605.

    52.Българският парламентаризъм като традиция и като начин на възпроизвеждане.-Известия на Българската орда, 2002, кн.1, с.24-34.

    53.България и коронованата демокрация в Европа.-Исторически преглед, 2002, кн.1-2, с.75-94.

    54.Българският корен и неговите отрицатели.-В: История на българите. Изкривявания и фалшификации. София, “Тангра”, 2002, с.13-22.

    55.Българският преход: историческа и геополитическа обремененост.-Разум, 2002, кн.2, с.34-49.

    56.La poussée moscovite vers Constantinople et l’identité nationale des peuples balkaniques (Московският натиск към Цариград и националната самоличност на балканските народи).-In: Slavica occitania, 2002, No.15, pp.197-206.

    57.Democracy: a Restricted Western Value or a System in Expansion? (Демокрацията – ограничена западна ценност или система в експанзия?).-In: Knowledge, Power and Freedom in a Changing World. Proceedings of the Fifth Fulbright Conference Sofia, May 16-18, 2002, Sofia, Bulgarian-American Commission for Educational Exchange, 2002, pp.355-361.

    58.Санстефанската измама.-Известия на Българската орда, 2003, кн.1, с.4-14.

    59.Освобождението на България.-Наука, 2003, кн.2, с.61-63.

    60.Геноцидът като военна операция.-В: Научна конференция “Кървавата бразда на Добруджа”, Балчик, ЕТ “Томи-Иван Томов”, 2003, с.16-23.

    61.Стефан Стамболов и съдбата на България.-Наука, 2004, кн.2, с.39-41.

    62.Русофилският мит.-Разум, 2004, кн.2, с.144-160.

    63.Политическите последици на Ньойския диктат (1919-1947 г.)-В: Национална научна конференция по повод 85-та годишнина на Ньойския диктат (27.ХІ.1919). София, “Балкани”, 2004, с.31-34.

    64.The Soviet Occupational Regime in Eastern Europe (some comparisons) (Съветският окупационен режим в Източна Европа – някои сравнения).-In: The International Condemnation of Communism: The Bulgarian Perspective, Sofia, “Vassil Stanilov” Literature Workshop, 2004, pp.31-39.

    65.Съветският окупационен режим в Източна Европа.-В: Памет за утре. Международно осъждане на комунизма – българската гледна точка. София, Работилница за книжнина “Васил Станилов”, 2004, с.32-40.

    66.Древнобългарските (“прабългарските”) думи в едно изречение от Радой Ралин.-Известия на Българската орда, 2005, кн.1, с.8-17.

    67.Народностно потекло и национално самосъзнание.-Разум, 2005, кн.2, с.62-82.

    68.Fascism şi antisemitism în Bulgaria (Фашизъм и антисемитизъм в България) -In: Revista 22 – plus 22, 2006, Nr.185, pp.1-2.

    69.La voie turque et la voie bulgare vers la démocratie (Турският и българският път към демокрацията).-Etudes balkaniques, 2006 , No.1, 79-87

    70.Българската национална идентичност в балкански и европейски аспект.-Известия на Българската орда, 2007, кн.1, с.3-15.

    71.Специфичното и общочовешкото в американските ценности.-Език и литература, 2007, кн.3-4, с.8-17.

    72.Някои паралели между историята на българската църква и Реформацията.-В: Реформацията. История и съвременни измерения. София, Нов български университет, 2007, с.33-38.

    73.La démocratie comme projet et comme réalisation (Демокрацията като проект и реализация).-In: Montesquieu, l’Etat et la religion. Colloque de Sofia (7 et 8 octobre 2005). Sofia, Editions Iztok-Zapad, 2007, pp.239-250.

    74.R.Zaïmova, P.S.Tzvetkov, La Bulgarie et l’Europe: l’éternel retour (България и Европа: вечното завръщане).-In: La Bulgarie et l’Europe: incertitudes et espoirs. Paris, L’Harmattan, 2007, pp.13-30.

    75.Националната самоличност на балканските народи като бягство от действителността.-В: Нов български университет. Годишник на департамент “История”. Том І. 2006. Б.м., Нов български университет, 2007, с.142-167.

    76.Митът за “двете национални катастрофи” на България.-Известия на Българската орда, 2008, кн.1 (70), с.2-15.

    77.Сто години независимост - равносметката.-Известия на Българската орда, 2008, кн.2 (71), с.2-24.

    78.”Славянизацията” на Източна Европа.-В: Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа. Созопол, 2007. Юбилеен сборник с материали от научна конференция, посветена на 70-годишнината на проф.Цветана Георгиева, д.н. София, Нов български университет, 2009, с.202-221.

    79.Комунизмът като тоталитарна система.-В: Европейската съвест и тоталитаризмът. Дискусии и исторически извори (една гледна точка). София, ИК “Гутенберг”, 2009, с.9-28.

    80.Парижкият мирен договор от 1947 г. и съдбата на България.-Един завет (орган на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство), 2009, кн.2, с.22-24.

    81.Religion and State in Bulgaria before and after 1989 (Религията и държавата в България преди и след 1989 г.).In: Pro Oriente. Bd.XXXIII. Religion und Wende in Ostmittel- und Südosteuropa 1989-2009. Innsbruck-Wien, Tyrolia-Verlag, 2010, pp.303-312.

    82.Участието на България във Втората световна война.-Един завет (орган на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство), 2010, кн.2, с.6-13.

    83.Полемиката за Втората световна война.-Известия на Българската орда, 2010, кн.1 (73), с.20-29.

    84.САЩ и Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ в.-В: Нов български университет. Годишник на департамент “История”, Т.2, 2007, www.ebox.nbu.bg/pro/ (2010).

    85.Поуки и равносметки от Нюрнбергския процес.-Един завет (орган на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство), 2010, кн.4, с.12-15.

    86.Светът на мегамитовете.-В: Годишник на Нов български университет 2010. София, Нов български университет, 2010, с.60-117.

    87.Началото на съветската агресия през Втората световна война.-В: Годишник но Департамент „История“, т.V-VІ, 2010-2011 [119 стр.].

    88.България от 9.ІХ.1944 г. до 8.ІХ.1946 г.-Един завет (орган на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство), 2011, кн.4, с.5-8.

    89.16 юни 1913 г. и след това.-Известия на Българската орда, 2011, кн.1 (74), с.48-51.

    90.България от 9.ІХ.1944 г. до 8.ІХ.1946 г.-Един завет (орган на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство), 2011, кн.4, с.5-8.

    91.„Най-верният сателит“.-В: Съпротивата срещу комунистическия режим в България (1944-1989). Сборник материали от национална научна конференция, НБУ, 23-24 март 2011 г., НБУ, 2012, www.ebox.nbu.bg/anti/ne3/4 P.Zv.Satelit

    92.Абдикацията на цар Фердинанд І и възцаряването на цар Борис ІІІ.-Един завет (орган на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство), 2013, кн.3, с.5-8.

    93.Съветската окупация на Естония, Латвия и Литва през Втората световна война.- Известия на Българската орда, 2013, кн.1 (75), с.40-52.

    94.Die bulgarische Orthodoxe Kirche und die Rettung der bulgarischen Juden (Българската православна църква и спасяването на българските евреи).-In: Dialog (Koordinierungsausschuss fuer christlich-juedische Zusammenarbeit), 2014, Nr.94, S.6-10.

    95.Съветската окупация на Естония, Латвия и Литва през Втората световна война.- Известия на Българската орда, 2014, кн.1 (76), с.18-50. [75 стр.].

    96.Държава и църква при комунизма, националсоциализма и фашизма (някои аспекти на проблема).-В: Годишник на Департамент „История“. Т.VІІ 2012. Б.м., 2015, NBU, с.59-72 [15 стр.]. http://ebox.nbu.bg/hist15/index4.php?id=9#t

    97. Slavlar ve Bulgarların Kökeni. – In: Yeni Türkiye 66, rumeli – balkanlar, özel Sayısi – I, Balkan Tarihi ve balkanlarda Osmanli öncesi türk varliği, p. 218-226.

    98. Държава и Църква при комунизмар националсоциализма и фашизма (някои аспекти на проблема). – Forum Theologicum Sardicense, prius Богословска мисъл, № 2, 2013, с. 7-20.


    4.Предговори, коментари, бележки и съставителство на документални издания и към книги и монографии от други автори:

    1.Н.Станишев. Кратка история на българите от най-стари времена до днес. Б.м., Издава Милка Станишева-Шварц, 1994 (автор на "Предговор към новото издание", с.I-XII).

    2.Ньойски договор с обяснителни бележки от д-р Б.Кесяков и Дим.Николов. София, "Мартилен", 1999 (автор на уводната статия "Границите и съдбата на България", с.V-X).

    3.Г.Велев. Българският народен календар. Основи и същност. София, Общобългарска фондация "Тангра", 2000 (автор на уводната статия "Корените на българщината", с.10-20).

    4.К.Николов. Клетвопрестъпниците. София, Работилница за книжнина “Васил Станилов”, 2002 (автор на “Предговор”, с.7-11).

    5.Ф.Бамберг. Източният въпрос. София, “АБ – издателско ателие”, 2003 (автор на приложената статия “България и руската експанзия на Балканите”, с.605-606).

    6.В.Гюлгелиева. Критични моменти в българската история. Три драми. София, “Изис-София”, 2003 (автор на предговор под наслов “”Три български драми”, с.3-10).

    7.И.Бибо. Политика, морал, демокрация. Избрани студии 1942-1957. София, “Ерго”/”Огледало”, 2003 (автор на редакторските бележки към българското издание и обща редакция на българския превод).

    8.М.Спасов. Триста години руска сянка над България. Публицистика. София, “Аб”, 2004 (автор на “Послеслов”, с.164).

    9.Ние, народните представители... София, четвъртък, 9 септември 2004 г. (“Работилница за книгнина – Васил Станилов”) (подлистник на в-к “Про&Анти”, 14-20 октомври и 11-17 ноември 2004 г.) (автор на редакторските бележки към текста).

    10.Сл.Василев. 9-ти юни. София, Агенция “Европрес”, 2005 (автор на предговора, с.7-15).

    11.Г.Хинчев. Иконостас на първите. София, “Орбел”, 2010 (автор на приложената рецензия “За книгата на Георги Хинчев “Иконостас на първите”, с.451-460).

     

  • Рецензии и отзиви
  • Рецензии и отзиви:

    1.The League of Nations in Retrospect. La Société des Nations: rétrospective. Berlin-New York, 1983.-Bulgarian Historical Review, 1984, No.4, 88-95.

    2.Желю Желев. Фашизмът. София, Изд. на БЗНС, 1990.-Исторически преглед, 1991, кн.3, 107-111.

    3.Clio '94 meetings in Primorsko (Приморски срещи 94).-Bulgarian Historical Review, 1994, No.3, pp.146-148.

    4.В.Илиев. Велика Волжка България. Волга - българска река. Издателство “Компарсита”, 1993.-Ави-Тохол, 1995, кн.1, 34-35.

    5.А.Х.Халиков. 500 руски фамилии от български произход. София, Издава Съюз на българските общности, 1993.-Ави-Тохол, 1995, кн.1, 35-36.

    6.Драмата на монарха, преплетена с трагедията на народа (рецензия на А.Леверсон. Цар Борис III. Щрихи към портрета. София, Издателство на Министерството на отбраната “Св.Георги Победоносец”, София, 1995).-В-к "Знаме", 5-11.06.1995 г.

    7.От България зависи дали ще има българи в Македония (отзив за семинар, организиран от експертната група на ЗМС и Фондация "Зайдел").-В-к "Знаме", 12-18.06.1995 г.

    8.Приморски срещи Клио 95 (отзив за срещата на историците в Приморско, организирана от Асоциация АКСЕС със съдействието на Фондация "Отворено общество" и Министерството на образованието, науката и технологиите).-В-к “Знаме”, 3-9.07.1995 г.

    9.Н.Станишев. Летопис за Крумиш кан-ювиги на българите. София, “Теодом”, 1995.-Ави-Тохол, 1995, кн.4, с.53-56.

    10.E.Dimitrova. The Gospels of Tsar Ivan Alexander. London, The British Library, 1994.-Ави-Тохол, 1995, кн.4, с.57-58.

    11.Войните на България за национално обединение в документи (отзив за А.Тотев, Г.Владимирова. Международни договори, свързани с войните за обединението на българския народ от 1912-1913 г. София, "Тога", 1994).-В-к "Знаме", 13-19.11.1996 г.

    12.Хр.Милков. Дуелът за сърцето на французина. Митовете Петен и Дьо Гол (17 юни 1940 - 11 ноември 1942 г.). София, ИК "Сребърен лъв", 1998, 303 стр.-Военноисторически сборник, 1999, кн.1, с.214-216.

    13.В тезите си П.Добрев е странно непоследователен (рецензия за П.Добрев. Мисли пред храма на вековете. Как за един век три пъти беше опошлена българската история. София, ИКК “Славика-РМ”, 2000, 155 страници).-Известия на Българската орда, 2000, кн.2 (60), с.58-63.

    14.Историята на един български род (отзив за В.Антонова. Потомците на Баба Тонка и народният съд. Русе, Държавен архив - Русе, 2000, 168 стр.).-В-к "Демокрация", 8.03.2001 г.

    15.Д-р Ганчо Ценов и славянският мит (рецензия за Г.Ценов. Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква. Варна, “Народен будител”, 2002, 467 страници).-Известия на Българската орда, 2002, кн.2 (64), с.12-34.

    16.Беседите на д-р Тачо Танев за българските азбуки.-Известия на Българската орда, 2003, кн.2 (66), с.47-50.

    17.Българи ли са Кирил и Методий? (За книгата на Св.Диамандиев “Непознатите Кирил и Методий”).-Известия на Българската орда, 2009, кн.1 (72), с.31-48.


    6.Рецензии за трудовете на Пламен С.Цветков у нас и в чужбина:

    1.Troebst, St. Cvetkov, Plamen [Simeonov]: Evropejskite sili, Balkanite i kolektivnata sigurnost 1933-1935.-In: Sudost-Forschungen. Bd.L. Munchen, 1991, 340-343.

    2.Поппетров, Н. Пламен Цветков. Европейските сили, Балканите и колективната сигурност 1933-1935 г. София. Издателство на БАН, 1990, 207 с.-Исторически преглед, 1992, кн.8-9, 152-156.

    3.Мигев, Вл. Пламен Цветков. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939. София, Университетско издателство "Стопанство", 1992.-Исторически преглед, 1992, кн.11-12, 188-192.

    4.Кутов, Ив. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм.-В-к "Знаме", 7-13.10.1992.

    5.Методиев, В.Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм.-В-к "Знаме", 28.10 - 3.11.1992.

    6.Рачев, Ст. Общоевропейски и балкански аспекти на тоталитаризма.-В-к "Земеделско знаме", бр.259, 29.12.1992.

    7.Bobev, B. Цветков, Пламен. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм, 1917-1939 (Общоевропейски и балкански аспекти на проблема).-In: Etudes balkaniques, 1993, No.1, pp.117-119.

    8.N.Poppetrov. Пламен Цветков. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939. Общоевропейски и балкански аспекти на проблема (Bolshevism, National Socialism, Fascism 1917-1939. All-European and Balkan Aspects of the Problem). София, Университетско издателство "Стопанство", 1992, 187 с.-Bulgarian Historical Review, 1994, No.1, pp.109-114.

    9.Ст.Чурешки. Амбициозен опит за осмисляне на българската история (Пламен С.Цветков. България и Балканите от древността до наши дни. Второ преработено и допълнено издание. Художник Владимир Иванов. Изд."Зограф", Варна, 1998, 799. ISBN 954-15-0034-X).-Книжен свят (издание на "Литературен форум" за бизнес, реклама и информация), бр.27, 15 септември 1998, с.6.

    10.Г.Цанков. Кафявата и червената чума (Пламен С.Цветков. Славяни ли са българите? София, "Тангра", 1998, 186 страници; Пламен С.Цветков. Между руския комунизъм и германския националсоциализъм. София, "Херон-Прес", 1998, 267 страници).-В-к "Азбуки", бр.51-52, 23-29.12.1998 г.

    11.Ст.Станилов. Митът за истината и митът за лъжата или как г-н Пламен Цветков ни изважда и отдалечава от Европа (Пламен С.Цветков. Славяни ли са българите? София, "Тангра", 1998, 186 страници).-В-к "Нова зора", бр.8, 23.02.1999 г.

    12.Ст.Станилов. П.С.Цветков. Славяни ли са българите? ТАНГРА - ТанНакРа Общобългарска фондация. С., 1998, 194 с.-Археология, 1999, кн.1-2, с.116-118.

    13.Л.Стоянов. За историята на Европа през ХХ век (Пл.С.Цветков. Европа през ХХ век. Ч.1-2. София, Нов български университет, 2002-2003, 791 страници).-В-к “Про&Анти”, бр.31, 31.07-6.08.2003 г.

    14.М.Фадел. Концептуализирайки ХХ век (Пламен Цветков. “Светът през ХХ в.”, поредица “Artes Liberales” на издателството на Нов български университет, С.,2005).-В-к “Литературен вестник”, бр.8, 1-7.03.2006 г.

     

  • Предговори, коментари, бележки и съставителство на документални издания
  • Предговори, коментари, бележки и съставителство на документални издания и към книги и монографии от други автори:

    1.Н.Станишев. Кратка история на българите от най-стари времена до днес. Б.м., Издава Милка Станишева-Шварц, 1994 (автор на "Предговор към новото издание", с.I-XII).

    2.Ньойски договор с обяснителни бележки от д-р Б.Кесяков и Дим.Николов. София, "Мартилен", 1999 (автор на уводната статия "Границите и съдбата на България", с.V-X).

    3.Г.Велев. Българският народен календар. Основи и същност. София, Общобългарска фондация "Тангра", 2000 (автор на уводната статия "Корените на българщината", с.10-20).

    4.К.Николов. Клетвопрестъпниците. София, Работилница за книжнина “Васил Станилов”, 2002 (автор на “Предговор”, с.7-11).

    5.Ф.Бамберг. Източният въпрос. София, “АБ – издателско ателие”, 2003 (автор на приложената статия “България и руската експанзия на Балканите”, с.605-606).

    6.В.Гюлгелиева. Критични моменти в българската история. Три драми. София, “Изис-София”, 2003 (автор на предговор под наслов “”Три български драми”, с.3-10).

    7.И.Бибо. Политика, морал, демокрация. Избрани студии 1942-1957. София, “Ерго”/”Огледало”, 2003 (автор на редакторските бележки към българското издание и обща редакция на българския превод).

    8.М.Спасов. Триста години руска сянка над България. Публицистика. София, “Аб”, 2004 (автор на “Послеслов”, с.164).

    9.Ние, народните представители... София, четвъртък, 9 септември 2004 г. (“Работилница за книгнина – Васил Станилов”) (подлистник на в-к “Про&Анти”, 14-20 октомври и 11-17 ноември 2004 г.) (автор на редакторските бележки към текста).

    10.Сл.Василев. 9-ти юни. София, Агенция “Европрес”, 2005 (автор на предговора, с.7-15).

    11.Г.Хинчев. Иконостас на първите. София, “Орбел”, 2010 (автор на приложената рецензия “За книгата на Георги Хинчев “Иконостас на първите”, с.451-460).

     

  • Рецензии за трудовете на Пламен С.Цветков
  • Рецензии за трудовете на Пламен С.Цветков у нас и в чужбина:

    1.Troebst, St. Cvetkov, Plamen [Simeonov]: Evropejskite sili, Balkanite i kolektivnata sigurnost 1933-1935.-In: Sudost-Forschungen. Bd.L. Munchen, 1991, 340-343.

    2.Поппетров, Н. Пламен Цветков. Европейските сили, Балканите и колективната сигурност 1933-1935 г. София. Издателство на БАН, 1990, 207 с.-Исторически преглед, 1992, кн.8-9, 152-156.

    3.Мигев, Вл. Пламен Цветков. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939. София, Университетско издателство "Стопанство", 1992.-Исторически преглед, 1992, кн.11-12, 188-192.

    4.Кутов, Ив. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм.-В-к "Знаме", 7-13.10.1992.

    5.Методиев, В.Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм.-В-к "Знаме", 28.10 - 3.11.1992.

    6.Рачев, Ст. Общоевропейски и балкански аспекти на тоталитаризма.-В-к "Земеделско знаме", бр.259, 29.12.1992.

    7.Bobev, B. Цветков, Пламен. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм, 1917-1939 (Общоевропейски и балкански аспекти на проблема).-In: Etudes balkaniques, 1993, No.1, pp.117-119.

    8.N.Poppetrov. Пламен Цветков. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939. Общоевропейски и балкански аспекти на проблема (Bolshevism, National Socialism, Fascism 1917-1939. All-European and Balkan Aspects of the Problem). София, Университетско издателство "Стопанство", 1992, 187 с.-Bulgarian Historical Review, 1994, No.1, pp.109-114.

    9.Ст.Чурешки. Амбициозен опит за осмисляне на българската история (Пламен С.Цветков. България и Балканите от древността до наши дни. Второ преработено и допълнено издание. Художник Владимир Иванов. Изд."Зограф", Варна, 1998, 799. ISBN 954-15-0034-X).-Книжен свят (издание на "Литературен форум" за бизнес, реклама и информация), бр.27, 15 септември 1998, с.6.

    10.Г.Цанков. Кафявата и червената чума (Пламен С.Цветков. Славяни ли са българите? София, "Тангра", 1998, 186 страници; Пламен С.Цветков. Между руския комунизъм и германския националсоциализъм. София, "Херон-Прес", 1998, 267 страници).-В-к "Азбуки", бр.51-52, 23-29.12.1998 г.

    11.Ст.Станилов. Митът за истината и митът за лъжата или как г-н Пламен Цветков ни изважда и отдалечава от Европа (Пламен С.Цветков. Славяни ли са българите? София, "Тангра", 1998, 186 страници).-В-к "Нова зора", бр.8, 23.02.1999 г.

    12.Ст.Станилов. П.С.Цветков. Славяни ли са българите? ТАНГРА - ТанНакРа Общобългарска фондация. С., 1998, 194 с.-Археология, 1999, кн.1-2, с.116-118.

    13.Л.Стоянов. За историята на Европа през ХХ век (Пл.С.Цветков. Европа през ХХ век. Ч.1-2. София, Нов български университет, 2002-2003, 791 страници).-В-к “Про&Анти”, бр.31, 31.07-6.08.2003 г.

    14.М.Фадел. Концептуализирайки ХХ век (Пламен Цветков. “Светът през ХХ в.”, поредица “Artes Liberales” на издателството на Нов български университет, С.,2005).-В-к “Литературен вестник”, бр.8, 1-7.03.2006 г.

     

  • Учебни материали, статии за преподаването по история
  • Учебни материали, статии за преподаването по история:

    1.Парламентаризмът в България между двете световни войни (1919-1938).-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.43-44, с.1-29, в-к "Ново слово", 27.04.1994 г.

    2.Създаване на българската държава. 1.От Райхщат през Сан Стефано и Берлин до българската държава.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.29, с.1-16, в-к "Ново слово", 29.04.1994 г.

    3.Създаване на Третата българска държава. 2.Началото - Търновската конституция.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.29.2, с.1-13, в-к "Ново слово", 4.05.1994 г.

    4.Създаване на Третата българска държава. 3.Режимът на пълномощията.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.29.3, с.1-9, в-к "Ново слово", 6.05.1994 г.

    5.Ат.Орачев, Пл.С.Цветков. Аграрната реформа и икономическото структуриране на България.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.30, с.9-16, в-к "Ново слово", 6.05.1994 г.

    6.Съединението на България и малката източна криза.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.31, с.1-16, в-к "Ново слово", 13.05.1994 г.

    7.Стефан Стамболов и Константин Стоилов - утвърждаване на националната самостойност.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.32, с.1-16, в-к "Ново слово", 16.05.1994 г.; с.1-5, в-к "Ново слово", 18.05.1994 г.

    8.Българската парламентарна демокрация.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.33, с.5-16, в-к "Ново слово", 18.05.1994 г.; с.1-7, в-к "Ново слово", 20.05.1994 г.

    9.Балканският национализъм, великите сили и Балканската война.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.38, с.1-16, в-к "Ново слово", 27.05.1994 г.

    10.Балканите и Първата световна война.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.39, с.1-16, в-к "Ново слово", 30.05.1994 г.; с.1-32, в-к "Ново слово", 2.06.1994 г.

    11.Пл.Цветков, Ат.Орачев. Втората световна война - митове и реалности.-В: Библиотека "Ново слово". Лекции и есета по история и култура на България и българските земи. No.43, с.1-16, в-к "Ново слово", 3.06.1994 г.; с.17-32, в-к "Ново слово", 4.06.1994 г.; с.33-48, в-к "Ново слово", 6.06.1994 г.

    12.Пл.Цветков, Ат.Орачев. 50 години от началото на българоубийството. 9 септември 1944 г. и съветската окупация.-В: Специално приложение на в."Знаме", в-к "Знаме", 14-20.09.1994 г., 21-27.09.1994 г. (бр.37 и 38), с.1-32.

    13.Обучение по история или форма на духовен геноцид?-В-к "Аз Буки", 12-18.11.1997 г.

    14.Съветският окупационен режим.-В-к "Аз Буки", 7-13.01.1998 г.

    15.Славяните и българите в учебниците по история.-В-к "Аз Буки", 11-17.03.1998 г.

    16.Руският комунизъм и западноевропейските му подобия.-В-к "Аз Буки", 22-28.04.1998 г.

    17.Монархията в историята на съвременна България.-В-к "Аз Буки", 3-9.06.1998 г.

    18.Конституции и конституционни проекти в историята на българската парламентарна демокрация.-В-к "Аз Буки", 16-22.09.1998 г.

    19."Антифашистка" съпротива или съветски тероризъм?.-В-к "Аз Буки", 16-22.12.1998 г.

    20.Българската революция.-В-к "Аз Буки", 3-9.02.1999 г.

    21."Освободители" или завоеватели?.-В-к "Аз Буки", 3-9.03.1999 г.

    22.Писано и неписано за Втората световна война.-В-к "Аз Буки", 5-11.05.1999 г.

    23.Пътят към българската независимост.-В-к "Аз Буки", 22-28.09.1999 г.

    24.Толерантността и учебниците по история.-В-к "Аз Буки", 11-17.10.2000 г.

    25.Митът за славяните и освободителите.-В: Историята като наука, образование и професия. Научна конференция, Созопол, 13-16 октомври 2000 г. Доклади и дискусии. Б.м., ИК “Гутенберг”, 2002, с.125-147.


    9.Научнопопулярни статии, публицистика, дописки:

    1.Мисли върху режима.-В-к "Народна култура", 26.01.1990 г.

    2.Българските национални притеснения /в съавторство с Петя Димитрова, Ралица Костова-Сечкова и Румян Сечков/.В-к "Култура", 16.02.1990 г.

    3.Една забравена дата.-В-к "Демокрация", 23.02.1990 г.

    4.Промяна във формулата.-В-к "Култура", 9.03.1990 г.

    5.Българската мечта на Басанавичюс.-В-к "Демокрация", 27.03.1990 г.

    6.За някои митове на официалната пропаганда.-В-к "Свободен народ", 18.04.1990 г.

    7.В едно емигрантско кафене.-В-к "Знаме", 19.04.1990 г.

    8.Козметика или хирургическа намеса?-В-к "Знаме", 26.04.1990 г.

    9.Кой започна войната и кой я спечели?-В-к "Знаме", 3.05.1990 г.

    10.Краят на българския парламентаризъм.-В-к "Знаме", 24.05.1990г.

    11.Поуките.-В-к "Знаме", 28.06.1990 г.

    12.Трите превъплъщения на нашия основен закон.-В-к "Знаме", 5.07.1990г.

    13.Правата на човека в бъдещата конституция.-В-к "Знаме", 12.07.1990г.

    14.Република или монархия.-В-к "Знаме", 19.07.1990 г.

    15.Законодателната власт според бъдещата конституция.-В-к "Знаме", 2.08.1990 г.

    16.Независима съдебна власт и конституционен контрол.-В-к "Знаме", 16.08.1990 г.

    17.Местното самоуправление.-В-к "Знаме", 23.08.1990 г.

    18.Димитров, Хитлер и Сталин.-В-к "Култура", 31.08.1990 г.

    19.Последната териториална придобивка на България.-В-к "Знаме", 13.09.1990 г.

    20.Началото на комунистическия терор.-В-к "Знаме", 20.09.1990г.

    21.Дуайт Айзенхауър. Президентът-воин.-В-к "Демокрация", 2.11.1990 г.

    22.Възход и падение на руския болшевизъм.-В-к "Знаме", 8.11.1990 г.

    23.Президентско правителство като възможен изход.-В-к "Демокрация", 17.11.1990 г.

    24.Обединението на Германия е и шанс за България.-В-к "Демокрация", 19.11.1990 г.

    25.The Fall of Communism a la bulgare ("Падане на комунизма по български").-The Insider (български месечен дайджест, издаван на английски), 1990, Сигнален брой.

    26.Партиите и Партията.-В-к "Знаме", 17.01.1991 г.

    27.A Government Appointed by the President as a Possible Outcome ("Правителство назначено от президента като възможен изход").-The Insider (български месечен дайджест, издаван на английски), 1991, No.1

    28.Anti-Fascist Uprising or National Catastrophe? ("Антифашистко въстание или национална катастрофа?).-The Insider (български месечен дайджест, издаван на английски), 1991, No.1.

    29.За националния нихилизъм.-В-к "Култура", 1.02.1991 г.

    30.От Сан-Стефано до Търново.-В-к "Култура", 22.02.1991 г.

    31.Началото на Третата българска държава.-В-к "Демокрация", 22.02.1991г.

    32.Договорът за "братска дружба" трябва да бъде денонсиран.-В-к "Демокрация", 6.03.1991 г.

    33.Republic or Monarchy? ("Република или монархия?").-The Insider (български месечен дайджест, издаван на английски), 1991, No.3.

    34.Догмата като панацея.-ПИК, 1991, кн.13, 12-13.

    35.The Todor Zhivkov Era ("Ерата на Тодор Живков").-The Insider (български месечен дайджест, издаван на английски), 1991, No.4.

    36.Демокрацията, националният суверенитет и ... -В-к "Знаме", 10-16.07.1991 г.

    37.Независимият болшевик.-Култура, 26.07.1991 г.

    38.Трите дни, които разтърсиха света.-В-к "Знаме", 18-24.09.1991 г.

    39.Тест за политическа зрелост.-В-к "Знаме", 30.10 - 6.11.1991 г.

    40.Българската и американската демокрация.-В-к "Знаме", 19-25.02.1992г.

    41.Америка открива България.-В-к "Знаме", 22-28.04.1992 г.

    42.Писмо от Америка.-В-к "Знаме", 15-21.07.1992 г.

    43.На кръстопът.-В-к "Знаме", 5-11.1992 г.

    44.Смъртното наказание.-В-к "Знаме", 2-8.12.1992 г.

    45.Размисли по повод на две годишнини.-В-к "Знаме", 22.02.1993 г.

    46.Стоте дни на 42-я президент.-В-к "Знаме", 5-11.05.1993 г.

    47.Българските демократични традиции са по-стари, отколкото си мислим.-В-к "Демокрация", 3.07.1993 г.

    48.Българската демокрация и световните войни.-В-к "Демокрация", 11.08.1993 г.

    49.Александър Батенберг, Борис III и българската монархия.-В-к "Демокрация", 26.08.1993 г.

    50.Поуките от един метеж.-В-к "Демокрация", бр.221, 22.09.1993 г.

    51.За забрана на БСП.-В-к "Знаме", 29.09. - 3.10.1993 г.

    52.За имиджа на България или кой как работи в странство.-В-к "Знаме", 27.10 - 2.11.1993 г.

    53.Феноменът Желев.-В-к "Знаме", 3-9.11.1993 г.

    54.Комунизъм или национално оцеляване: панславизмът вчера и днес.-В-к "Демокрация", 9.11.1993 г.

    55.Национална сигурност и национален идеал.-В-к "Демокрация", 24.11.1993 г.

    56.Демократическата партия и националната сигурност.-В-к "Знаме", 8-14.12.1993 г.

    57.За Македония без емоции.-В-к "Демокрация", 15.12.1993 г.

    58.Българските национални ценности.-В-к "Демокрация", 22.12.1993 г.

    59.Славяни ли са българите.-В-к "Демокрация", 5.01.1994 г.

    60.История и национално самочувствие.-В-к "Знаме", 19-25.01.1994 г.

    61.Тронът на владетелите.-В: Цар Борис III 30 (18) януари 1894 г. - 30 януари 1994 г. Юбилеен лист, 26.01.1994 г.

    62.Фондация "Кьорбер" ни обеща да не сме самотни.-В-к "Експрес", 31.01.1994 г.

    63.Покръстването на българите.-В-к "Демокрация", 2.02.1994 г.

    64.Учредителите. Теориите за незрелия българин и за силната ръка са безпочвени.-В-к "Демокрация", 23.02.1994 г.

    65.Новата българска държавност.-В-к "Знаме", 23.02 - 1.03.1994 г.

    66.Сан Стефано - мечта или кошмар.-В-к "Демокрация", 2.03.1994 г.

    67.Българско ли е "националното" ни радио?-В-к "Демокрация", 5.03.1994 г.

    68.Екзархията - акт и на национално самоопределение.-В-к "Демокрация", 16.03.1994 г.

    69.Панславизъм и панюгославизъм.-В-к "Демокрация", 26.03.1994 г.

    70.Съкращения по комунистически.-В-к "Демокрация", 2.04.1994 г.

    71.Политическо действие и политическо бездействие.-В-к "Знаме", 6-12.04.1994 г.

    72.Родословието на цар Фердинанд отвежда и до цар Иван Владислав.-В-к "Демокрация", 9.04.1994 г.

    73.Между Русия и Турция.-В-к "Демокрация", 23.04.1994 г.

    74.Комунизъм значи българоубийство!-В-к "Знаме", 4-10.05.1994 г.

    75."Третият Рим".-В-к "Знаме", 18-24.05.1994 г.

    76.Въздействие, постигнато с непреходната мощ на словото и вярата.-В-к "Демокрация", 21.05.1994 г.

    77.Панславизмът - този стар/нов бич за Балканите.-В-к "Знаме", 1-7.06.1994 г.

    78.Комунизъм и етнообразуване.-В-к "Демокрация", 4.06.1994 г.

    79.Предизвикателството на "Българска орда".-В-к "Демокрация", 18.06.1994 г.

    80.Проблясъци в историческата мисъл на следкомунистическа България.-В-к "Демокрация", 25.06.1994 г.

    81.Нови учебници или подмяна на националната самоличност.-В-к "Демокрация", 2.07.1994 г.

    82.Демокрацията и революциите.-В-к "Демокрация", 9.07.1994 г.

    83."Народният съд" като начин на геноцид.-В-к "Демокрация", 16.07.1994 г.

    84.Политика и футбол.-В-к "Знаме", 20-26.07.1994 г.

    85.Благодарност към завоевателите.-В-к "Демокрация", 26.07.1994 г.

    86.Русия и Македония.-В-к "Демокрация", 30.07.1994 г.

    87.Комунистически преливания и пребоядисвания.-В-к "Знаме", 3-9.08.1994 г.

    88.Демократическата партия и СДС.-В-к "Знаме", 10-16.08.1994 г.

    89.Морал, политика и история.-В-к "Знаме", 17-23.08.1994 г.

    90.Ат.Орачев, Пл.С.Цветков. Аграрната реформа при прехода от османски деспотизъм към свободна българска държава.-В-к "Банкеръ", 15.08.-21.08.1994 г.

    91.Българското предизвикателство.-В-к "Демокрация", 3.09.1994 г.

    92.Борис III - цар, държавник и политик.-В-к "Знаме", 31.08.-6.09.1994 г.

    93.Демокрация и избирателен закон.-В-к "Знаме", 12-18.10.1994 г.

    94."Двуполюсният модел" или вечният преход.-В-к "Знаме", 31.10.1994 г.

    95.Македонци и българи.-В-к "Знаме", 3.11.1994 г.

    96.Руският болшевизъм: историята на едно човекоубийство.-В-к "Знаме", 7.11.1994 г.

    97.Демократическата партия и българската държавност.-В-к "Знаме", 10.11.1994 г.

    98.Демократите и националният идеал.-В-к "Знаме", 14.11.1994 г.

    99.Националната сигурност.-В-к "Знаме", 21.11.1994 г.

    100.Опасността е в бягството от избора.-В-к "Знаме", 21.11.1994 г.

    101.Външната политика на България: Приобщаване към европейските структури.-В-к "Знаме", 24.11.1994 г.

    102.Съседите - деликатно равновесие.-В-к "Знаме", 28.11.1994 г.

    103.Веднъж завинаги в общността от свободни и напреднали държави.-В: "Народен съюз" (предизборен лист), ноември 1994 г.

    104.Външната политика на България: македонският проблем.-В-к "Знаме", 1.12.1994 г.

    105.Комунизмът като пречка за общобалканско разбирателство.-В-к "Знаме", 5.12.1994 г.

    106.Националният идеал.-В-к "Знаме", 8.12.1994 г.

    107."Белите полета" на националното ни обезличаване.-В-к "Литературен форум", 14-20.12.1994 г.

    108.Още веднъж за "националното съгласие".-В-к "Знаме", 15.12.1994 г.

    109.Избори и изгледи.-В-к "Знаме", 19.12.1994 г.

    110.Неизбежно ли е комунистическото безвремие?-В-к "Знаме", 26.12.1994 г.

    111.От идея към партия.-В-к "Знаме", 9.01.1995 г.

    112.Четирипроцентовата бариера е от полза за комунистите.-В-к "Знаме", 9.01.1995 г.

    113.Червен страх.-В-к "Знаме", 12.01.1995 г.

    114."Изборната победа" и чуждите апетити.-В-к "Знаме", 16.01.1995 г.

    115.Какво свърши и какво не свърши "Законът Панев"?-В-к "Знаме", 19.01.1995 г.

    116.Дали Пирински е българин и дали Пирин ще остане български.-В-к "Знаме", 26.01.1995 г.

    117.Нищета на комунизма или умствена нищета.-В-к "Знаме", 30.01.1995 г.

    118.Ценностите на демокрацията - достъпно преведени.-В-к "Знаме", 6.02.1995 г.

    119.Стефан Стамболов и оцеляването на българщината.-В-к "Знаме", 6.02.1995 г.

    120.България и великите сили.-В-к "Знаме", 20-23.02.1995 г.

    121.Българската екзархия и възраждането на българската държава.-В-к "Знаме", 27.02-2.03.1995 г.

    122."Време разделно", удар по националното ни достойнство.-В-к "Знаме", 6-9.03.1995 г.

    123.Европейската сигурност - минало и бъдеще.-В-к "Знаме", 9-13.03.1995 г.

    124.А Русия е най-хубавата от всички.-В-к "Знаме", 16-20.03.1995 г.

    125.Националният проблем.-В-к "Знаме", 30.03.-3.04.1995 г.

    126.Комунизмът и едрият капитал.-В-к "Знаме", 6-10.04.1995 г.

    127.Pro domo nostra: Националният проблем.-В-к "Знаме", 17-20.04.1995 г.

    128.Между Москва и Белград.-В-к "Знаме", 27.04-1.05.1995 г.

    129.За външната политика.-В-к "Знаме", 8-11.05.1995 г.

    130.Комунистическо действие и антикомунистическо бездействие.-В-к "Знаме", 11-15.05.1995 г.

    131.Руският комплекс.-В-к "Анти", 12-18.05.1995 г.

    132.Истината за 9 юни 1923.-В-к "Анти", 9-15.06.1995 г.

    133.Национален проблем и национална политика.-В-к "Стандарт", 19.06.1995 г.

    134.Комунистическа "компетентност": Те могат да командват, но не и да управляват.-В-к "Знаме", 26.06.-2.07.1995 г.

    135.Местното самоуправление и демокрацията.-В-к "Знаме", 28.08.-3.09.1995 г.

    136.Равносметката от един геноцид.-В-к "Знаме", 4-10.09.1995 г.

    137.За да бъде страната управляема, трябват повече общини.-В-к "Пари", 6.09.1995 г.

    138.Денят на българската независимост.-В-к "Знаме", 18-24.09.1995 г.

    139.Демократическата партия и възраждането на държавата.-В-к "Знаме", 25.09.-1.10.1995 г.

    140."Външнополитическа компетентност" или ... подсъзнателна некадърност.-В-к "Знаме", 9-15.10.1995 г.

    141.Защо Ренета Инджова?-В-к "Знаме", 16-22.10.1995 г.

    142.Етнообразуване или единство в многообразието.-В-к "Македония", 18.10.1995 г.

    143.И да не забравяме: Целта на утрешните избори е местното самоуправление.-В-к "Пари", 28.10.1995 г.

    144.Сметки и емоции.-В-к "Знаме", 20-26.11.1995 г.

    145.Реставрация и застой.-В-к "Знаме", 28.12.1995 г.

    146.Демократическата партия. Традиции и поглед към бъдещето.-В-к "Знаме", 8-14.01.1996 г.

    147.Едностранното обвързване с велика сила винаги носи рискове за държавата ни.-В-к "Дневен труд", 19.01.1996 г.

    148.Избори и президенти.-В-к "Стандарт", 2.02.1996 г.

    149.Президентски емоции или емоции около президента.-В-к "Знаме", 5-11.02.1996 г.

    150.Залогът е България.-В-к "Знаме", 12-18.02.1996 г.

    151.От Кърджали до Монтана или от Сараево до Потсдам.-В-к "Знаме", 19-25.02.1996 г.

    152.Митът за трети март.-В-к "Знаме", 4-10.03.1996 г.

    153.Опасното на панславизма е, че отрича отделните славянски нации.-В-к "Стандарт", 23.04.1996 г.

    154.Априлското въстание и възраждането на българската държавност.-В-к "Знаме", 29.04.-5.05.1996 г.

    155.Съветско-нацистката сделка.-В-к "Литературен форум", 1-7.05.1996 г.

    156.Демократите и политиката в периода 1934-1944.-В-к "Знаме", 6-12.05.1996 г.

    157.На кого е неудобен цар Симеон II ?-В-к "Знаме", 13-19.05.1996 г.

    158.Обявяването на независимостта, войните и ДП.-В-к "Знаме", 13-19.05.1996 г.

    159.Кобургите и Европа.-В-к "Знаме", 20-26.05.1996 г.

    160.Симеон II е повече българин, отколкото Елизабет II англичанка.-В-к "Стандарт", 29.05.1996 г.

    161.Управлението на БСП като разновидност на геноцида.-В-к "Знаме", 8-14.07.1996 г.

    162.Националното помирение и благодарността.-В-к "Знаме", 29.07.-4.08.1996 г.

    163.Президентското управление в източноевропейски условия.-В-к "Знаме", 29.07.-4.08.1996 г.

    164.Неутралитетът ни бута между шамарите на НАТО и Русия.-В-к "Стандарт", 3.08.1996 г.

    165.Президентските избори ще са и допитване дали сме българи.-В-к "Демокрация", 8.08.1996 г.

    166.Короната, демокрацията и българската държавност.-В-к "Български глас за Царство България", 22.08.1996 г. и 9.09.1996 г.

    167.Референдумът като средство за обезбългаряване.-В-к "Знаме", 16-22.09.1996 г.

    168.Съединението и българската държавност.-В-к "Знаме", 16-22.09.1996 г.

    169.Черната хроника на българските министър-председатели.-В-к "Знаме", 16-22.10.1996 г.

    170.Учените и политиката.-В-к "Знаме", 30.10-5.11.1996 г.

    171.Защо Балканите са Боне Крайненеца на Европа.-В-к "Анти", 1-7.11.1996 г.

    172.Идва краят на комунистическата реставрация в Източна Европа.-В-к "Континент", 26.11.1996 г.

    173.Синдромът на придобитата национална недостатъчност.-В-к "Знаме", 27.11.-3.12.1996 г.

    174.Кобургите и Европа.-В-к "Български глас за Царство България", 21.11.-5.12.1996 г.

    175.Учените и политиката.-Наука, 1996, кн.5-6, с.20-23.

    176."Нежна революция" по български.-В-к "Демокрация", 5.02.1997 г.

    177.Нашето освобождение дойде сега.-В-к "Знаме", 10.02.1997 г.

    178.Нацията ни оцеля въпреки Русия.-В-к "Знаме", 25.02.-3.03.1997 г.

    179."За" или "против" разширени правомощия на президента.-В-к "Знаме", 11-17.03.1997 г.

    180.Българската революция.-В-к "Век 21", 14-20.03.1997 г.

    181.Новият парламент ще е като шарена черга.-В-к "Знаме", 18-24.03.1997 г.

    182.За Македония без заклинателни клишета.-В-к "Литературен форум", 19-25.03.1997 г.

    183.Историята показва, че българинът е свикнал да прави нещата си на етапи.-Наука, 1997, кн.1-2, с.12.

    184.Брауновото политическо движение.-В-к "Знаме", 1-7.04.1997 г.

    185.Симеон Втори помага с кръвта в жилите си.-В-к "Континент", 19.04.1997 г.

    186.Противниците на НАТО са противници и на демокрацията.-В-к "Знаме", 22-28.04.1997 г.

    187.Комунизмът продължава да ни дебне.-В-к "Знаме", 6-12.05.1997 г.

    188.Кога ще ги стигнем швейцарците?-В-к "Демокрация", 7.05.1997 г.

    189.Национална съдба и общочовешки ценности.-В-к "Литературен форум", 7-13.05.1997 г.

    190.Историческа съдба и историческа памет на българите.-В-к "Анти", 24-30.05.1997 г.

    191.Четири хиляди броя на вестник "Знаме".-В-к "Знаме", 27.05-2.06.1997 г.

    192.Ако признаем македонския език, следва искане за малцинство.-В-к "Стандарт", 29.05.1997 г.

    193.От 9 септември 1944 до 4 февруари 1997 г.-В-к "Анти", 31.05-6.06.1997 г.

    194.Македония като романтика и като реалност.-В-к "Знаме", 3-9.06.1997 г.

    195.Драмата.-В-к "Анти", 7-13.06.1997 г.

    196.Балкански страсти и български комплекси.-В-к "Демокрация", 11.06.1997 г.

    197.Българската орда.-В-к "Анти", 5-11.07.1997 г.

    198.Войните на Крум и съдбата на България.-В-к "Анти", 26.07-1.08.1997 г.

    199.Истина и митове за Берлинския договор.-В-к "Освобождението 1878-1998" (издават Националният комитет за чествуване на 120-годишнината от освобождението на България от турско робство, Общонародното сдружение "Мати Болгария", Министерството на образованието, науката и технологиите), август 1997.

    200.Съединението или истинското освобождение на България.-В-к "Анти", 6-12.09.1997 г.

    201.Чувството ни за малоценност е исторически натрапено.-В-к "Знаме", 16-22.09.1997 г.

    202.Независимостта на България.-В-к "Анти", 20-26.09.1997 г.

    203.Независимостта е дело чисто българско.-В-к "Знаме", 30.09-6.10.1997 г.

    204.Национални малцинства или етнически общности.-В-к "Знаме", 14-20.10.1997 г.

    205.Административната карта очаква бърза реформа.-В-к "Континент", 16.10.1997 г.

    206.Национална доктрина не се прави с полуистини.-В-к "Знаме", 16-22.12.1997 г.

    207.Митове и действителност за потеклото на българите.-В-к "Анти", 17-23.01.1998 г.

    208.Руската и съветската имперска система.-В-к "Литературен форум", 13-19.01.1998 г. и 20-26.01.1998 г.

    209.Демократическата партия и парламентаризмът.-В-к "Знаме", 20-26.01.1998 г.

    210.Необходимо е по-малко държава в стопанския ни живот.-В-к "Знаме", 27.01-2.02.1998 г.

    211.Цената на достойнството.-В-к "Анти", 31.01-6.02.1998 г.

    212.Мъчително освобождение от освободителите.-В-к "Анти", 31.01-6.02.1998 г.

    213.Демократическата партия и народността.-В-к "Знаме", 3-9.02.1998 г.

    214.Русия, България и Македония.-В-к "Демокрация", 11.02.1998 г.

    215.От едно котило.-В-к "Знаме", 17-23.02.1998 г.

    216."Национален идеал" или ...-В-к "Знаме", 24.02-2.03.1998 г.

    217.Косовският възел е претоварен с история.-В-к "Капитал", 16-22.03.1998 г.

    218.Александър Малинов и българската демокрация.-В-к "Знаме", 17-23.03.1998 г.

    219.Коалициите като инструмент на демокрацията.-В-к "Знаме", 24-30.03.1998 г.

    220.Русофилска ли е Демократическата партия?-В-к "Знаме", 12-18.05.1998 г.

    221.Управленският опит на Демократическата партия.-В-к "Знаме", 19-25.05.1998 г.

    222.Местното самоуправление и демокрацията.-В-к "Знаме", 2-8.06.1998 г.

    223.Най-толерантният народ на Балканите.-В-к "Анти", 6-12.06.1998 г.

    224.Лицата и маските на неокомунизма.-В-к "Анти", 1-7.08.1998 г.

    225.Помощ от Холандия.-В-к "Анти", 29.08-5.09.1998 г.

    226.Съединението, независимостта и българската държавност.-В-к "Знаме", 8-14.09.1998 г.

    227.Балканските измерения на Берлинската стена.-В-к "Анти", 17-23.10.1998 г.

    228.Правата са гарантирани от конституцията.-В-к "Анти", 6-12.02.1999 г.

    229.Митове и действителност за потеклото на българите.-В-к "Народен будител" (учреден през 1992 г. от граждански комитет по инициатива на Българския демократически форум), бр.1 (46), февруари 1999 г.

    230.Кръвната връзка между двете Българии.-В-к "Българска нация" (национален вестник за обществен живот, култура, наука), бр.1, март 1999 г.

    231.Къде сме ние?-В-к "Анти", 9-15.04.1999 г.

    232.In memoriam (по повод кончината на д-р Тачо Танев).-В-к "Анти", 23-29.04.1999 г.

    233.Югославия - блян или кошмар?-Етнорепортер (издание на фондация "Междуетническа инициатива за човешки права"), 1999, кн.2.

    234.Yugoslavia: Dream or Nightmare.-Ethnoreporter (издание на фондация "Междуетническа инициатива за човешки права"), 1999, Nos.1-2.

    235.България и делото на Солунските братя под нов ъгъл.-В-к "Анти", 20-27.05.1999 г.

    236.Косово и ние.-В-к "Знаме", 25-31.05.1999 г.

    237.Мъртва хватка.-В-к "Анти", 28.05-3.06.1999 г.

    238.Трябва да намалим зависимостта си от руските суровини.-В-к "Стандарт", 21.07.1999 г.

    239.Наука и титли.-В-к "Анти", 23-29.07.1999 г.

    240.Гара Орешец: изкуството да не съществуваш.-В-к "Анти", 20-26.08.1999 г.

    241.Избори и геополитика.-В-к "Знаме", 9-15.11.1999 г.

    242.Кобургите - най-големият владетелски род в Европа.В-к "Българска корона", 18.11.1999 г.

    243.Болшевишкият преврат в Русия и кризата в българската демокрация.-В-к "Знаме", 30.11-6.12.1999 г.

    244.Кобургите в България: короната, демокрацията и националната независимост.-В-к "Българска корона", 2.12.1999 г.

    245.България и кризата на демокрацията след Първата световна война.-В-к "Знаме", 14-20.12.1999 г.

    246.Пред конгреса на Демократическата партия. Традиция и съвременност в идейните ценности.-В-к "Знаме", 21.12.1999 - 17.01.2000 г.

    247.Кобургите в Белгия: Леополд III и борбата срещу Втората световна война.-В-к "Българска корона", 3.02.2000 г.

    248.Непримирим към насилието и диктатурата.-В-к "Знаме", 10.01.2000 г.

    249.БСП да не бърза да се извинява. Първо да прочете българската история.-В-к "Демокрация", 14.01.2000 г.

    250.Глобализацията означава повече информация, а тя засилва националната идентичност.-В-к "Демокрация", 4.02.2000 г.

    251.Славяни ли са българите.-В-к "Стандарт", 8.02.2000 г.

    252.В ДП не може да има двувластие.-В-к "Демокрация", 22.02.2000 г.

    253.Праматарски търсеше компромати срещу Методиев.-В-к "Стандарт", 22.02.2000 г.

    254.Равносметка: ДП между два конгреса.-В-к "Знаме", 15-21.02.2000 г. и 22-28.02.2000 г.

    255.Освобождение или национално обезличаване.-В-к "Демокрация", 2.03.2000 г.

    256.Конгресът на демократите май бе манипулиран от ДС.-В-к "Стандарт", 15.03.2000 г.

    257.Създадохме първата коронована демокрация в Европа.-В-к "Българска корона", 13.04.2000 г.

    258.16 април - 75 години от чудовищния атентат в "Света Неделя". Измеренията на съветската агресия.-В-к "Демокрация", 13.04.2000 г.

    259.Духовният геноцид на българите.-В-к "Демокрация", 20.04.2000 г.

    260.Априлското въстание и възраждането на държавността ни.-В-к "Българска корона", 27.04.2000 г.

    261.Писано и неписано за солунските братя.-В-к "Българска корона", 11.05.2000 г.

    262.Българските държавни традиции и коронованата демокрация.-В-к "Балкански диалог", 19-25.05.2000 г.

    263.Кирилицата е смес от гръцки и български писмени знаци.-В-к "Стандарт", 24.05.2000 г.

    264.Атака в червено-кафяво.-В-к "Демокрация", 20.07.2000 г.

    265.Делим се на Север и Юг.-В-к "Стандарт", 7.09.2000 г.

    266.И кралете участват в евроинтеграцията-В-к "Стандарт", 10.11.2000 г.

    267.България между Европа и Русия.-В-к "Анти", 10-16.11.2000 г.

    268.Славянството, българите и Европейският съюз.-В-к "Анти", 17-23.11.2000 г.

    269.Българското присъствие в Русия.-В-к "Демокрация", 29.11.2000 г.

    270.Олевяване на десницата.-В-к "Анти", 1-7.12.2000 г.

    271.България, Македония и Шенген.-В-к "Анти", 8-14.12.2000 г.

    272.Тоталитаризъм, левица и десница.-В-к "Демокрация", 11.12.2000 г.

    273.Консерватизмът, самоуправлението и обединението на Европа.-В-к "Анти", 15-21.12.2000 г.

    274.Европа през второто хилядолетие.-В-к "Демокрация", 20.12.2000 г.

    275.Второто хилядолетие и съдбата на българите.-В-к "Азбуки", 20.12.2000 - 2.01.2001 г.

    276.Краят на едно хилядолетие.-В-к "Анти", 5-11.01.2001 г.

    277.Бог, цар, президент.-В-к "Анти", 12-18.01.2001 г.

    278.От едно котило.-В-к "Анти", 19-25.01.2001 г.

    279.М.Станишева-Шварц, Пл.С.Цветков. Историческото дружество "Българска орда" и политиката.-В-к "Анти", 26.01-1.02.2001 г.

    280.Национална воля и цивилизационен избор.-В-к "Пари плюс", 3.02.2001 г.

    281.Болярите някога и сега.-В-к "Анти", 9-15.02.2001 г.

    282.Добре платеният плач.-В-к "Анти", 16-22.02.2001 г.

    283.Имената и историческата памет.-В-к "Анти", 23.02-1.03.2001 г.

    284.За съвременната българска държавност.-В-к "Анти", 2-8.03.2001 г.

    285.За глобализацията и националната самоличност.-В-к "Анти", 9-15.03.2001 г.

    286.Кризата в Македония: мините, заложени от Милошевич.-В-к "Демокрация", 12.03.2001 г.

    287.За терористите в Македония и Милошевич.-В-к "Анти", 16-22.03.2001 г.

    288.Cui prodest?-В-к "Про&Анти", 23-29.03.2001 г.

    289.За националната отговорност.-В-к "Про&Анти", 30.03-5.04..2001 г.

    290.Кому пречим с това, че сме българи?-В-к "Про&Анти", 13-19.04.2001 г.

    291.Европейските монарси и политиката.-В-к "Демокрация", 18.04.2001 г.

    292.Демократът държавник Никола Мушанов.-В-к "Демокрация", 24.05.2001 г.

    293.Ще се озове ли България в зоната на здрача.-В-к "Демокрация", 31.05.2001 г.

    294.За българския език, за неверниците и за шопа в зоологическата градина.-В-к "Аз Буки", 27.06-3.07 и 4-10.07.2001 г.

    295.Демокрацията, федерализмът и "мултиетническото общество".-В-к "Демокрация", 1.08.2001 г.

    296.Праматарски е майстор на апаратните игри.-В-к "Стандарт", 18.09.2001 г.

    297.Духовни и политически измерения на националната независимост.-В-к "АзБуки", 19-25.09.2001 г.

    298.Регентството на Стамболов и борбата за оцеляване.-В-к "Българска нация", ноември 2001 г.

    299.Нацията ни е с подменена самоличност.-В-к "Стандарт", 15.01.2002 г.

    300.България, македонската държавност и нова Европа.-В-к "Демокрация, 23.01.2002 г.

    301.Русия няма право да иска наши имоти.-В-к “Стандарт”, 23.02.2002 г.

    302.Страната на неограниченото лакейско самоунижение.-В-к “Демокрация”, 9.04.2002 г.

    303.По кървавите дири на империята на злото.-В-к “Триадица”, април-май 2002 г.

    304.Убийци и поръчители.-В-к “Про&Анти”, 12-18.04.2002 г.

    305.България и Русия трябва да се еманципират.-В-к “Пари плюс”, 24.06.2002 г.

    306.Дали са останали българи в България?-В-к “Про&Анти”, 5-11.07.2002 г.

    307.Истината по Петканова милост.-В-к “Про&Анти”, 16-22.08.2002 г.

    308.Пустите му турци станали московци, а царедворци – донски казаци.-В-к “Пари плюс”, 2.09.2002 г.

    309.Балканската война и историческата справедливодст.-В-к “Про&Анти”, 3-9.10.2002 г.

    310.НАТО и българите.-В-к “Дневник”, 26.11.2002 г.

    311.Невчесани мисли.-В-к “Детонация”, февруари 2003 г., с.7.

    312.Продажност.-В-к “Дневник”, 7.02.2003 г.

    313.Сан Стефано и българската национална самоличност.-В-к “Дневник”, 27.02.2003 г.

    314.Договор за безсрочна окупация.-В-к “Про&Анти”, 27.02-5.03.2003 г.

    315.Освобождение или окупация?125 години от Санстефанския мирен договор.-В-к “Триадица”, март 2003 г.

    316.Мит е, че Русия идва да ни освободи.-В-к “Стандарт”, 6.03.2003 г.

    317.Саддам Хюсеин и неговите приятели.-В-к “Дневник”, 3.04.2003 г.

    318.Априлското въстание и освобождението на България.-В-к “Про&Анти”, 17-23.04.2003 г.

    319.Как беше погребана монархията в България.-В-к “Дневник”, 6.06.2003 г.

    320.Панславизъм и банкови апетити.-В-к “Седем”, 2-8.07.2003 г.

    321.Има ли левица в България.-В-к “Детонация”, юли 2003 г.

    322.Комунизмът продължава да заплашва свободния свят.-В-к “Седем”, 27.08-2.09.2003 г.

    323.Царят, имотите и историята.-В-к “Дневник”, 1.09.2003 г.

    324.Управление, самоуправление, държава.-В-к “Красно село”, септември 2003 г.

    325.Достойните дати в българската история.-В-к “Дневник”, 25.09.2003 г.

    326.КГБ се завръща.В-к “Седем”, 8-14 октомври 2003 г.

    327.13 условия за обединението на десницата.-В-к “Про&Анти”, 16-22.10.2003 г.

    328.Честността е най-добрата политика.-В-к “Про&Анти”, 15-21.01.2004 г.

    329.Ботев и Освобождението на България.-В-к “Аз Буки”, 26.5 – 1.06.2004 г.

    330.Шейсет години от... -В-к “Дневник”, 9.09.2004 г.

    331.Българската независимост на 96 години. Суверенитетът е дело на собствената воля-В-к “Про&Анти”, 23-29.09.2004 г.

    332.Из “Достойните дати в българската история”, публикувана във в.Дневник, 26.09.2003.-“Диалог” (списание за българската общност в Бенелюкс), бр.6, септември 2004, с.5.

    333.Българите са по-стар народ от славяните.-В-к “Про&Анти”, 14-20.10.2005 г.

    334.Национална идентичност и глобализация.-В-к “Седем”, 19-25.10.2005 г.

    335.Генералът кмет.-В-к “Про&Анти”, 10-17.11.2005 г.

    336.Неосъждането на комунизма заплашва устоите на цивилизацията.-В-к “Седем”, 1-7.02.2006 г.

    337.Популизъм или демагогия.-В-к “Седем”, 10-16.05.2006 г.

    338.У нас цивилизационният избор се подценява преднамерено.-В-к “Седем”, 7-13.06.2006 г.

    339.Руската агентура в България преди 100 години и сега.-В-к “Седем”, 14-20.06.2006 г.

    340.Кобургите в историческата съдба на България.-В-к “Седем”, 28.06-4.07.2006 г.

    341.Преди ни учеше Начо Папазов, днес е Даниел Вълчев.-В-к “Седем”, 19-25.07.2006 г.

    342.Славянският мит.-В-к “Про&Анти”, 4-10.08.2006 г.

    343.Жив ли е комунизмът в България?-В-к “Седем”, 18-22.08.2006 г.

    344.Много емоции, а малко наука.-В-к “Про&Анти”, 25-31.08.2006 г.

    345.Между шести и девети септември.-В-к “Седем”, 13-19.09.2006 г.

    346.За Швейк, сапьора Водичка и маджарите.-В-к “Про&Анти”, 10-16.11.2006 г.

    347.Красноречие и политика.-В-к “Седем”, 15-21.11.2006 г.

    348.Ордени и орденоносци.-В-к “Седем”, 13-19.12.2006 г.

    349.България и Европа или вечното завръщане.-В-к “Седем”, 10-16.01.2007 г.

    350.Българи и България.-В-к “Седем”, 16-22.05.2007 г.

    351.Нека разберем какво очакват хората от нас.-В-к “Седем”, 13-19.06.2007 г.

    352.Играта загрубя.-В-к “Про&Анти”, 19-25.10.2007 г.

    353.Сан Стефано – освобождение или ново заробване? -В-к “Про&Анти”, 29.02-6.03.2008 г.

    354.Сан Стефано като самоубийство.-В-к “Седем”, 5-11.03.2008 г.

    355.Европа на кръстопът.-В-к “Седем”, 18-24.06.2008 г.

    356.Лъжи и истини за Съединението и независимостта.-В-к “Седем”, 10-16.09.2008 г.

    357.Независимостта като изживяване и суверенитетът като действителност.-В-к “Седем”, 24-30.09.2008 г.

    358.Нация без идентичност.-В-к “Седем”, 21-27.01.2009 г.

    359.Един българин срещу две империи.-В-к “Седем”, 18-24.02.2009 г.

    360.Унижението да те управляват московци.-В-к “Седем”, 8-14.04.2009 г.

    361.Битката за България.-В-к “Седем”, 27.05-2.06.2009 г.

    362.БСП нито е българска, нито е социалистическа, нито дори партия.-В-к “Седем”, 24-30.06.2009 г.

    363.Сън или действителност?-В-к “Детонация” (седмичник – продължител на “Про и Анти”), 3-9.07.2009 г.

    364.Неудобните истини за Втората световна война.-В-к “Седем”, 2-8.09.2009 г.

    365.Нито революция, нито въстание, нито дори преврат.-В-к “Седем”, 9-15.09.2009 г.

    366.Джамии, паметници и толерантност.-В-к “Седем”, 9-15.12.2009 г.

    367.Стефан Савов като политик и държавник.-В-к “Седем”, 6-12.01.2010 г.

    368.Трети март като комплекс за малоценност.-В-к “Седем”, 3-9.03.2010 г.

    369.БАН значи комунист, по-комунист, най-комунист, академик.-В-к “Седем”, 28.04-4.05.2010 г.

    370.Кой победи?-В-к “Седем”, 12-18.05.2010 г.

    371.Ако антифашистите бяха искрени.-В-к “Седем”, 13-19.10.2010 г.

    372.Готова ли е Сърбия за Европейския съюз.-В-к “Седем”, 23.02-1.03.2011 г.

    373.Махмурлук след празника.-В-к “Седем”, 9-15.03.2011 г.

    374.Мисията на братята Кирил и Методий.-„Благовестник” (издание на БЕЦ „Блага вест” – София), бр.7/2012, май.

    375.За престъпленията на българските комунисти.-В-к „Stop на комунизма” (издание на Сдружение „България без комунисти” и ДСБ-гр.Добрич), бр.2/2012, юни).

    376.За патриотизма.-Демократи за силна България. Бюлетин, бр.3/2013.

    377.Победители и победени във Втората световна война.-В-к „Българска армия“, 8.05.2015 г.

     

  • САН СТЕФАНО – ОСВОБОЖДЕНИЕ ИЛИ НОВО ЗАРОБВАНЕ? (резюме)
  • САН СТЕФАНО – ОСВОБОЖДЕНИЕ ИЛИ НОВО ЗАРОБВАНЕ?
    Пламен С. Цветков

    Трети март някак си подсъзнателно се свързва у нас с началото на съвременна България. Наистина стотиците хиляди, които загиват по фронтовете на войните за национално обединение, дават живота си в името на „Санстефанския идеал”. Този спомен кара дори хора, които иначе са непоклатими антикомунисти, да гледат с укор на сравненията между войната от 1877-1878 г. и съветското нахлуване в България 67 години по-късно. Интересно би било тогава да се разбере какво е накарало българите да крият през септември 1944 г. всичко по-ценно, което са имали по къщите си, при новината за наближаването на “червеноармейци”?
    Всички признават, че стратегичната цел на Русия на Балканите е завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. За да стигне дотам обаче, Русия трябва да прегази най-напред Румъния и България, което означава, че балканската стратегия на руските царе е несъвместима със самото съществуване на България като държава. За това има обилен документален материал. Например в своето завещание Петър І (1682-1725) изтъква, че трябвало да се използва влиянието на религията върху православните поданици на Турция и Унгария, за “да си ги превържем по какъвто и да е начин и да се обявим за техни покровители. По такъв начин и с тяхното съдействие Турция ще бъде завоевана.”
    Руската императрица Екатерина ІІ (1762-1796) преминава към конкретното осъществяване на тези планове. Именно при нея се разработва и тактическият модел, според който дадена страна се откъсва от Османската империя и след определен период на привидна “независимост” се поглъща от Русия. Така през 1774 г., в резултат на поредната руско-турска война Кримският хаганат, който дотогава е бил васален на турския султан, става независима държава, но през 1779 г. е погълнат от Русия и става обикновена провинция на северната империя. По подобен начин се постъпва и с православните грузинци – през 1762 г. под натиска на Русия грузинските княжества се освобождават от иранско върховенство, но през 1783 г. те трябва да признаят сюзеренитета на Екатерина ІІ, а през 1801 г. Грузия е пряко присъединена към Русия и губи изцяло своята държавност.
    Към тази тактика се придържа и руският дипломат граф Николай Игнатиев, който е авторът на Санстефанския договор. Като типичен панславист граф Игнатиев не се съмнява ни най-малко в легендата за славянското потекло на българите, които той дори не смята за народ, а за едно от южнославянските “племена” наред със сърбите. Според твърдото му убеждение историческата мисия на Русия на Балканите и в Средна Европа е “завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.” След като в резултат на войната от 1877-1878 г. руските войски окупират Мизия и Тракия и проникват в някои краища на Македония, граф Игнатиев дори намисля да се иска от австро-унгарците да излязат от Босна и Херцеговина “едновременно с прекратяването на нашата окупация на България.” Русия предварително е дала писменото си съгласие за окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Граф Игнатиев знае много добре, че австро-унгарците нямат никакво намерение да се изтеглят отттам и очевидно смята, че с този пазарлък може да се увековечи и руската окупация на България.
    Предварителният и временен мирен договор, който граф Игнатиев подписва от името на Русия на 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано, е в същината си анексионистичен. Наистина чл.7 предвижда, че “българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата Порта със съгласието на силите” и че “никой член на царствуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.” Според същия член обаче България преминава под руска окупационна администрация, която на практика е без международен контрол: “Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.”
    Чл.8 пък не само предопределя едно мощно военно присъствие на Русия в България, но дори не е достатъчно категоричен за времетраенето на руската окупация: “До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, броят на която ще бъде определен по-късно със съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда. Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години”.
    При това чл.10 “великодушно” дава на Турция правото да прокарва свои войски през територията на България: “Високата Порта ще има право на преминаване през България за превозване по определени пътища на войски, муниции, хранителни припаси в области, разположени вън от Княжеството и обратно.” Следователно, дори ако се стигне до някакво българско правителство, руснаците възнамеряват да създадат за българите такива условия, че да ги накарат сами да поискат руските окупационни войски да останат в страната.
    По всичко личи обаче, че Русия и по-точно граф Игнатиев нямат сериозни намерения да допуснат образуването на българско правителство, но за сметка на това са намислили да отстранят всякакви ограничения за окупацията на България. Това се вижда най-добре в чл.25 на Санстефанския договор, според който “пълното опразване от руската армия на Европейска Турция с изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключването на окончателния мир между н.в. руския император и н.в. султана”. В договора няма никакъв текст, който да определя някакви срокове за изтеглянето на руските войски от България.
    И действително руснаците се държат в България именно като в окупирана страна. Показателни за това са и следните признания на един руски дипломат: “До окончателното изясняване на нашето отношение към завзетите територии в България и Добруджа съществуваше пълна анархия. От една страна, отсъствие на съдебна уредба и правилно организирана администрация, подкупност и корупция на нашите чиновници начело с губернаторите; пълно вмешателство на последните във всички отрасли на управлението, неконтролирана разпродажба на държавна собственост по разпореждане на губернаторите и, накрая, отчуждаване без всякакво право и защита от закона на частното имущество; от друга страна, неумела (т.е. посредством побои) агитация за могъщественото покровителство на Царя Освободител, жестоко отношение на хора от администрацията към населението и безнравствен начин на живот на нашите офицери и чиновници – всичко това повлия на населението, което по това време предпочиташе турското владичество пред могъщественото покровителство на Царя Освободител”.
    Руският самодържец Александър ІІ и неговият първи министър Горчаков си дават обаче сметка, че на този етап Европа няма да позволи на Русия да завладее сравнително обширна територия в близост до Цариград и Протоците. Поради това те допускат, че за известно време ще трябва да се примирят със съществуването на някакво автономно българско княжество и решават, че при тази ситуация България трябва да бъде орязана колкото се може повече. Същевременно Русия търси да се сближи с Великобритания, за да се поосвободи от едностранната си обвързаност с Германия и Австро-Унгария в рамките на Съюза на тримата императори, сключен през 1873 г. Така се стига до едно споразумение, подписано от руския посланик в Лондон Шувалов и британския външен секретар Солсбъри в края на май 1878 г. Тъкмо в това споразумение се разчертават и онези злополучни граници, които залягат в Берлинския договор. Във всеки случай най-ожесточените полемики на Берлинския конгрес, който заседава от 13 юни до 13 юли 1878 г., не са за границите на България, а за времетраенето на руската окупация.
    Подобно на Санстефанския мир Берлинският договор предвижда за България васален статут. Според чл.1 “България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на н.в. султана. То ще има християнско правителство и народна войска (милиция)”. Потвърден е и начинът, по който трябва да се избира българският княз: “Българският княз ще се избере свободно от народа и ще се утвърди от Високата Порта с одобрението на великите сили. Никой член от управляващите домове в европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България. В случай, че остане вакантно княжеското достойнство, избирането на нов княз ще стане под същите условия и форми” (чл.3).
    За разлика от Санстефанския договор обаче чл.22 на Берлинския трактат намалява времетраенето на руската окупация от “приблизително две години” на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период: “Срокът на окупацията на Източна Румелия и България от императорските руски войски се определя на 9 месеца от деня на размяната на ратификациите на настоящия договор... Имераторското руско правителство се задължава да завърши в три месеца след горния срок превеждането на войските си през Румъния и съвършеното опразване на Княжеството.”
    Нещо повече – Берлинският договор налага още от самото начало международен контрол върху руската окупационна администрация и предвижда подробен и прецизен механизъм за решаване на евентуалните разногласия между Русия и водещите европейски държави. Според чл.6 “временното управление на България ще се ръководи до изработването на органическия устав от един императорски руски комисар. Един императорски турски комисар, както и консулите, назначени от другите държави, подписали договора, ще му оказват съдействие и ще наблюдават за хода на временното управление. В случай на несъгласие между изпратените консули въпросите ще се решават по вишегласие, а в случай на разногласие между болшинството и императорския руски или императорския турски комисар представителите на подписалите сили в Цариград, събрани на конференция, ще се произнесат с решение.” Според чл.7 пък “временното управление не може да продължи повече от 9 месеца, смятано от размяната на ратификациите на настоящия договор. Щом се изготви органическият устав, ще се пристъпи веднага към избор на българския княз. Щом князът се короняса, новото устройство влиза в сила и княжеството встъпва в пълно упражнение на своята автономия.” Най-сетне Берлинският договор отнема правото на Турция да прокарва свои войски през земите на Княжество България и категорично забранява каквато и да било форма на турско военно присъствие на българска територия: “Турска войска не може вече да има в България”... (чл.11)
    Като се има предвид всичко това, би трябвало да е очевидно, че:
    1.Санстефанският договор бележи края на османското върховенство, но не и началото на съвременната българска държава. Първата крачка към независимостта е направена през 1870 г. с учредяването на Българската екзархия, когато българите получават право на вътрешна автономия, а с пълен суверенитет България се сдобива през 1908 г.
    2.Санстефанският договор не може да се смята за начало на съвременна България поради простия факт, че това е договор за безсрочната окупация на страната от Русия и опит османското върховенство да бъде заменено с руско владичество.
    3.Санстефанският договор не е юридически завършек на войната от 1877-1878 г., тъй като е временен и предварителен. Бойните действия на една война се прекъсват с примирие – в случая това е примирието, подписано в Одрин на 19 януари 1878 г. Договорът, който фиксира от правна гледна точка резултатите на войната от 1877-1878 г. е Берлинският.
    4.Санстефанският договор, който е сключен само между Русия и Турция, не е първият, нито достатъчно международен акт, признаващ етническите граници на България. На Цариградската конференция в края на 1876 и началото на 1877 г. тези граници са очертани в специален протокол, който е подписан от пратениците на цели шест водещи европейски държави – Русия, Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария и Италия.
    5.Не Санстефанският, а Берлинският договор заменя правото на вътрешна автономия, което българите са имали дотогава, с международно гарантиран, макар и ограничен суверенитет и спасява България от руска власт.
    6.Берлинският конгрес не разпокъсва България на пет части, а само потвърждава това разпокъсване, което е уговорено предварително между Русия и Великобритания. Така Русия има пряка вина за националното разединение на българите.
    7.Българите сами очертават националните си граници, и то не по пътя на войни и революции, а с демократичната процедура на допитванията, които се провеждат през 1873-1875 г. и които включват в юрисдикцията на Българската екзархия не само Мизия и Тракия без беломорското крайбрежие, но и по-голямата част от Македония.
    8.Само болна нация като нашата, управлявана от продажници, може да чества като национален празник подписването на един заробващ договор и дори да не се сеща, че през 2008 г. България навършва сто години като независима държава и равноправен член на международната общност.
    Намират се обаче историци, които макар и да не споделят комунистическите догми са убедени, че митове като санстефанския били национално консолидиращи. Не е ли обаче чудовищно току-речи подсъзнателното убеждение, което санстефанската измама е породила в българина, че нищо не зависи от него и че съдбата му винаги се предопределя от външни, чужди фактори? Няма ли да станем наистина свободен народ едва тогава, когато спрем да се кланяме на пасмината от “освободители”?

  • СВЕТЪТ НА МЕГАМИТОВЕТЕ (резюме)
  • Пламен С. Цветков
    СВЕТЪТ НА МЕГАМИТОВЕТЕ

    Предлаганата студия е резюме на монографията от същия автор “Светът на мегамитовете. Някои политически и историографски митове на ХХ век” (София, Нов български университет, 2008)